Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (50)

47.

След душа заварих Мери Катрин в кухнята да изважда чаршафите от сушилнята.

— За бога, един през нощта е.

— Това трябва да се свърши — отвърна ми тя, като се опита да звучи храбро, както обикновено, но умората издайнически прозираше.

Пристъпих напред, за да й помогна при сгъването, а тя занарежда:

— Засега състоянието на всички е стабилно. Слава богу, повръщането като че ли спря, но още не са излекувани напълно. Според мен утре сутринта ще ни свършат хартиените кърпички.

— Ще купим — обещах й аз. На сутринта щях да изпратя Шеймъс до Джърси, в нашия филиал на веригата за продажби на едро „Костко“, за да напълни микробуса. Господи, колко ще му хареса на нашия портиер, като го види.

Щом приключихме с прането, взех коша от ръцете на Мери Катрин. И най-настойчиво я помолих да се прибере в стаята си. Тя обаче настоя да спи на фотьойла във всекидневната, в случай че някой се нуждае от помощта й. Прекалено уморен да споря с нея, аз си свалих сакото и се отпуснах в отсрещния фотьойл. По дяволите, вече бях облечен за утрешния ден. Щях да бъда „измачканият“ детектив — Кати Калвин едва ли би го одобрила, — но трябваше да съм готов да се изстрелям в секундата, в която науча нещо ново.

Цялото тяло ме болеше. Толкова бях изтощен, че дори при целия този стрес усетих клепачите ми да натежават като олово.

— Винаги съм знаела, че идването ми в Америка си заслужава — проговори след малко Мери Катрин. — С всички тези готини бонуси. Ето и сега… Дали усещам миризма от повръщано, или са измислили нов вид ароматизирани свещи „Янки Кендълс“?

— Нито едното, нито другото, мило момиче — рекох й аз, като се усмихнах, макар и със затворени очи. — Това е освежаващият аромат на моите потни чорапи, които забравих да метна в пералнята. Трябваше да си тръгнеш, когато още имаше възможност. Лека нощ.