Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (82)

79.

Десетина минути по-късно излязох от кухнята и видях, че партито на семейство Бланшет се вихреше с пълна сила. Кметът танцуваше техно с пищната съпруга на някоя от видните личности. Тя се смееше в захлас и тръскаше глава като някоя хиена. Всички около тях се държаха по-скоро като тийнейджъри с подрезгавяли от крещенето гласове, а не като достойни възрастни, каквито несъмнено бяха, когато си изпълняваха ежедневните професионални задължения.

Разменихме си озадачени погледи с един от полицаите от Център-север, който работеше под прикритие като келнер.

— Мисля, че едно парти не струва, ако някой в костюм на птица не започне да се прави на диджей пред картина на Полък — осведоми ме той.

В този момент един глас заговори от слушалката в ухото ми.

— Майк? Хм, можеш ли да дойдеш тук? — Прозвуча като Джейкъбс, един от детективите от полицейското управление Център-север.

— Къде е това „тук“?

— В кухнята.

— Какво не е наред?

— Хм, просто трябва да дойдеш, става ли? Ще ти го покажа, като се довлечеш. Това е.

„Сега пък какво?“, замислих се, като се насочих обратно към кухнята на Бланшет. Джейкъбс звучеше странно, дори тревожно. Е, нещата досега се развиваха толкова спокойно, че може би беше крайно време нещо да се обърка.

Забързах към кухнята.

И се вцепених.

Джейкъбс беше до задната врата, надвесен над някакъв младеж, проснат върху пода. Познах го — беше друг детектив, Дженели, от Деветнадесети участък.

— О, боже мой! — ахнах аз и закрачих към него. — Какво, по дяволите, се е случило с него? — Дали някой го бе ударил? Или нашият стрелец най-после се бе появил?

Дженели се опита да надигне олюляващата си се глава, но отново я стовари на пода.

— Той е добре — увери ме Джейкъбс. — На тъпия новак му доскучало край басейна и започнал да се надпива с бира с две студентки от гостите. В резултат едната от тях дойде да ми каже, че бил припаднал. Съжалявам, че те обезпокоих, Майк, но не знаех какво друго да сторя. Ще го уволнят, ако не го измъкнем оттук, преди кметът да го е видял.

— Както него, така и мен — додадох и хванах ръката на Дженели. — Отвори задната врата и повикай товарния асансьор, преди някой да ни е видял.