Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (33)

32
Подозрения

Ваканцията наближаваше. Перспективата да започне обучението си на Сияйна подтикваше Окса да заляга яко над уроците. Внимаваше двойно повече в часовете и преподавателите не можеха да я нахвалят. С изключение на Макгроу, за когото никой никога не е бил и нямаше да бъде на висота. Тази сутрин за пореден път той затвърди мрачната си слава… Докато връщаше контролните по математика, часът направо заприлича на урок по стрелба със стрелички. Безмилостният учител буквално се забавляваше!

— Госпожица Бек, отличен. Изглежда, че основите на геометрията са ви непонятни… Госпожица Полок, отличен минус, посредствена работа. Ще ви бъда безкрайно признателен, ако ми спестите изнурителното разчитане на йероглифите ви. Господин Беланже, много добър. Изглежда, близостта ви с госпожица Полок ви действа благотворно…

И така все в този дух… Макгроу не подмина никого с обидните си забележки. Само Мерлин убягна по чудо откоса от язвителни думи, вероятно заради интереса си към Айнщайн.

— Тоя даскал е пълна откачалка! Защо минус, та ти нямаш нито една грешка, това е вече прекалено! — възмути се през междучасието Мерлин. — И как може да казва „посредствена работа“! Съвсем се е побъркал… Каква забележка ти е написал този път?

— Уфф… „Ужасен и небрежен почерк“, също както миналия път. Дори няма въображение да измисли нещо ново! — отговори Окса и вдигна рамене. — Опитвам се да не обръщам внимание!

— Блазе ти, че можеш да запазиш спокойствие — намеси се Гус. — Аз все го взимам прекалено навътре. Чу ли какво ми каза? Намекна, че съм преписвал от теб! Бесен съм, ще се пръсна от яд!

— Не се тревожи, той не е добре… Нали всички знаем, че не преписваш. Всъщност ти нямаш и нужда от това! — допълни Окса и го побутна с лакът.

— Да, бе — смънка Гус. — Ами ако го напише в бележника ми, на какво ще заприличам?

— Петицата е хубава оценка! Много по-хубава от моята… — каза унило Зелда. — Сега родителите ми ще се сърдят, предпочитам да съм на твое място, Гус… Или на мястото на Мерлин!

— О, ако мислиш, че е лесно да спечелиш благоразположението на такъв човек! — разгневи се Мерлин. — Право да ти кажа, предпочитам да мина и без него! Дори да търпя забележките му всеки час.

— Мразя го, тоя Макгроу — изръмжа Гус. — Ненавиждам го. Проклинам го!

— Във всеки случай жал ми е за жена му и децата му — каза Мерлин.

— А защо смяташ, че психопат като тоя има жена и деца? — запита Зелда. — И къде ще я намери той тая жена?

— Може у семейство Адамс… — предположи Мерлин.

— Я погледни, Окса, оня там твоят приятел Острогота ли е? — привлече вниманието й Гус.

Окса погледна нататък. Наистина беше той. Седеше на ръба на каменния фонтан в средата на двора и я гледаше злобно. Момичето до него, също вперило поглед в Окса, му пошепна нещо в ухото и двамата гадно се изхилиха.

— Смей се, смей се, безмозъчен кретен такъв… — процеди през зъби Окса.

Тя усети, че Сукла-пукла се затяга около китката й. Откакто Драгомира й подари гривната, вече няколко пъти я беше предупреждавала. И почти винаги в присъствието на Макгроу, който имаше изключителната способност да я измъчва и да й къса нервите. На няколко пъти беше на прага да вкара в употреба Магнетус и Нок-бам, по които вече беше голяма майсторка. Да изстреля Макгроу в другия край на класната стая си оставаше мечта… Бдителното малко същество-гривна винаги я възпираше. Но като се прибавеше към широко обсъжданото връщане на контролните работи, подигравателният и презрителен поглед на Острогота беше капката, която прелея чашата. Картината мигом породи у Окса блестяща идея…

— Виж, Гус! Още не съм ти показала на какво ме научи баба. Убедена съм, че ще те развесели! — каза тихо тя и дръпна приятеля си настрана.

Извади бутилката с минерална вода от ученическата си чанта и напълни шепата си. После потърка длани, като че месеше пластилин. След секунди скришом показа на Гус една водна топка! Прекрасната водна топка със сребристи отблясъци потрепваше като голяма капка живак!

— Не-ве-ро-ятно! — заекна Гус.

— Почакай! Ей сега ще се побъркаш!

Окса невъзмутимо вдигна ръка, сякаш да се почеше по главата, и я запрати към фонтана. Топката описа идеална дъга и се приземи върху главата на Острогота, който подскочи като пружина. Сукла-пукла стегна още по-силно китката й и премина на режим „тревога“. Защото Окса отново щеше да действа, дума да няма! Гривната одраска нежната кожа и Окса веднага усети изтръпване, което я скова леко и отвлече за миг вниманието й. Напразно… Часът на отмъщението чисто и просто бе настъпил! Решена повече от всякога, Окса оформи нова топка и тъкмо се канеше да я запрати, когато Сукла-пукла най-безмилостно убоде ръката й.

— Ай! — извика тя.

Но викът на момичето потъна във всеобщия гръмък смях. Беше уцелила Острогота право в лицето. Той риташе и крещеше като обезумял:

— Кой направи това? КОЙ НАПРАВИ ТОВА? Ще му счупя главата!

— От фонтана е, Мортимър, от водната струя! — опитваше се да му обясни неговата приятелка и му подаваше хартиени кърпички.

Ала не беше лесно да се успокои един Острогот… В отговор той ритна оградата на фонтана, заболя го и отново стана за посмешище. Изгледа разярено статуята на ангела над водата, завъртя се и хукна, бесен и подгизнал целият, към тоалетната.

Всички наблюдаваха комедията насред двора. Всички, без Зое, приятелката на Зелда, която Гус толкова много харесваше. Окса прочете живо любопитство в погледа й. Ами ако я беше заподозряла… Да не се е досетила какво точно се бе случило? Не, не е възможно! Окса вече съжаляваше за постъпката си. А при това гривната я предупреди! Кръгла глупачка!… Окса погали машинално сгушената под ръкава на пуловера й Сукла-пукла и смутено се усмихна на Зое.

— Май е по-добре да не стоим близо до фонтана!

— Да, изглежда механизмът му се е поизносил, нали е доста стар — включи се Зое и на свой ред й се усмихна.

Зое наведе глава и дългите й рижи кичури се разлюляха. Като забеляза искреността й, Окса се упрекна, че е изтълкувала превратно погледа й. Беше стеснително, може би малко непохватно в общуването, момиче, което просто си търсеше приятели. Зое ходеше винаги със Зелда и всички от групата я приемаха. Особено Гус… Окса едва потискаше раздразнението си, когато тя се доближаваше до него. Но не се чувстваше удобно в нейно присъствие. Зое винаги я гледаше някак странно! И макар да си повтаряше, че животът на тази девойка не е лесен, че има нужда от близки хора, така и не можа да се сближи, нито да разговаря непринудено с нея. Упрекваше се, че няма благородството на Зелда и широтата на духа на останалите. Спомни си за нейния подарък за рождения си ден — хубавия ароматичен сапун във форма на костенурка. Окса го беше отстъпила на майка си, защото имаше алергия към глицерина, който се съдържа в повечето сапуни. Същата алергия развиваше към това момиче…

Гус прекъсна мислите й, като пошушна:

— За малко да те забележат тоя път! Какво се мотае твоята Сукла-пукла?

— Прави се на вампир, ето какво прави! — отговори през зъби Окса. — Погледни, кръвта ми изтича!

Запретна ръкава на пуловера си, за да му покаже дълбоките кървави драскотини върху китката си.

— Заслужи си го, скъпа, признай си! — каза той. — Изглежда, наистина си забравила, че ако си търсиш главоболия, накрая си ги намираш…

— О, доколкото схващам, господинът се прави на философ — подигра му се Окса и се престори, че приготвя нова бодна топка. — Кани се господинът да ми чете конско!

— Не си и помисляй да ме замерваш с това, кълна се, че ще те хвърля с дрехите в шадравана! — провикна се Гус, закани й се с пръст и тръсна дългия кичур коса пред очите си, за да скрие закачливия им блясък.