Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (17)

16
Тайната-Която-Не-Се-Споделя

Драгомира замълча. Бузите й горяха, просълзи се и изглежда не й се вярваше, че бе изговорила всичко това. Настъпи тягостно мълчание. Погледите се устремиха към слисаната Окса, която се чувстваше повлечена от шеметна вихрушка. Тя беше… кралица! Кралица на невидима страна, чийто народ притежаваше свръхестествени способности? Невероятно… И въпреки това само мисълта, че може да е истина, тайно предизвика у нея възторг. Тя? Окса? Но това е лудост! Чиста лудост!

— А защо вие сте тук? Какво се е случило? — попита задъхано тя.

— Наложи се да се спасяваме — отговори Драгомира с блеснали от сълзи големи, сини очи. — Бях на малко повече от тринайсет години. Майка ми, Малорана, тогава беше кралица, а Следата се появи и ме посочи за бъдещата Сияйна. Предстоеше да започна обучението си…

— Как така обучение? — прекъсна я Окса.

— Да бъдеш кралица не значи да импровизираш, още повече на такава крехка възраст! То се научава. Титулуваната Сияйна носи тази отговорност и царува, докато новата Сияйна се подготви. Извън многобройните й вродени дарби, стажуващата Сияйна трябва преди всичко да се научи на самоконтрол.

Драгомира прекъсна и хвана Окса за ръка.

— Ти също трябва да усвоиш умението да управляваш и контролираш способностите си. Днес те са некоординирани и стихийни, самата ти дори не ги познаваш. Както всички Сияйни, трябва да бъдеш въведена. В Едефия началото на подготовката се поставя на официална церемония, на която бъдещата Сияйна получава Пелерината. Изработена е от феите и дава огромна власт, чиято най-важна част е правото да отваря Портала на Едефия, през който се преминава Отвън. Тук се крие или по-точно се криеше Тайната-Която-Не-Се-Споделя. За зла беда майка ми, Малорана, прояви непредпазливост. Заради невниманието й един злосторник се сдоби с Тайната, на която тя беше единственият пазител. А щом Тайната бе разкрита…

Драгомира спря разказа си изведнъж, бучка бе заседнала на гърлото й… Изплувалите спомени, изглежда, й причиняваха болка. Прегърбена, с изопнато лице и плувнали в сълзи очи, Баба Полок стана тежко от креслото, откачи от стената две големи картини и с един замах угаси всички светлини. Стаята тутакси потъна в мрак.

— Какво прави тя? — прошепна смаяна Окса.

— Да се обърнем и ще видиш какво се е случило — отговори баща й.

Драгомира седна отново и се вгледа в стената срещу себе си. Появиха се ясни изображения като на телевизионен екран, сякаш Драгомира ги прожектираше с очите си. Окса извика пронизително:

— Невероятно! Ще се побъркам!

— Баба ти има дарба на Мемопроектор, което означава, че може да ни прожектира спомените или мислите си — обясни тихо Леомидо.

— Ще ти покажа — каза Драгомира със задавен от вълнение глас — най-ужасния си спомен, споменът, който постоянно ме преследва. Но гледай, скъпа моя, виж какво стана тогава…

На стената се появи просторна кръгла зала, опасана с прозрачни колони, по които се виеха пурпурни диви лози. Ослепителна светлина струеше през стъкления таван и през прозорците. В средата, на ниска, направена сякаш от един-единствен кристал, маса беше сложена купа, препълнена с огромни плодове. В дъното на удивителното помещение, сред буйната растителност и изобилие от цветя стоеше висока жена. Стройната й осанка беше благородна и изящна, черните й коси падаха като водопад по гърба й. Внезапно се чу страхотен шум и ужасни викове. Картината се раздвижи и се показаха кадри. Тогава Окса разбра, че гледа случилото се в Едефия през очите на Драгомира. Спомените на баба й като в пряко предаване!

Жената се втурна към средата на залата с развяна жълта широка рокля и се приближи до Драгомира.

— Какво става, мамо? Какво?

Сега вече високата жена, Сияйна Малорана, майката на Драгомира, се виждаше отблизо. Беше изключително красива, смъртно бледа, а в погледа й се четеше паника.

— Стой тук, детето ми, не се страхувай!

Вратата рязко се отвори и няколко мъже влетяха с трясък, разблъсквайки всички, които напразно са опитваха да им попречат.

— Дошли сме за Малорана… — изрева един от тях и залепи за стената охранителя само като си протегна ръката.

— Оций!? — извика Малорана.

Отпред излезе набит мъж, облечен в широк панталон с дълбоки басти и ризница от мека кожа. Излъчваше обезпокоителна самоувереност и студенина. Малорана бе видимо потресена от внезапното нахлуване, погледна малката Драгомира с безкрайна тъга и тръгна към току-що влезлия човек.

— Оций… Значи вие… Вие, първият Служител на Помпиняк, сте начело на този заговор! Предател!

— Не ми говорете за предателство? — изрева Оций. — Не забравяйте, Сияйна, че само вашата непредпазливост ми позволи да науча Тайната-Която-Не-Се-Споделя!

— Разбира се, моята непредпазливост е в основата — възрази Малорана, — но ако не бяхте я откраднал с измама, нямаше да се случи всичко това! Да, най-голямата ми грешка е невниманието, но и сляпото ми доверие към вас, въпреки единодушното несъгласие на Помпиняк. Безграничната ви амбиция днес ще ни погуби. Погледнете какво сторихте!

И с едно движение на ръката посочи терасата, откъдето се чуваха тревожни викове.

— Вашето предателство хвърли във въздуха Пясъчния часовник на страната! — повиши глас Малорана. — Ударът се усети в най-отдалечените краища на Едефия и сега вече понасяме последствията от вашето посегателство. За нещастие не само аз ще съм жертва. Видяхте ли колко намаля светлината? И колко спадна температурата? Народът е изпаднал в паника. За пръв път в историята ни настъпва такъв хаос!

— Да! Можете да се гордеете, че вие сте причината за това, Сияйна — избълва Оций с предизвикателен поглед. — Аз целя не залеза на Едефия, а тъкмо обратното. Искам да направя от нея център на света! Известно ми е, че можете да отворите Портала, желая само да изляза и да отида Отвън!

— НИКОГА! ЧУХТЕ ЛИ МЕ ДОБРЕ? — извика Малорана.

— Вашето упорство е доказателство за върховен егоизъм и безумно заслепление, които всички Отвътрешници повече не могат да търпят — ревеше мъжът.

— Всички ли? — прекъсна го гневно Малорана. — Имайте смелостта да говорите от свое собствено име, Оций! Вие настоявате да преминете оттатък, не народът! Вие ме предадохте, не той!

— Лъжете се, Сияйна, аз не съм сам… — продължи яростно Оций. — Ще се изненадате, като видите кои се присъединиха към моите редици… Но днес е важен ден, вие ще разтворите Портала за мен и съюзниците ми било доброволно или насила, вече нямате избор!

— Да отворя Портала ли? Доброволно или насила? Оций, това доброволно няма да стане. Известно ми е какво целите да направите Отвън, защото вас ви интересува единствено властта. Не исках да си го призная, наивно смятах, че няма съвършени хора и затова би било несправедливо да плащаме за грешките на предците си. Въпреки всичко ви дадох шанс. Нещо, което в този час ми струва много скъпо. Ако ви оставя да излезете, ще застраша окончателно и Едефия, и Отвън! Нашата власт не ни е дадена, за да подчиняваме онези, които я нямат! Винаги сме спазвали този принцип. А сега, когато Тайната престана да бъде тайна, защо решихте, че отварянето на Портала въобще е възможно? Може би тази власт е изчезнала с унищожението на Часовника… Да ви кажа ли каква клетва положих в Залата на Пелерината, както всички Сияйни преди мен? — завърши величаво тя.

Таз Тайна пазиш ти самичка!

Посветена си единствена от всички:

Отвътре и Отвън в човешките души,

и хубаво, и лошо по равно се таи.

И нея ако някога погубиш,

живота си веднага ще изгубиш!

Мъжът потрепери и сякаш загуби самообладание от почти изстреляните в лицето му думи. Изглежда, се замисли за миг и отговори:

— Това е уловка, Сияйна! Опитвате се да хитрувате и затова ще отстъпите насила! И ако не вие, тогава ще го направи тя — каза грубо той и се втурна към малката Драгомира.

— НЕ! Драгомира няма да ви помогне! Докато не е влязла в Залата на Пелерината, тя не може да отваря Портала! Няма тази власт. Единствено Пелерината ще й я даде…

Оций се спря разколебан. После злобно се озъби:

— Давам ви срок да размислите до вечерта. След това, ако все още упорствате и отказвате да сътрудничите, последствията ще са страшни. За вас и вашите близки. В края на краищата какво са няколко часа чакане в живота на първия човек на Едефия, за да премине Отвън!

После картината от стената изчезна…