Илса Бик
Пепел (69)

68.

— Давай! — изкрещя Джес. Но когато Алекс се поколеба, тя плесна Апалуза по хълбока и извика: — Дий! Давай, давай!

Конят подскочи подплашен и се спусна надолу по пътеката, като летеше с все сили напред, и тогава Джес се изравни с нея и двете се понесоха заедно към границата на Зоната. Останала без дъх, Алекс полагаше неимоверни усилия да не дръпне юздите, в противен случай конят щеше да я изхвърли на момента. В следващия миг тя профуча покрай Нейтън и кучето, които в последния момент се дръпнаха встрани.

— Не спирай! — извика Нейтън и махна с ръка напред. — Давай, да…

— Алекс! — изкрещя Крис и този път в гласа му ясно звучеше паника. — Алекс!

— Давай! — Джес шибна Апалуза с юздите си, докарвайки животното до истинска лудост, и сега вече на Алекс не й оставаше нищо друго освен да се държи с все сили. Тя се сниши на седлото, залови се с ръце за ръба му и притиснала бедра към тялото на животното, усещаше как енергията му при всеки скок вибрира по гръбначния й стълб. Двете с Джес се носеха плътно една до друга на своите летящи през гората коне. Дърветата отстрани бяха неясни петна, върволица от шибащи клони, които драскаха ръцете и скубеха косата й, а когато един от тях я перна по бузата, усети пареща болка.

— Алекс! — Този път гласът му прозвуча по-близо. Тя надзърна през рамо, въпреки риска, и видя, че Крис скъсяваше дистанцията помежду им; разстоянието се топеше и вече ги настигаше, настигаше нея. — Алекс, спри!

— Остави я! — изкрещя Джес и шибна жестоко и за последен път Апалуза с юздите си. Конят на Кинкейд изцвили пронизително и се стрелна като ракета в снега, връхлитайки върху двамата ездачи, които след миг останаха зад гърба й, а тя продължи да се носи неудържимо напред. Профуча под стрелеца на вишката и в следващия момент се озова извън очертанията на Зоната, извън периметъра на града, извън властта им, оставяйки Крис…

Изтрещя изстрел от пушка — гърмежът беше толкова силен, сякаш земята се бе разцепила на две — и единствената мисъл, която мина през съзнанието на Алекс, беше: „Божичко, не, Крис!“.

Конят на Кинкейд издаде висок, сърцераздирателен рев, изправяйки се на задните си крака. Алекс изпищя, хвърли се напред към шията му и се вкопчи в гривата на животното. Конят се изправи още веднъж и отмятайки глава назад, удари Алекс по челото. Зави й се свят и за един момент тя си помисли, че този път със сигурност ще я хвърли. Устата й се напълни с кръв, а светът пред нея се килна на една страна, когато конят се стовари тежко на земята, но въпреки това не се пусна.

Бяха се извърнали в обратната посока, като конят пристъпваше неспокойно под нея, а тя седеше, вперила поглед в пътеката назад към Рул. Алекс видя пушката в ръцете на Джес, видя Нощ, изправил се на задните си крака, а също и стражарите, които се бяха скупчили около Крис, опитвайки се да го свалят от седлото. Крис се изтърколи на земята, като не спираше да се съпротивлява и да сипе юмруци и накрая се изправи на крака. Когато единият стражар се подхлъзна и падна, Крис успя да се освободи и нагази в преспите, опитвайки се да стигне до нея.

— Алекс! — Разстоянието помежду им не беше голямо и тя съумя да прочете отчаянието, изписано на лицето му. И тогава долови острия мирис на нещо, което познаваше: ужас. Крис изкрещя: — Моля те, Алекс, не знаеш какво…

Джес го фрасна с ремингтъна. Ударът беше къс и точен и попадна в тила на Крис, зад дясното ухо. Той се строполи на земята и не помръдна.

— Не! — извика Алекс. Тя смушка коня с колене и Апалуза се втурна обратно към Рул. — Какво пра…

— Спри — Джес презареди оръжието и го насочи към Алекс. А стрелецът на дървото нагласи лъка си, готов да пусне насочената в гърдите й стрела. — Нито крачка повече.

— Но Крис…

— Той ще се оправи „Отърси от себе си праха… Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!“^[1] — Върви, Алекс — рече й Джес — и повече не се обръщай назад.

И тя направи, каквото й каза.