Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (44)

41.

ПРОБЛЕМЪТ

Някои биха казали, че проблемът днес е в материализма. Не съм съгласен. По принцип няма нищо лошо в това да имаш пари или да си красив, или да цениш красотата.

Лошо е обаче, когато пародираш с притежанията си, с богатството си, с красотата си.

Това е болестта.

Обичам нашето общество, нашата страна. Никога досега в историята на човечеството не е имало нация, така посветена на свободата на човека. Но човешката свобода изисква достойнство: уважение към самия теб и към тези около теб.

В този смисъл ние много се отклонихме от курса, при това именно в най-възмутителната посока. Повечето от нас дълбоко в себе си признават, че поведението ни е лошо. Но тъй като рядко се стига до сериозни последствия, ние продължаваме да се придържаме към ежедневните постъпки, колкото и да са позорни и непочтителни.

Ето защо реших да се заема с предоставянето на правилната мотивация.

Наказанието за недостойните вече ще е само едно: смърт.

Аз мога да съм всеки. Този до теб в метрото, докато си включваш айпода. Или онзи зад теб в ресторанта, докато изваждаш мобилния си телефон от джоба си.

Помисли си два пъти, преди да решиш да се замесиш в нещо, за което знаеш, че не бива да правиш.

Ще те следя.

С най-добри пожелания.

Учителя

Прочетох го три пъти, преди да й го върна.

Беше ми необходима само секунда, за да реша какъв да бъде следващият ми ход — да разтърся Кати Калвин така, че да ме запомни за цял живот. Откопчах белезниците от колана си и извих ръцете й на гърба.

— Какво правиш? — изкрещя тя, изпаднала в паника.

— Точно това, което си мислиш — обясних й. — В участъка ще ти прочетат правата.

Тя продължи да пищи в знак на протест. Докато поставях втората гривна от белезниците около другата й тънка китка, по коридора й се притекоха на помощ цяла тълпа от мъже на средна възраст с навити ръкави и вратовръзки.

— Аз съм главен редактор за този град — заговори един от тях. — По дяволите, какво става тук?

— Аз пък съм полицай от този град — обясних му. — Арестувам тази личност за възпрепятстване на правосъдието.

— Не можете да направите това — развика се един по-млад, от ония, дипломираните в Бръшляновата лига, като изскочи пред мен. — Чували ли сте въобще за Първата поправка?

— Да, за съжаление — отговорих му честно. — И я ненавиждам. А ти чувал ли си за полицейска камионетка? Понеже точно там ще се озовеш, ако не се отстраниш от пътя ми. Защо всички вие да не ме придружите до Централното следствено, та там да си продължите редакционния съвет?

Колкото и да бяха шокирани и разгневени, реалната преценка на ситуацията надделя. Отдръпнаха се, а аз поведох Кати Калвин пред себе си.

— Млъквай и не се дърпай повече, за да не ти лепна и обвинение за съпротива срещу полицай — казах й.

Поне прояви достатъчно разум да проумее, че по-добре ще е да не ме дразни повече. Само изсумтя и ме изгледа с големите си просълзени очи, но вече не се опита да спори с мен. Щом ме видя, мъжът от охраната във фоайето скочи озадачен.

— Намерих я. Благодаря — кимнах му аз.

Навън наведох главата на Кати Калвин, за да се пъхне в моя шевролет, и я оставих вътре. Отдръпнах се малко, колкото тя да не ме чува, за да проведа няколко телефонни разговора. Бяха посветени само на проверката по разследването, но исках тя да си помисли, че уреждам задържането й в полицията.

Едва тогава отключих белезниците й, подчертано неохотно.

— Ти си мислиш, че всичко това е само някаква игра, но не е — обясних й. — Стремежът ти да се издигнеш в кариерата вероятно струва живота на няколко души. Е, затова пък сега можеш да се надяваш на повишение. О, да, и още нещо — да се опиташ да живееш в мир със съвестта си.

Като подкарах колата, погледнах в огледалото за обратно виждане и я видях още изправена там, на завоя, захлупила лице в дланите си.