Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (21)

18.

Мери Катрин излезе в малкото, благословено тихо фоайе пред апартамента на фамилия Бенет и взе пощата, но се спря за миг. „Какво приятно кътче“, помисли си, като огледа архитектурните скици, окачени в рамки по стените, сред антикварните лампи. В ъгъла имаше поставка за чадъри от потъмняла кована мед. Съседите от апартамента до техния — семейство Ъндърхил, бяха подредили тук изобилие от зеленина, а върху масата за пощата бяха оставили детски играчки и плодови сокове.

Но щом се озова пред прага на апартамента на фамилия Бенет, младата жена забрави за приятната гледка. Въздъхна дълбоко, скръсти ръце пред гърдите си и отвори вратата.

Още с влизането й звукът се стовари като стена. Във всекидневната Трент и Рики продължаваха да спорят шумно за правата върху играта с плейстейшъна. За да не останат по-назад, пред компютъра в спалнята си Криси и Фиона се бяха задълбочили в някаква смъртоносна игра от новото дивиди. Старата очукана пералня спомагаше за увеличаването на шума, като кънтеше оглушително в кухнята.

Мери Катрин отскочи изплашено от малкия скимтящ обект, покрит с повърнато, който се стрелна между краката й. Взря се смаяно в него, невярваща на очите си. Но явно не беше привидение.

Някой току-що бе повърнал върху котката Соки.

Сред цялата тази шумотевица Мери Катрин едва успя да чуе звъна на телефона. Първата й мисъл бе да остави да се включи телефонният секретар. В момента нямаше сили за повече лоши новини. Но сетне си каза: „По дяволите, няма как да стане по-лошо“. Приближи се до телефона на стената и вдигна слушалката.

— Семейство Бенет — заговори тя с висок тон, за да надвика шума наоколо.

Обаждаше се някаква жена.

— Аз съм сестра Шийла от „В името божие“ — представи се забързано със строг, нетърпящ възражение тон.

„О, господи — помисли Мери Катрин, — директорката на децата“. Не можеше да очаква добри вести от нея. Така й се падаше, като предизвиква съдбата.

Глъчката още повече се засили, ако това въобще бе възможно. Мери Катрин се озърна наоколо, докато се опитваше да измисли как бързо да въдвори тишина. Внезапно я осени вдъхновение.

— Да, сестро. Аз съм Мери Катрин, детегледачката. Може ли да изчакате само за секунда?

Остави спокойно телефона, взе стълбата от килера и се покатери по нея до таблото с електрическите предпазители. Като отвинти и четирите бушона, шумът рязко секна, след като всичко спря да работи: телевизорът, компютърната игра, пералнята. И гласовете стихнаха.

Мери Катрин отново взе телефона и заговори:

— Извинете, сестро. Трябваше да се справя с един малък бунт. Какво мога да направя за вас?

Затвори очи, докато директорката накратко я осведоми, че Шона и Брайън — половината от онази част от семейство Бенет, която тази сутрин Мери Катрин бе успяла да изтика навън през външната врата — са се разболели. Сега се намирали в кабинета на медицинската сестра в училището, но трябвало незабавно да бъдат прибрани оттам.

Страхотно, въздъхна младата жена. Майк беше толкова ангажиран, че със сигурност бе невъзможно да отиде до училището, а тя самата не можеше да остави по-малките сами.

Увери сестра Шийла, че ще изпрати някого да вземе последните жертви на семейната епидемия максимално бързо или поне според човешките възможности, след което позвъни на дядото на Майк — Шеймъс. Този път съдбата се смили над нея. Той бе готов веднага да прибере децата.

Мери Катрин тъкмо приключи разговора с него, когато Рики, Трент, Фиона и Криси се втурнаха в кухнята, за да се оплакват в гръмогласен хор.

— Телевизорът спря!

— Както и моят компютър!

— Да, май… всичко спря.

— Трябва да е повреда в електрозахранването — сви рамене Мери Катрин. Нищо не може да се направи. — Зарови ръка в чекмеджето на шкафа и измъкна тесте карти. — Деца, някога играли ли сте блекджек?

След десет минути кухнята се превърна в зала за игра на карти. Трент раздаваше картите, а останалите не откъсваха очи от ръцете си. Нивото на шума в апартамента спадна до броенето на глас от по-малките хлапета и до някое и друго спречкване във връзка с правилата на играта. Мери Катрин се усмихна. Не одобряваше хазарта, но беше доволна да ги гледа как се забавляват без електроника. Провери дали са изключени техническите устройства за забавление, след което отново завинти предпазителите, за да може пералнята да довърши прането, а тя — супата. Децата бяха твърде погълнати от играта, за да й обърнат внимание.

Но преди това се погрижи за нещо доста важно. Соки продължаваше да мяучи жалостиво и се опитваше да изтърка покритата си с повръщано козина в краката й. Като внимаваше да не се изцапа още, тя улови котката зад врата и я вдигна.

— После ще ми бъдеш благодарна — промърмори тя, като понесе бясно съпротивляващото се животно към умивалника в кухнята.