Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (55)

52.

Техническият персонал още опъваше жълтата отцепваща лента, когато стигнах до местопрестъплението на Тридесет и осма улица.

— Добре се справяте, момчета — похвалих ги с горчива усмивка. — Май са ви дали нова ролка?

Обикновено криминалистите и полицаите очакваха малко черен хумор от пристигналия детектив от отдел „Убийства“, пък и в шантавото състояние, в което се намирах, нямах нищо против да го демонстрирам.

— Така е, като имаш връзки — изръмжа в отговор един широкоплещест мустакат мъж. — Оттук, детектив. — Повдигна лентата, опъната на височината на кръста ми, за да се пъхна по-лесно под нея.

— Така… — въздъхнах уморено. — Налице е местопрестъпление. Налице е мъртъв гражданин…

— Налице е и един умен детектив… — провикна се Кати Калвин зад полицейската барикада.

— И един репортер, готов да ти забие нож в гърба — продължих, без да погледна към нея.

Някакъв влак изсвири, докато преминаваше с грохот под моста, върху който стояхме. Внезапно ме обзе желание да скоча върху покрива на някой вагон. Винаги съм мечтал да пътувам така.

— Цялата обстановка ми напомня на тъжните черно-бели филми — кимнах към криминалистите. — Знаете ли колко пари би похарчило някое холивудско студио за такава автентична сцена? Вие, момчета, действително надминахте себе си. Честно казано, не бих могъл и да мечтая за нещо по-добро.

По пътя насам разбрах, че жертвата била важна фигура в модата. Започнах да се питам дали няма някаква прилика с убийството на Джани Версаче. Може пък Учителя да е побъркан нещастник, от онези, които само кръжат около богатите и известните, ранил да се сдобие със своите петнайсет минути слава по най-безмилостния начин.

Наведох се, за да огледам трупа. После отскочих рязко и се дръпнах назад. Вече бях абсолютно разсънен…

4U Mike, YFA! — беше написано с маркер върху челото на жертвата. А това означаваше: „За теб, Майк, право в целта!“.

Огледах сенчестата улица. Едва сега осъзнах, че ръцете ми треперят. Исках да измъкна глока си и да убия този кучи син. Стиснах юмруци, за да се успокоя. Погледът ми отново се насочи към младия мъж, проснат на тротоара. Изтръпнах при вида на окървавените му слабини.

Проклех се, че бях провокирал Учителя, но скоро след това престанах да се самообвинявам. Той така или иначе пак щеше да убие някого. Само дето по най-грозен начин прехвърляше вината върху мен.

Ще чакам, докато не се озовем един срещу друг. Тогава ще дам воля на гнева си.