Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Инспектор Валман (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nattefrost, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2015)
Корекция
plqsak (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Кнут Фалдбакен

Заглавие: Нощен мраз

Преводач: Василена Старирадева

Издание: първо

Издател: „Светлана Янчева — Изида“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: норвежка

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Мариян Петров

ISBN: 978-619-7040-06-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3588

История

  1. — Добавяне

46

Валман набра веднага служебния телефон на Анита. Можеше да помоли Фейринг да го свърже, но не искаше да намесва колегата си във взаимоотношенията си с Анита.

Никой не вдигна. Тогава звънна на централата и разбра, че Анита си е сменила дежурството и си е тръгнала за вкъщи. Той набра домашния си номер. Там също никой не вдигна. Тогава опита с мобилния й телефон. Той бе изключен.

Не, че се уплаши, но не бе ясно защо бе сменила дежурството си и къде бе отишла. Ако имаше среща или бе открила нещо и бе тръгнала нанякъде, то тя щеше да му звънне. Така се бяха разбрали. „Не е в нейния стил“ — помисли си Валман, бързайки обратно към колата. Изведнъж се бе разбързал, защото бяха възникнали спешни задачи. Трябваше да се намери Сара Шуман и да се откара в полицията. Той дори почувства облекчение, защото това бе съвсем конкретна задача, рутинна за полицейското ежедневие. Първо обаче трябваше да отскочи до вкъщи. Тя би трябвало да му е оставила бележка.

По пътя за вкъщи Валман премина още веднъж през цялата селска местност около Станге, която лежеше и дремеше, както преди половин час рамкираната като огледало вода на Мьоса и мрачното горско обкръжение. Този път в пейзажа нямаше неземна красота. Станге отново се бе превърнала в обикновена норвежка селска местност с житници, разпаднали се сеновали и редки нови разкошни вили. От това също му поолекна малко. Чистеше убитите насекоми с чистачките.

 

 

Анитиният „Голф“ го нямаше на двора.

Изглежда, че се бе преоблякла набързо. Служебната й униформа се търкаляше на пода. Това също не бе в неин стил, защото бе педантична (и това му харесваше). Бележка нямаше — нито на огледалото, нито в бележника. Валман тънеше в догадки.

Каза си, че това все още не бе причина за безпокойство. Имаше множество причини, поради които би могла да е тръгнала нанякъде през топлата майска вечер. Това, че нямаше бележка, обаче го огорчаваше. През последните седмици черна котка им бе минала път. Случаят Хамерсенг попиваше в себе си като влажен вълнен килим всеки опит да бъде смекчен тонът и да се върне обичайното им общуване. Сега обаче се бе появил шанс да се оправят с всичко. Сега, когато бе установена със сигурност връзката между „неговия“ случай в Танген и „нейния“ случай във вилата. Сега имаха около какво да обединят усилията си — около жената, изиграла важна роля и в двата случая. Бе настъпило време за сътрудничество.

Именно това бързаше да й каже той, а нея я нямаше никъде.

Вече се готвеше да позвъни на Трулсен, за да го попита дали той не знае къде е тя, но премисли. Засега нямаше причини за безпокойство. Имаше купища причини, поради които млада жена можеше да излезе от къщи през свободната си вечер.

Изведнъж той забеляза лаптопа й, който не бе изключен. На монитора мигаше светлозелена стрелкичка, сигнализираща за влизане в чат.

Съобщени от „Шопен“.

Преди да се задълбочи, в съзнанието му се мярнаха всичките възможни и невъзможни възражения, мисли за доверието и търпимостта, за уважението към чуждия личен живот и така нататък — нещо като ритуален танц на гроба на сигурния и уравновесен човек, какъвто беше. Усещаше, че трябва да постъпи така, да нахлуе в нейната сфера на дейност, в интимния й живот, за да узнае какво, всъщност, се случваше под неговия покрив. Защо тя бе сменила неочаквано дежурството си и бе заминала така набързо, дори не изключвайки лаптопа си? И кой беше този „Шопен“?

Известно време се мъчи, защото не бе свикнал с чата и се отнасяше с недоверие към хората, което „висяха“ в чатовете и се хвалеха, че са постигнали връзка, която не можело да се постигне по друг начин. Не му харесваше мисълта, че Анита се е присъединила към тези хора.

Трябваше по-бързо да узнае какво бе искал да съобщи този „Шопен“ и нямаше ли това да му помогне да разбере поведението й напоследък?

Съобщението бе много кратко и ясно:

„Джордж, забравих да те помоля да изключиш фаровете, когато се приближиш до последната отбивка. Нощта е светла. Лесно ще намериш пътя. Нали не ни трябват неканени гости?“

Подпис: „Шопен“