Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (22)

21
Цената

Мари рязко отскочи от масата и събори стола си.

— Ще ми кажете ли какво става тук? Какъв е този цирк? — извика тя. — Не е смешно! Изобщо не ми е смешно!

Въпреки нарастващото усещане, че неприятностите тепърва предстоят, Леомидо й се усмихна неопределено.

— Мари, моля те, ела с мен — каза попарен Павел.

Смъртно блед, той хвана здраво за ръка жена си и я поведе към хола. Леомидо и Абакум погледнаха строго Окса и запазиха мълчание, по-укорително от всички упреци на света.

— Аз… съжалявам… — прошепна тя и прехапа устни. Срамуваше се от себе си.

— Ние също, Окса, ние също — отрони Абакум, като наблегна на двусмислието, което Окса не знаеше как да разтълкува.

Абакум стана видимо угнетен и заедно с Леомидо излязоха от кухнята, оставяйки момичето само със съвестта му.

Когато се прибра в стаята си, родителите й още разговаряха разпалено в хола. Откъслечните думи, които достигаха до нея, далеч не я окуражаваха: спорът премина в бурен скандал. Тя се настани пред компютъра и отвори пощата си.

Гус, оплесках всичко. Мама вече знае. В този момент татко й дава обяснения, но нещата не отиват на добре, карат се. Направих пред нея няколко номера като пълна идиотка. Отивам да разбера как са нещата. Ще ти разкажа. До утре.

Подпис: Окса-най-голямата-загубенячка

Спомни си драматичните последствия от шпионирането пред вратата на Драгомира и седна на пода в коридора срещу хола. Макар че вратата беше затворена, тя съвсем ясно чуваше какво се говори вътре, толкова силно кънтяха гласовете…

— Дъщеря ни е наследник на Едефия, има Следа…

— Да бе! А аз съм Тинкърбел! — отвърна Мари и истерично се засмя.

— Защо да те лъжа, Мари? Аз не съм способен на това… Оксините дарби са необикновени и тя вече може да използва някои от тях. Потенциалът й е невероятен! Дъщеря ни има феноменална мощ, по-голяма от всеки друг.

— Престани! Ще полудея с твоите щуротии! С твоята Едифия и всичко останало!

— Едефия…

— Да предположим, че ще ти повярвам някой ден, но защо ми го казваш чак сега? От колко време сме женени? И понеже май не си спомняш, да ти го кажа аз: ОТ ОСЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ!

— Ела — дълбоко въздъхна съпругът й. — Ще ти покажа нещо. Да идем у Драгомира, там ще разбереш всичко…

Вратата се отвори, но улисани в скандала, подминаха, без да забележат свитата в ъгъла Окса. Това още повече засегна момичето… Драгомира ги очакваше на стълбата на третия етаж и ги покани да влязат. Окса веднага хукна след тях и се настани на последното стъпало. Миг по-късно косата й настръхна от страховития крясък на Мара „Леле! Сигурно е видяла Фолденгота…“, каза си тя. Разговорът продължи на третия етаж още по-разгорещено.

— Много филми гледате! Стига вече… Слезте на земята!

Окса тъжно прошепна:

— Но ние сме си на земята, мамо. На земята сме…

Първото нещо, което установи, когато отвори очи, беше, че лежи в леглото си. Въпросите потекоха веднага, щом се разсъни. На бабината стълбищна площадка ли бе заспала? И са я пренесли в стаята й? Как ли се бяха развили нещата между родителите й? Дали Павел бе успял да обясни на майка й? Но когато отиде да закуси, се наложи да си зададе най-важния:

— Къде е мама?

Всички бяха там в пълен състав — баща й, Драгомира, Леомидо и Абакум. Това правеше отсъствието на Мари още по-осезаемо.

— Майка ти е у сестра си — отговори Павел, смазан от умора и тревога.

Четиримата я гледаха съчувствено, но и твърдо.

— Тя ми се сърди, нали? — запита пресипнало Окса.

— Не на теб! — каза баща й, като извърна поглед и плъзна към нея сгънат на четири лист хартия.

Момичето го разгърна и прочете:

Окса, скъпо мое дете, заминавам за няколко дни при леля Жьонвиев, трябва да размисля на спокойствие преживяното. Скоро ще се върна, никога не забравяй, че те обичат.

Мама

— Окса, това, което направи, е тежко провинение — започна веднага Драгомира. — То е доста грубо към майка ти и към нас.

— Знам, бабо, съжалявам! — извика Окса със сълзи в очите. — Страшна глупачка съм, съжалявам!

— Разбрахме, че съжаляваш — подхвърли Леомидо раздразнен. — Но злото е сторено… Майка ти изпадна в истински шок, на нея изведнъж й дойде много…

— На мен също ми дойде изведнъж — опълчи се Окса.

— Ако го бяхте споделили по-рано, може би щеше да е по-просто…

Четиримата преглътнаха отправената им право в лицето хаплива забележка. Никой не посмя да реагира: момичето имаше известно право.

— Какво почувства? Защо постъпи по този начин? — попита благо Абакум.

Останалите я наблюдаваха все така строго.

Окса се поколеба, преди да отговори. Шумно загриза нокът, наведе глава настрани и избухна:

— Научавам аз разни необикновени неща, а после всички се изпаряват и отказват да отговорят на въпросите ми! Бягате от къщи, никой не разговаря с мен, като че аз трябва да се оправям съвсем сама с този товар! А и ми се прищя да ви покажа куп работи, които мога да правя… Ама на вас абсолютно не ви пука! Дори не пожелахте да ги видите! Не си давате сметка, че ВСИЧКО ТОВА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ! А вие продължавате да шушукате помежду си, не ви е грижа нито за мама, нито за мен. Не можете да си представите колко бях бясна… То напираше отвътре, задушавах се, бях в състояние да изпочупя всичко наоколо само с поглед, без да ставам от стола. И когато мама ви попита дали криете нещо от нея, а вие най-спокойно я излъгахте пред очите ми, не се сдържах.

— А какво усещаш сега? — кротко попита Абакум.

— Сега ли? Наистина ли искаш да ти кажа?

— Да — простичко я подкани той.

— Добре! Виждате ли как вали навън?

Всички се обърнаха към прозореца. На площада падаше проливен дъжд. В същия миг гръмотевица разтърси стъклата.

— Чувствам се като времето днес: давя се в сълзи — каза Окса с разтреперан глас. — Нещастна съм. Нещастна и ядосана. Толкова съм ядосана, че ще се пръсна…

Възрастните се смутиха. Разбраха каква мъка й бяха причинили, като я бяха пренебрегнали. И, изглежда, дълбоко съжаляваха. Достатъчно беше да я погледнат, за да осъзнаят, че не беше способна да се справи с преливащите в душата й чувства и че никой не можеше лесно да я утеши. Злото е сторено, бе казал Леомидо… Лицето й бе напрегнато и страшно бледо. В очите й блестяха сълзи, готови да потекат, бе изгризала всичките си нокти до кожа. Очевидните признаци на страдание през последните дни — от истеричен смях и най-безумен възторг до пълно униние — вече биеха на очи. Но близките й се озадачаваха най-вече от нейния гняв. Ужасен, мрачен и изгарящ несвойствен гняв. Павел се приближи, коленичи пред дъщеря си и хвана раменете й.

— Съжаляваме за това, което се случи — започна той с цялата си нежност. — Моля те, успокой се. Права си, не обърнахме внимание на въпросите ти, но ще ти обясним, когато му дойде времето. Сега е още много рано…

— МНОГО рано! — избухна Окса, отново излязла извън себе си. — Така и така вече казахте МНОГО! Нямате право да ме държите в неведение, като че не съм способна да разбера!

При тези думи Окса се изправи като фурия, сложи юмруци на масата и огледа с пламнали очи четиримата възрастни поотделно. Блъсна се в стена от мълчание и пълно бездействие и усети как гневът преминава от разбитото й сърце в мозъка. Познаваше вече това чувство, беше го изпитала при стълкновението с Острогота в тоалетната и по време на страховития порой в първите дни на учебната година. Наведе очи и се опита да се успокои. Напразно! С ужас видя как чашата с какао пред нея се отдели от масата и опръска Драгомира, после се разби на парчета в стената и остави голямо кафяво петно.

— ВИЖТЕ КАКВО МЕ КАРАТЕ ДА ПРАВЯ! — изкрещя тя.

После рязко се обърна и изхвърча като стрела от кухнята, а сърцето й за малко не се пръсна под напора на непоносимото напрежение. Баща й скочи и я догони във вестибюла, малко преди огледалото да последва съдбата на чашата.

— Всичко ли си решила да изпочупиш в тази къща? — изсъска Павел, стиснал зъби.

— Остави ме, татко! Оставете ме всички! — викаше Окса и се бореше яростно да се освободи от яките бащини ръце.

Дръпна се рязко, но изгуби равновесие и падна на пода. Това удесетори яростта й.

— Сега ще се успокоиш и ще ме изслушаш — кресна Павел. — Преживяваме тежък период и се изправяме на нокти, за да си изясним нещата. Повярвай, случилото се е прекалено сложно за всички. Така че не усложнявай положението, моля те.

— Значи то е прекалено сложно, за да се говори за него с една хлапачка, така ли? Тогава изобщо не беше нужно да ми разказвате! Вие сте виновни за това, което стана с мама! МРАЗЯ ВИ!

Окса се дереше толкова силно, малко остана да скъса гласните си струни. Гневът я задушаваше и разтърсваше от глава до пети. Леомидо и Абакум я наблюдаваха от кухнята с болка, безпомощни пред отчаянието й. Драгомира стоеше неподвижна и смъртнобледа със затворени очи. Павел понечи да помогне на дъщеря си, но тя не му обърна внимание, надигна се и се шмугна в стаята си, задавена от напиращите сълзи. Окачи гневно табелката със забраната да се влиза и се хвърли на леглото с разбито сърце.

Когато видя пред себе си Фолденгота, Окса подскочи. Дребното създание я чакаше кротко до леглото с отпуснати покрай възпълничкото му тяло ръце.

— Трябва да премахнете страха от душата си, внучке на моята Сияйна — каза той с остро гласче на разваления си език. — Домашникът не прави предумисъл да ви уплаши…

Окса се изправи и се ококори.

— Мен… не ме е страх! — заекна тя. — Само съм изненадана. Ъъъ… какво мога да направя за теб?

Фолденготът разтърси отрицателно глава така енергично, че Окса се слиса.

— Фолденготът чу в ухото си думите, които гостите на тоз дом размениха… Внучката на моята Сияйна показа пламъка на сърцето си. То е пълно с яд. Магията се задейства. Спасените не издигнаха дига, за да спрат енергията на тоз гняв.

— Допуснах голяма грешка, нали?

— Грешката е човещина и внучката на моята Сияйна сега има знание, че таи в сърцето си много отделения с различни чувства. Отсега трябва да свикне с две Окси — Отвъншна и Отвътрешна. Грешката е безвъзвратна, обаче се налага внучката на моята Сияйна да самопризнае, че вече не е бебе, а е влязла в буйна възраст, наречена юношество. А в него всяко действие се среща със заплащането на цената му.

— С други думи, трябва да си понасям последствията… — смотолеви Окса.

— Внучката на моята Сияйна е направила ясно възприемане на думите на Фолденгота.

Като каза това, дребното създание се оттегли заднишком с церемониален поклон чак до вратата. После изчезна и остави Окса сама, в дълбок размисъл.