Кнут Фалдбакен
Нощен мраз (46)

45

— Знам, че не си на работа, но научихме нещо, което може да представлява интерес.

Обаждаше му се Фейринг. Служителят от полиция Фейринг, който по силата на служебните си задължения искаше да му съобщи нещо интересно. „Можеше и да се извини“ — помисли си Валман, но премълча. Нали колегата му не можеше да знае къде се намираше и в какво състояние на духа беше. И той въобще не възнамеряваше да го информира за това.

— Имаме попадение в целта — съобщи му Фейринг с наистина военна лаконичност.

— По какво сме стреляли? — също не бе многословен Валман.

— По отпечатъците от пръсти върху останките от свещи в хижата. От раз — добави онзи, сякаш очаквайки въпроса на Валман.

— Тоест отпечатъците на онзи, който е живял в хижата ли?

— Точно така. Техническият отдел работи по новите отпечатъци, които са оставени, когато някой е поставил свещите в кръг.

— Доста дълго се занимавахте с това.

— Знам. Не търсехме обаче, където трябва.

— А къде трябваше да се търси?

— Зад граница. В Швеция. В Малмьо.

— Мислех си, че се подразбира… — разбра собствения си пропуск Валман и млъкна.

— Нямахме заповед за разширяването на търсенето.

Това бе упрек по негов адрес, но много вежлив.

— И какво казаха от Малмьо?

— Отпечатъците принадлежат на жена. На норвежка. На някоя си Сара Бенедикт Шуман.

— На Сара Шуман ли? На нашата Сара Шуман ли?

— Не на нашата, а на тази на Трулсен — поправи го Фейринг. На Валман му се стори, че вижда кривата му усмивка.

— Сега обаче е наша!

— Точно така. Чуй. Три пъти са повдигали обвинение срещу нея в Швеция — два пъти за пиянство и веднъж за буйство. Изглежда, че е страшна дамичка. Не са възбуждани обаче дела. Третият път я глобили за притежание на малко количество хашиш. Било е преди пет години. След това няма никакви сблъсъци със закона, нито тук, нито при шведите. Адрес също няма. В биографията й няма нищо интересно — израснала е в Южна Норвегия, в Арендал. Баща й е умрял, майка й живее в пансион за стари хора. След училище е завършила курс за медицински сестри…

— Значи е медицинска сестра?

— Така пише тук.

— И е работила като медицинска сестра в Швеция?

— На едно място в документите пише: „Безработна“. На друго — „работила временно като медицинска сестра“.

— Медицинска сестра не може да остане без работа, освен ако не го иска сама или…

— Или ако е съдена. Възможно е да е заминала за Швеция поради тази причина.

— Да. А ти провери ли всичко?

— Искаш да кажеш всички болници, пансиони и прочие ли?

— Ами, да.

— Проверяваме ги — отговори Фейринг с едва доловима въздишка.

— Чудесно. Започнете с Източна Норвегия, с района около Осло.

— Това обаче ще стесни значително хоризонта ни…

Валман не чу иронията. Мислите му вече се въртяха около въпроса защо Клаус Хамерсенг (ако бе наистина той…) бе живял в тази овехтяла хижа в гората, на няколко мили от родния дом, в компанията на приятелка престъпничка, не правейки на практика нищо — освен да се напива — и не се е обаждал?

— Това е много важно! — извика възбудено той на колегата си, връщайки се в реалността. — Разбираш ли, че сме попаднали на следата на свързващото звено. The missing link?^[1]

— На мене също ми хрумна това.

— Естествено. Чуваш ли ме, Фейринг?

— Да?

— Чудесна работа!

Валман реши, че може да добави пара. Най-сетне бе намерено липсващото звено. Почувства неимоверно облекчение. Макар че през цялото време бе знаел, че така би трябвало да бъде.