Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (45)

44
Тревожни реакции

Заключението, до което стигна Окса, събуди у нея ужасяващо предчувствие: бяха се нагърбили с много по-опасна игра, отколкото си представяха.

— Може ли да ни кажеш какво имаш предвид? — попита Павел напрегнато.

Тя го погледна с безизразно лице, тръсна глава, за да събере мислите си, затвори очи и започна тихо:

— В „Свети Проксим“ е имало един учител по математика, който се казвал Уилямс. Точно преди началото на учебната година го намерили мъртъв в Темза. Бил е убит! Изглежда, е било загадъчно убийство, разказа ни го един приятел, Мерлин Поакасе…

— Господи! — извика Драгомира. — А… знае ли се как е умрял този човек?

Очевидно всички си задаваха въпроса, чийто единствен възможен отговор беше страшен.

— Хмм… не… — поколеба се момичето. — Но аз се досещам.

Като каза това, скочи и изтича в кабинета на Леомидо в съседство с големия салон. Включи компютъра на вуйчо си и секунди по-късно вече сърфираше в интернет. Всички Спасени се струпаха около нея и приковаха очи в екрана, от който всеки виждаше само част под определен ъгъл. Появи се страница от архивите на вестник Таймс. Приближи се до монитора и прегледа светкавично една статия. Никога не бе чела толкова бързо! Когато свърши, подсвирна през зъби и стисна юмруци върху клавиатурата на компютъра.

— Казвай, де! — каза припряно Мерседика. — И ние искаме да знаем!

— Е, добре, Макгроу е не само Фелон, но е и престъпник! — възкликна Окса победоносно и в същото време уплашено.

— Убил е преподавателя Уилямс и е заел мястото му…

— Но това е ужасно! — провикна се потресена Драгомира.

— И не всичко! — разгорещи се тя. — Убил е и журналиста Питър Картър, защото е станал много опасен. Ето доказателството!

В този миг всички Спасени почувстваха вледеняващ световъртеж. Статията от Таймс разкриваше пред очите им подробности за смъртта на Лукас Уилямс, уважаваният учител по математика в колежа „Свети Проксим“, открит в Темза две седмици преди началото на учебната година. Причините за смъртта му оставаха загадка за следователите от Скотланд Ярд: дробовете на жертвата буквално били разядени от субстанция, чийто произход никоя научна лаборатория не бе открила. Най-големите световни учени изследвали непознатото вещество, но не успели да проникнат в тайната на състава му. Причините за убийството на Лукас Уилямс още не били изяснени, когато се появил друг, подозрително сходен случай. Било намерено тялото на Питър Картър. Известният разследващ журналист загинал точно като английския учител по математика…

— Татко — започна Окса, когато всички прочетоха материала докрай. — Спомняш ли си, ти каза, че неминуемо един от вас го е направил? Е, имаше право, убил го е Спасен… Но този Спасен е Фелон! Макгроу! Или ако предпочитате Ортън… Той е изстрелял Стопител по Лукас Уилямс и по Питър Картър.

Всички изпаднаха в шок. С пресекнал дъх и притворени очи се опитваха да възприемат някак си изумителната хипотеза.

— Почакайте… — намеси се Леомидо неуверено. — Не можем да правим толкова категорично заключение само въз основа на предположения, случаят е много сериозен…

— Огън да ме гори, залагам си главата или каквото поискате, че убиецът е Макгроу! — извика Окса, сложила ръце на кръста. — За Уилямс и за Картър той е имал дяволски силен мотив!

— Колкото и основателен да е мотивът, това не прави от някого престъпник… — възрази Леомидо.

— Може би… — съгласи се Абакум и се загледа в него. — Но ако не е той, то тогава е един от нас, в което, честно казано, аз много се съмнявам, Леомидо. Хипотезата на Окса, изглежда, те разстрои, но ми се струва повече от правдоподобна. Смъртта на Лукас Уилямс позволява на Ортън да се добере до нашето момиче. А що се отнася до Питър Картър, той е бил на прага да разкрие произхода ни. Представлявал е опасност както за нас, така и за Ортън, защото нека не забравяме, че ни свързва обща тайна. И макар да ни е отървал от заплахата „Питър Картър“, това не прави Ортън по-малко опасен. Случилото се днес го илюстрира ясно и прибавя ново доказателство към обвиненията: да се хвърлят Прилепи срещу някого не е незначителен факт. Още повече че става дума за деца и за най-добрия му приятел от детството…

Присъстващите се спогледаха тревожно, неспособни да продължат разговора. В натежалата мъртва тишина Окса осъзна сериозността на положението и най-вече на последствията, до които днешните разкрития щяха да доведат.

— Трябва да ви покажа нещо! — извика тя, като се обърна толкова рязко, че блъсна Фолденгота, който стоеше на пътя й.

Под въпросителните погледи на Спасените изхвърча от стаята и едва не се препъна в развързаната си връзка. Напъха я в маратонката и взе надве-натри стъпалата към спалните на първия етаж. Скоро вратата хлопна и момичето се появи отново, размахвайки победоносно сгънат на осем лист хартия.

— Гус и аз намерихме това в портфейла на Макгроу! — заяви то.

— Намерихте ли? — натърти баща й и прекара ръка през лицето си.

— Прилича на списък — продължи Окса. — Странното е, че и аз съм в него…

И като се обърна към майката на Гус, добави:

— … И ти, Жан!

Разгъна листа и го подаде на Драгомира. Спасените се скупчиха около Баба Полок, която разчиташе полугласно прословутия тайнствен списък на Макгроу:

Г. Л. 19/04/54 Кагошима (Яп.) 10/64+08/68

Г. Ф. 09/06/60 Лондон (Англ.) 09/73+05/74+01/75

Ж. К. 12/12/64 Пилзен (Чех.) 04/77+02/78

Х. К. 01/12/67 Манта (Фин.) 11/79+10/80

А. П. 07/05/79 Мардалсьокул (Исл.) 01/91+06/92

С. У. 16/03/88 Хюстън (САЩ) 12/99+05/01+10/01

З. Е. 29/04/96 Амстердам (Хол.) 07/08

О. П. 29/09/96 Париж (Фр.) 05/09

Още с първите редове настъпи всеобщо вцепенение.

— Невероятно… — мъчително произнесе Драгомира и отпусна листа на коленете си. — Как ли е успял да го направи?

Окса напрегнато чакаше встрани и гризеше нокътя си. Накрая баба й вдигна глава и всички погледи се приковаха в нея.

— Това, което си намерила, е безценно — каза тя, опитвайки се да овладее вълнението си.

— Но какво е то? — попита Окса.

— Списък на момичетата, които по право могат да станат Сияйни…

— Майчице!

— Да, съкровище — кимна Драгомира. — Сведенията ти са неоценими. Ортън или Макгроу, защото това е един и същ човек, видимо е посветил живота си да открие обратния път към Едефия. Първо, изследванията му в областта на светлината са пряко свързани с Портала — а както е известно, той е единственият достъп до страната ни — и после, неспирно издирва Сияйната, която да му го отвори. От списъка ни побиваш ледени тръпки, но той доказва ясно точно това. Ние познаваме по-голямата част от изредените имена, те са все дъщери или внучки на Спасени.

— Дъщеря ми е записана тук — потвърди Нафтали, забол поглед в листа.

— Моята също — пошепна Леомидо.

Окса разтри енергично лицето си и започна да разсъждава на глас:

— Колко съм била глупава да не се сетя по-рано… Абсолютна глупачка! Толкова бях сигурна, че Макгроу е таен агент, че това е списък на хора, свързани със семейството ни, и чрез тях иска да стигне до нас…

— Но случаят е точно такъв, Окса! — намеси се Павел. — Повечето имена са на хора, близки до Полок! Ти не си могла да знаеш, че са Спасени.

— Защо ли се чудя… — изрече момичето с празен поглед.

— Таен агент или Фелон, Ортън/Макгроу е тук заради теб, Окса, повече от очевидно е — уточни Абакум. — Ясно е, че си в голяма опасност, защото той няма да се откаже. Ходовете му и жестоките убийства са извършени, само и само да се добере до теб.

— И успя! — допълни Драгомира.

— Значи, ако разбирам правилно, искате да кажете, че този Ортън/Макгроу, учителят по математика на децата ни, е Спасен от рода на Фелоните и отгоре на всичко е опасен престъпник — обобщи глухо Мари, обръщайки се към Леомидо и Абакум.

— Не бих отишъл дотам да го наричам опасен престъпник — отвърна горчиво Леомидо.

— Много си снизходителен! — забеляза Нафтали.

— Пожелах да ви събера днес — продължи Леомидо, подминавайки забележката, — за да ви информирам и да ви успокоя. Дори да са изминали доста години, познавам отлично Ортън. Не забравяйте, че бяхме много близки в Едефия, израснахме заедно. Той не е, какъвто изглежда, трябва да погледнем отвъд видимото…

Надигна се глъчка, която се усилваше. Всички заговориха едновременно и по тона на гласовете се разбираше, че не споделят мнението на Леомидо. Мълчеше единствено Абакум и го гледаше неодобрително. Леомидо явно се смути, но намери сили и продължи монотонно:

— Знам, че Ортън няма да направи зло на Окса…

— Но се опита да я отвлече, нали! — извика Павел. — Да ти напомня, че именно той изпрати Прилепите Мъртвешка глава, в случай че си забравил!

— Да, това е вярно — призна пряко волята си той. — Но те не бяха предназначени за Окса, прекалено много му е нужна! Никога няма да й причини нищо лошо, това е сигурно. Безкрайно му е ценна!

— Е, добре, не казваме, че… — възропта Мари.

— Съгласен съм с теб, Леомидо, че трябва да погледнем отвъд видимото — намеси се Абакум, гладейки късата си брада… — Онези, които познават Ортън, са наясно, че невинаги е бил жесток. Но погледни нещата реално, приятелю! Спомняш си какво момче беше, а забравяш в какъв мъж се превърна…

Леомидо се бе втренчил пред себе си. Изглеждаше смазан. Поизправи се сковано, после внезапно рухна. Никой Спасен не се осмеляваше да наруши мъртвата тишина в просторния хол. В този миг в камината изпращя цепеница и едни подскочиха, а други изпищяха.

— „Какво момче беше“ ли? — въздъхна Окса и се обърна към баба си. — Кажи, бабо?

Вместо отговор, Драгомира стана от креслото и откачи една картина, после се върна обратно на мястото си и прикова очи в голата стена, където на минутата оживяха образи.

Първата сцена пренесе присъстващите в детството на Драгомира. Пред погледите на Спасените се появи торта за рожден ден със седем свещички. Около богата трапеза Окса разпозна някои лица, които бе виждала по време на предишни прожекции на Мемопроектора: Сияйна Малорана — майката на Драгомира, съпругът й Валдо и три момчета.

— Това е Абакум — уточни Драгомира, — а това тук е Ортън.

Беше дванайсетина годишен, слаб, почти безплътен, имаше нежно, обрамчено с кестеняви коси, лице. Окса потръпна: погледът на Ортън не се отместваше от Драгомира, сякаш младежът гледаше едновременно нея и зрителите на Мемопроектора. Но в него нямаше нищо обезпокоително, точно обратно, беше мил и добронамерен и не приличаше на погледа, който срещна днес следобед.

— Хайде, духни свещите! И не забравяй да си пожелаеш нещо! — обърна се Ортън към момиченцето, тогавашната Драгомира.

Мемопроекторът спря за кратко, за да мине на друг, небесен и спортен епизод: по всичко изглеждаше, че Драгомира лети във въздуха с Леомидо и Ортън.

— Леомидо пак ще победи! — весело възкликна Ортън. — Бързо, Драгомира! Да го настигнем!

Но спомените на Драгомира препускаха с пълна скорост и никой не разбра как завърши гоненицата им. Мемопроекторът пренесе Спасените към трети епизод: Ортън седеше срещу Леомидо и на лицето му бе изписана дълбока тъга.

— Аз съвсем не съм идеалният син за баща като него — говореше той на приятеля си. — Той не ме понася такъв, какъвто съм. Би искал да има син като теб… Смел, силен и решителен…

Четвърти епизод се показа на стената и Окса разпозна Стъклената колона, резиденцията на Сияйните. Ехо от разгорещен разговор отекваше в прозрачната зала. Вратата на една стая се отвори и на прага й се появи крехкото момче Ортън. Предполагаше се, че Драгомира не е там, защото част от сцената беше затъмнена и явно тя скришом наблюдаваше иззад някоя колона.

— Как можахте да скриете подобно нещо? Давате ли си сметка, че днес те плащат цената по ваша вина и на вашата проклета тайна! Ако някой е неморален, то това сте вие, не те! — извика Ортън и блъсна вратата след себе си.

Разплаканата Малорана излезе след него и се опита да го догони. Направи опит да го доближи, но той яростно я отблъсна с опакото на ръката си.

— Никога няма да ви простя! — кресна момчето. — Чухте ли? НИКОГА!

Последната сцена от кадрите на Мемопроектора още се открояваше ясно в паметта на Окса: един млад мъж с кожен шлем препречваше пътя на привържениците на Малорана, които се опитваха да избягат. Ортън. Големият хаос. Разбира се… По лицето на новия Фелон не бе останала и следа от доброта. Стори й се, че в твърдия му и жесток поглед зърна голямо страдание, което не бе забелязала в първата прожекция от спомените на баба й. Това я изненада и смути едновременно. Мемопроекторът изгасна напълно и Драгомира постоя няколко секунди със затворени очи, откъсната от света. Насреща й Леомидо изглеждаше потиснат, дишаше задъхано и нервно.

— Ето какъв бе Ортън — обясни Драгомира, щом дойде на себе си. — Прекрасен младеж, прекършен от собствения си баща, крехък, нещастен и от най-добрия ни приятел се превърна в наш враг… Дали ще узнаем някога защо стана това?

Драгомира погледна през сълзи брат си. Той отвори уста, но не отрони и звук. С мъка преглътна, а чертите му се изостриха още повече.

— Знам само, че след срещата с Малорана всичко се разруши. Ортън вече не бе същият — рече старият човек, после стана и с тежки стъпки напусна салона пред погледите на Спасените.

 

 

— Леомидо е прав — каза Абакум след дълго мълчание, — сигурно е, че Ортън няма да си позволи да навреди на Окса. Но може да натвори големи пакости, за да постигне целта си! Вече ни го е доказал както в Едефия, така и Отвън. За да се убедим в това, достатъчно е да погледнем какво причини на Гус. Не мисля, че характерът му е възвърнал благостта си през изминалите години. По-скоро е станало нещо по-лошо… Какъвто е мрачен и амбициозен и знае точно какво иска, ще е готов на всичко, за да го постигне. Най-съкровеното му желание е да се върне в Едефия. Да не забравяме, че баща му, Оций, остана там…

— Тоя тип е самият дявол — намеси се хладно Тугдуал от двойното канапе, на което се беше настанил встрани от всички. — Още ли не сте разбрали? Всъщност иска да превземе Света и да ни накара да му пълзим в краката.

— ПРЕСТАНИ! — сряза го дядо му Нафтали. — Ти нищо не знаеш…

— Ама Тугдуал е прав! — внезапно се провикна Окса и срещна стоманения поглед на момчето. — Когато бяхме в балона, Ортън викаше, че подготвя завръщането си в Едефия начело на армия и че ще сложи начало на нова ера!

Абакум изглеждаше стъписан.

— Леомидо е пропуснал да сподели тази подробност… — отбеляза той.

Окса прехапа устни и съжали, че е предала вуйчо си. Фактът обаче беше изключително важен!

— Ортън има средствата да се справи с нас и вие много добре знаете, че говоря истината — допълни Тугдуал с пламък в очите. — Разчистването на сметки започна!