Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (76)

75
Пики и купи

Окса и Гус се измъкнаха и оставиха възрастните да разговарят в салона. Бяха преизпълнени с впечатления от този наситен на разкрития ден и не можеха да се наприказват.

— Не знам какво ме порази най-много — каза Гус, излегнал се на леглото на Окса. — Колебая се между Мемочистител, Бърникумум, перлите на дълголетието, Прозирниците Смукачи, Преминаторите… направо не мога да си избера!

Окса правеше в това време стойки от кунгфу, изпъваше бавно ръцете си напред и се завърташе около себе си.

— Я пък ти! — тихо каза Окса и притвори очи.

— Мога ли да вляза?

Тугдуал провря глава през притворената врата и огледа с любопитство Окса.

— Какво правиш, Достопочтена Сияйна? — попита я усмихнат той.

Вместо отговор, Окса наужким му нанесе страничен удар, рязко протягайки крак към него. Тугдуал го избегна и й намигна. Това приятно я изненада. После се настани до Гус на леглото.

— Е, какво ще кажете за днешния ден? — оживено попита той. — Нямам думи!

Окса се отпусна на голямото кресло на колела и огледа последователно двете момчета, усуквайки тениската си около показалеца. Гус, нейният стар приятел, пълен с прекрасни качества и комплекси, нуждаеше се от него… Тугдуал, странният младеж, мрачен и магнетичен, който караше сърцето й да трепва всеки път, щом го види…

— Тъкмо това си говорехме, когато ти се появи… — отговори Гус хладно и леко враждебно.

Неговата реакция предизвика у Окса особено безпокойство, сякаш избухна бомбичка с киселина и се разля в душата й. Тугдуал се подпря на лакът и прикова стоманеносивите си очи в нея.

— Мен лично Фолденготът ме сащиса тотално — каза той, без да я изпуска от поглед. — Винаги е знаел как да намерим Едефия! По опазване на тайни няма равен на себе си!

— Дядо ти, и той не е зле в това отношение! — грубо подхвърли Гус, устремил очи в тавана. — Ами да чакаш повече от петдесет години, за да разкриеш произхода си, то си е повече от потайност!

— Оф, знаеш ли, всеки крие нещо — отвърна тайнствено Тугдуал.

— Ти какво намекваш? — жегна се Гус.

— Да не мислиш, че родителите ти щяха да ти разкажат за миналото си, ако не се беше появила Следата върху Окса? — заяде се студено мрачният младеж.

Ох! Удари го по болното място, каза си Окса. В същото време как можеше да защити Гус, та той сам си го търсеше. Но какво му става? Винаги е толкова кротък… Без да сменя позата си на леглото, Гус възрази:

— Във всеки случай не е по-лошо от това в кръвта ти да има убити Горанови и хормони от десетки хора, чийто живот е бил разбит… — язвително измърмори той. — Квит ли сме вече по въпроса за фамилните тайни?

— Е, да… — въздъхна Тугдуал. — Едва ли има човек на света, който да може да избира произхода си! Ами ти, Малка Сияйна, какво мислиш за това?

— Аз ли?

Окса пламна от смущение, бузите й се зачервиха. Почувства се кръгла глупачка, също както в деня, когато с Тугдуал разговаряха в гробището. Какъв ужас! Трябваше да се стегне!

— Смятам, че Фолденготът знае много повече, отколкото казва — започна уверено тя, въпреки смущението си. — Но му вярвам, защото съм убедена, че умее повече от всеки друг да подбере най-точния момент, за да сподели тайните си. Доказателството е, че той няма да разкрие къде се намира Едефия, докато ние не сме напълно готови!

— Права си — кимна Тугдуал. — А ако умре, какво тогава?

Окса нервно се засмя.

— Ти пък! Защо искаш да умира?

— Въобще не искам да умира! — възрази Тугдуал. — Но ако се случи, какво правим тогава, а?

— Странно чувство за хумор! — измърмори Гус.

— Във всеки случай хубавото му е, ако след разкритията Спасените най-после вземат насериозно Ортън/Макгроу. Имам впечатление, че всички дяволски го подценяваха…

— Начело с мен — призна Окса и се обърна към двете момчета. — А я си представете, че той може да се превъплъщава?

— Би било страшно! — каза Гус.

— И аз мисля същото — потвърди Тугдуал. — Ако е така, има големи предимства пред всички нас! Току-що говорих с дядо си…

— И той какво ти каза? — прекъсна го Окса, чоплейки нервно шева на фотьойла.

— Той смята, че процесът на превъплъщение е загубил своя ефект след Темистокъл. Но кой знае? От Ортън/ Макгроу, както казах, може всичко да се очаква. Особено най-лошото.

— Благодаря, че ни успокои! — не се сдържа и подхвърли Гус.

— Винаги на вашите услуги! — върна му Тугдуал с хаплива усмивка.

Примирието между Гус и Тугдуал не трая дълго. Пак започнаха да се дразнят тия двамата, терзаеше се мислено Окса. Инстинктивно реши да разведри обстановката, като притегли към себе си чашата с газирана вода от бюрото си. Тя прекоси стаята пред непроницаемия поглед на Гус, явно прекалено раздразнен, за да оцени маневрата. Раздразнението му изобщо не стихна, когато Тугдуал запали само с пръсти и без да става свещичката на перваза на прозореца. Два чифта очи се впериха в Окса — разбиращ и омайващ на Тугдуал, объркан и много тъжен на Гус.

— Е, Тугдуал — окопити се Окса от завладялото я вълнение, — какво е да си Преминатор?

— Засега не чувствам нищо — призна младежът. — Дядо ме завари в кухнята, когато се опитвах да мина през стената, и да си призная, доста се изложих.

— Защо? — попита го Окса.

— Защото нищо не излезе, само дето си одрах носа!

— Тогава ти не си никакъв Преминатор! — заяде го Гус.

— Съм! — възрази Тугдуал. — Просто ще тренирам повече. Окса знае по-добре от мен: дарбите са едно, но без подготовка е като да имаш всички продукти, а да нямаш рецептата. Така че ще се постарая и ще си говорим пак след време…

— Чакам с нетърпение да видя това — каза Окса.

— Аз също, Малка Сияйна! Аз също…

При тези думи той се протегна и се надигна да си ходи.

— Е, оставям ви вас двамата. До скоро…

— Бай, Тугдуал — поздрави Окса.

Гус запази упорито мълчание, докато стъпките на младежа не стихнаха по стълбите.

— Малка Сияйна… — промърмори той и стисна юмруци. — Мразя, когато го казва…

— А на мен пък много ми харесва — призна Окса и се загледа пред себе си.