Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (44)

43
Мрачна равносметка

— Тревога! Тревога! Злополука се стовари върху приятеля на Младата ни Сияйна. Той потъна в припадък и лоша рана оцапа с кръв лицето му! Очите ми станаха безсилен свидетел откъм земята! Тревога!

Леомидовият Фолденгот кършеше ръце и скимтеше, Фолденготката насреща му пребледня до прозрачност и залитна от вълнение. Клатушкайки се опасно на тъничките си крака, успя да промълви:

— От… от балона ли направи падане?

— Не, Фолденготке моя — отговори сериозно спътникът й. — Чудовищната напаст Прилеп Мъртвешка глава му направи раната!

— Прилеп Мъртвешка глава ли? Ама Прилепите са от Едефия! Фелоните…

Фолденготката не успя да довърши, в пристъп на ужас тя се строполи на земята, Фолденготът се втурна към нея и панически задуха в кръглата й муцунка, докато не дойде на себе си. Точно в този момент входната врата се отвори и пантите зловещо изскърцаха. Високата фигура на Леомидо се появи на прага и уплашените малки създания си отдъхнаха. За нещастие, както беше известил Фолденготът, завръщането му бе много драматично: Леомидо носеше на ръце безжизненото тяло на Гус, на чието лице зееше люта рана, която наподобяваше ухапване от змия. Кожата на цялата лява страна беше подпухнала, с цвят на прогнил плод. На Окса й се повдигаше от острата миризма, но тя не откъсваше поглед от приятеля си и се бореше да не се поддаде на отчаянието. Когато Леомидо положи ранения на едно от канапетата в просторния салон, клепачите му се повдигнаха и под тях се показаха обърнатите му, забелени и безжизнени очи. За части от секундата Окса си помисли, че се е случило най-лошото. Гус не идваше в съзнание… Окса изхлипа, усети как иглички се забиват в ноздрите й, а очите й се изпълват с горчиви сълзи. Но след няколко мига, които й се сториха цяла вечност, очите на Гус възвърнаха нормалния си вид. В продължение на още няколко секунди морскосиният поглед на момчето не се проясняваше, сякаш мозъкът му не работеше. После блесна светлина: Гус се съвземаше.

— Фолденготе мой, бързо тичай да намериш Драгомира! — заповяда Леомидо.

После добави:

— Не се притеснявай, Окса, Драгомира знае какво трябва да се направи, Гус ще оживее…

Беше към полунощ, когато последните Спасени най-после влязоха в преустроения в салон кораб на старата църква. Мерседика, гордата испанка от бабината група, Нафтали и Брюн Кнут, ексцентричните баба и дядо на Тугдуал, съблякоха дебелите си палта и поздравиха приятелите си поотделно.

— Всички сте тук… — тихо каза Нафтали.

После погледна Окса и допълни:

— Добър вечер, Млада Сияйна…

Окса още не познаваше Кнутови и много се изненада от тържественото им появяване. Никога не бе виждала толкова чудата двойка. Нафтали имаше необичаен ръст, беше плешив и вместо с брада, долната част на лицето му бе покрито с фин, полупрозрачен мъх. Една приумица красеше черните му кадифени дрехи — огърлица от зелени лъскави ситни перли, която подчертаваше изумрудените му, загадъчни очи. Без да ги сваля от Окса, той хвана жена си подръка, която леко се поклони и гърлено произнесе:

— Приятно ми е да се запозная с теб, Млада Сияйна.

Брюн Кнут беше също толкова забележителна като мъжа си. Изглеждаше седемдесетгодишна, а може би гонеше осемдесетте и беше направо фантастична в панталона и асиметричната си рокля над него. Пробитото с дузина миниатюрни диаманти ухо се подаваше под снежнобелите й, подстригани на каре, коси. Камъче я красеше и над горната устна. То проблесна за миг, щом наведе главата си към Окса.

— Добър вечер… — смънка тя и се смути, че предизвиква такова голямо уважение у личност с подобна осанка.

Окса се настани на килима, обгърна коленете си с ръце и се опита да прикрие тревогата си. Макар че във великолепния салон беше топло, атмосферата бе напрегната, а лицата — мрачни. Събрани в полукръг край огромната камина, всички говореха тихо и угрижено поглеждаха към нея. Тя усещаше тежестта на тези погледи, но бе потънала в мисли, от които душата й кипеше и които я откъсваха пряко волята й от всичко наоколо. Вдигна инстинктивно очи към украсените с орнаменти тавани. Точно отгоре се намираше стаята на Гус. Момчето се чувстваше по-добре благодарение на мехлемите и тайнствените отвари на Драгомира, но трябваше да почива след ужасното преживяване. Впрочем той веднага заспа дълбоко. Окса бе поседяла до леглото му известно време. Тревожеха я изпънатите черти и смъртната бледност на лицето му. Образът му не й даваше покой. Тя потрепери и потърси с поглед родителите си, долетели само за два часа след страшния инцидент заедно с Абакум, Тугдуал и… Пиер и Жан Беланже. Но какво правеха те тук? Присъствието им в къщата, особено при необичайните обстоятелства, бе необяснимо. Това беше събиране на Спасени и с изключение на Гус, друг Беланже нямаше причина да идва, но явно никой не се изненада от това. Окса бе придърпала настрана Драгомира и се бе опитала да я разпита набързо, но тя направи само бегли многозначителни жестове: да чака отговорите по-късно.

Драгомира седна сковано, а роклята й с цвят на слива се разстла около нея. С крайчеца на пръстите си машинално разнищваше копринените ресни от ръкохватките на креслото, превръщайки ги в тънки кончета. После се прокашля и прочисти гърлото си, за да привлече вниманието на околните.

— Приятели… — заговори тя напрегнато. — От петдесет години винаги сме предполагали, а днес получихме зловещото потвърждение на страховете си: поне един Фелон е успял да премине през Портала. Синът на най-злия враг на Едефия е Отвън и се е добрал до самото сърце на нашата надежда.

При тези думи тя посочи Окса.

Вълна на ужас премина през целия хол. Фолденготите нададоха пронизителен писък, последван от писъка на Жан и Мари.

— Какво точно се случи? Разказвай, Леомидо — изрече Павел с треперещ глас.

По челото на Леомидо избиха ситни капчици пот, за миг той затвори очи.

— Първото му нападение бе рано следобед — каза глухо той. — Едната Лещарка пострада. Но беше дреболия в сравнение с това, което трябваше да преживеем два часа по-късно…

Леомидо млъкна и мъчително преглътна.

— Повтори ли? — подкани го Нафтали.

— Да — продължи той. — И то толкова стремително, че направо се стъписах. Не вярвах, че ще му устоим.

И добави:

— За щастие децата проявиха смелост. Иначе Окса щеше да попадне в ръцете му… Всъщност прояви добър рефлекс и изстреля един Торнадокс, но той отговори с Прилепите Мъртвешка глава.

Всички Спасени потрепериха от страх.

— Какъв ужас! Имали сте късмет, че сте оцелели! — разтревожи се Жан Беланже, която, за най-голямо недоумение на Окса, изглеждаше напълно в течение на ставащото.

— Да — призна Леомидо. — Както знаете, Гус беше ранен, но ухапването е повърхностно. Драгомира направи необходимото, той вече е вън от опасност…

— А няма ли да има последствия? — попита загрижено Нафтали. — Прилепите са изключително…

— Да не усложняваме излишно нещата — прекъсна го сухо Леомидо.

— Как се спасихте от Мъртвешките глави? — попита Мерседика и се втренчи настоятелно в Леомидо.

— Изстреляхме Огнероди, които изгориха чудовищата. Но главната заслуга е на Окса. Благодарение на нея Лещарката отстъпи навътре в морето.

— И на Гус… — прошепна момичето.

— Точно така! — кимна вуйчо й. — Двамата проявиха невероятно хладнокръвие. Лично аз не повярвах на очите си, че ни нападат в открито небе. Беше страшно… Явно всичко е било запланувано. И това, което смятахме за случайна стрелба по Лещарката, всъщност е бил премерен ход. Искал е да ме изкара в открито небе. За него винаги съм бил предвидим…

— Значи е той? Сигурен ли си? — не го дочака да завърши Нафтали.

— Да, няма съмнение, Ортън беше, синът на Оций!

— Ама не е той! Това беше Макгроу, учителят ни по математика! — намеси се разгорещено Окса.

Всички погледи се обърнаха към нея. Павел извика от гняв. Бледа като платно, Мари сграбчи ръката му и широко отвори очи. Жан и Пиер се спогледаха слисани.

— Учителят ви по математика ли? — попита объркана Драгомира.

— Ами… Той не е истински учител…

Погледите отново се приковаха в нея.

— Ех… — изрече Окса с неприятното усещане, че излишно много се е разприказвала. — Съжалявам…

— Какво искаш да кажеш? — настоя баща й прегракнало.

Тя замълча. После, насърчена от Павел, едва чуто обясни:

— До днес Гус и аз си мислехме, че Макгроу е изпратен от тайните служби да ме отвлече, за да прави експерименти с мозъка ми.

— КАКВО? — изкрещяха в хор всички присъстващи заедно с Фолденготите.

Окса наведе очи и се притесни, че е станала център на внимание, предмет на разговор и причина за тревога.

— Почакай! — избухна ужасена Мари. — Искаш да кажеш, че от първия учебен ден и двамата смятате, че учителят ви по математика е нает, за да те отвлече?

— Какво ви караше да мислите така? — попита Абакум с красивия си и спокоен глас.

Окса погледна отчаяно Драгомира.

— Ние го проучихме.

— Обясни! — процеди смръщен Павел.

— Учениците го мразят и се страхуват от него. Винаги сме смятали, че е подозрителен и не само защото е жесток учител, противно на това, което може би си мислите. От самото начало той като че знаеше всичко за мен. Сякаш беше съвсем наясно коя съм. Преди няколко дни успяхме да се сдобием с досието му.

— Предпочитам да не знам по какъв начин… — промърмори Павел.

— В него пише, че е работил за ЦРУ и за НАСА. Специализирал е в областта на фотоелектричеството и се интересува от трудовете на Айнщайн за светлината.

— Е, добре, после… — недоумяваше Абакум.

— Веднага си помислихме, че не е нормално да напусне НАСА, за да дойде да преподава математика в колеж — продължи Окса и хвърли бегъл поглед към баща си. — После открихме, че във формуляра за постъпване на работа е посочил „Свети Проксим“ по лични причини. А личните причини СЪМ АЗ! Затова решихме, че е таен агент, който ме издирва, но изобщо и през ум не ни е минало, че може да е Фелон!

Да се каже, че Спасените замръзнаха смаяни, не би било точно. Те буквално се парализираха от разкритията на Окса и Леомидо. Задъхани и с трескави очи, се мъчеха да възприемат невероятните сведения. А у Окса се случи точно обратното: изведнъж в свръхвъзбудения й мозък всичко си дойде на място. Сребристосивите й очи се разшириха, щом пъзелът се подреди.

— Олелее! — извика внезапно тя. — Не мога да повярвам!