Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (80)

77.

Край друга луксозна жилищна сграда Учителя коленичи над капака на канализационната шахта на тротоара и започна да го повдига с лост. Беше проверил, че наоколо, в това пусто място, не се мотаеха полицаи.

След минути успя да отмести капака. Спусна се долу и тихо го затвори над главата си. Този начин на проникване беше ужасно противен, но ако искаш да се промъкнеш в някоя от тези солидни предвоенни сгради в Манхатън, охранявани като Форт Нокс, трябва да си готов на някои жертви.

Лъчът на фенерчето, което стискаше в устата си, затанцува по бетонния пол, където той клекна след скока. Мръсотията стигаше до глезените му. Жалко за чорапите, струващи триста долара. Нагази в планини от цигарени фасове и опаковки от дъвки, както и вкиснат боклук от всякакъв вид. Видя дори и празни изпочупени спринцовки.

Смъкна сакото си, вдигна го и го опря до ужасно прашния прозорец под капака на шахтата. Удари прозореца само веднъж, но силно, за да счупи стъклото. После застина, за да провери дали ще се чуе звън от алармена сигнализация или някакъв вик. Не последва нищо. Бръкна, напипа дръжката на прозореца и се намъкна в тъмното мазе.

Продължи забързано по коридора, запълнен с прашни кашони със захвърлени вещи. Премина покрай стари дървени ски, велоергометри, ролки с осемпистови ленти от овехтели магнетофони. Дори и висшето общество съхраняваше същите вехтории като повечето от останалите шибаняци, презрително си помисли той. Забави ход, когато се приближи до една врата, зад която се чуваше испанска музика — това несъмнено беше апартаментът на портиера. Но вратата остана затворена, когато той мълчаливо я подмина.

По-нататък, отдясно, се показа старомоден асансьор. Като влезе вътре, остави външната врата тихо да се плъзне, преди да затвори месинговата решетка.

Точно тогава забеляза, че ръката му кърви. Яркочервени капки се стичаха по палеца му и падаха по износения линолеум на пода.

Потрепна и запретна ръкава. Господи, беше се порязал, докато бе чупил прозореца. Толкова се бе увлякъл, че изобщо не бе забелязал.

„Е, какво толкова, че се е проляла малко кръв?“, замисли се, като освободи предпазителите на двата си автоматични пистолета „Тек-9“. Натисна бутона в асансьора и започна да се изкачва.

Скоро щеше да се лее много повече.