Илса Бик
Пепел (36)

35.

Две момчета и едно момиче стояха съвсем наблизо, на не повече от двайсет крачки, между нея и входа на газостанцията. Съдейки по листата и клонките, оплетени в косата на момичето, Алекс предположи, че тримата бяха дошли от гората зад газостанцията. Децата бяха много мръсни и носеха пъстър асортимент от дрехи, които нямаше как да са техни. Момчетата бяха по-големи, вероятно в началото на двайсетте. По-голямото, върлинесто с обрасла черна коса, носеше обточено с козина розово дамско яке. Другото момче, което беше много дебело, бе надянало останките на дрипаво черно пончо, толкова износено, че в него приличаше на трътлест Батман, преминал през машината за рязане на документи.

Момичето, помисли си Алекс, беше на нейната възраст. Някъде по пътя то бе задигнало съдрани мъжки камуфлажни панталони и прекалено малко за него омърляно сиво палто в милитъри стил, чиито ръкави стигаха до лактите й. Всеки сантиметър от кожата й, останал непокрит от дрехи, беше изцапан с мръсотия и кръв, както и с още нещо, което беше или моторно масло, или фекалии — а може би и двете. Левият му ръкав беше разпран, сякаш момичето се бе закачило на някой клон, след което се бе дръпнало силно, раздирайки вълнения плат. Момичето се размърда, при което изпод дрипавите маншети на панталоните му се показа една-единствена маратонка, обута на десния крак. А левият беше бос с изключение на един окървавен чорап, стигащ до глезена. Алекс се замисли за кървавите отпечатъци в магазина и тогава със смразяващ кръвта ужас осъзна, че следата от стъпало, открита от Робинзон Крузо, не принадлежеше на Петкан. А на един от канибалите.

Момичето канибал държеше в ръката си сопа — с полирана повърхност, наглед много здрава и тежка, вероятно служила преди като дръжка на брадва.

Колата. Би могла да скочи вътре и да заключи вратите. Но се боеше да помръдне. Краката й трепереха. А отворената задна врата на тойотата изглеждаше сякаш на хиляди километри разстояние. Но така или иначе не можеше просто да стои и да чака. Предната врата на магазина беше отворена, също както и задната, и ако трите деца решаха да влязат вътре, щяха да открият Том…

Момичето се хвърли към нея. Стори го с нечовешка бързина и без да издаде нито звук. Жилавите му ръце се стрелнаха напред с неуловимо движение, лявата — готова да дере, а дясната — размахала сопата. В последния миг Алекс успя да се наведе. Чу как сопата изсвистя точно там, където беше главата й само секунда по-рано. И тогава изкрещя от ослепителната болка, прорязала скалпа й. Алекс преви тяло напред, тъй като момичето я бе сграбчило за косата и с все сили я дърпаше и теглеше. Краката й се оплетоха и изгубила равновесие, тя се строполи на леденостудения асфалт, като продължаваше да стиска лопатата в лявата си ръка. Алекс се претърколи по гръб и тогава кибритът изхвърча някъде встрани. А когато момичето изкълчи ръката й, тя зърна летящата към нея сопа и се изви наляво, при което сопата се стовари с трясък върху цимента и се разцепи. В следващия миг усети силно разтърсване и изгаряща болка прониза скалпа и: тогава се освободи й се претърколи на колене.

Останало само с един окървавен кичур и разцепената сопа в ръце, момичето нададе объркан рев. Момчетата не бяха помръднали от местата си. Алекс нямаше време да разсъждава дали не бяха решили да я нападат един по един, или просто двамата разчитаха, че момичето ще се справи само. Алекс тъкмо се опитваше да се изправи на крака, когато момичето отново се нахвърли върху нея.

В последвалите действия водеща роля изигра инстинктът. Все още свита на земята, Алекс видя връхлитащото момиче, долови шляпането на босия му крак и усети как сключва ръце около дръжката на лопатата. В този миг мозъкът й изключи и тялото й взе надмощие, при което тя се изправи й се хвърли напред, скъсявайки разстоянието помежду им.

Предприе нисък финт, целейки се високо. Острието на лопатата разсече въздуха в яростна атака. Твърдият метален ръб потъна в оголената мека плът на шията на момичето. Изригна фонтан от кръв, който изпръска снега, сякаш червени пръчици върху бяла глазура, и тогава момичето полетя назад — движение, чиято инерция изтръгна лопатата от ръцете на Алекс. Момичето се просна на земята, обвило шията си с ръце, и започна да издава хъхрещи звуци, докато кръвта шуртеше през пръстите му. Тогава лопатата издрънча на земята.

А собствената й инерция накара Алекс да опише почти пълен кръгом. Изгубила ориентация, тя вдигна поглед и установи, че стои с лице към вана, чийто двигател бе угаснал точно на входа на алеята, водеща към газостанцията, и си помисли: „Божичко, те са зад мен…“.

До слуха й достигна хартиеното шумолене на трополящи в плътния сняг ботуши, а когато се обърна, видя връхлитащото отдясно раздърпано черно петно.

„Пистолетът — сети се тя изведнъж. В ужаса си съвсем бе забравила за него. Тя бръкна под кожуха и обви ръка около дръжката. — Пистолетът, пистолетът, пистолетът, пистолетът…“

Трътлестото момче се заби право в нея. Глокът излетя от ръката й; видя как се превърта във въздуха и се удря с трясък в тойотата, след което се намери на земята, притисната под тежестта на стоварилото се отгоре й момче. Дрипите на окъсаното мушамено пончо на момчето плъзнаха по ръцете й като пипала и тя започна да го обсипва с удари, мъчейки се да се освободи. Останала без въздух, Алекс вдигна поглед и зърна оголените му зъби, покрити с петна от засъхнала кръв и слуз.

— Не! — изписка тя, щом зъбите му проблеснаха…

Том се хвърли върху момчето. От удара трътлестият се катурна по гръб, двамата взеха да се търкалят насам-натам, да се налагат и да пуфтят. Дебелакът правеше опити да ухапе Том по лицето, като щракаше със зъби. Том заби основата на ръката си в долната челюст на момчето. Щом зъбите му се впиха в меката плът на езика, дебелакът нададе гъргорещ вой. Обхванато от ярост, с процеждаща се от устата му кръв, момчето фрасна яростно Том по брадата с опакото на ръката си — чу се силен пукот като гърмеж от пистолет. Хватката на Том се разхлаби за миг и тогава окървавените зъби на дебелака се оголиха и се впиха в шията на Том, малко над рамото му.

Том изкрещя.

„Не, не, не, не!“ Обезумяла от ужас, Алекс задраска с нокти, мъчейки се да се изправи на колене. Двамата още бяха вкопчени в схватка и дори Том да не беше болен и отслабнал, другото момче го превъзхождаше по килограми и го бе възседнало. Ризата на Том бе прогизнала от кръв. Трътлестият стовари надолу свитата си в юмрук ръка. Когато ударът попадна право в носа на Том, се чу такова изхрущяване като от смачкани с тежък ботуш черупки от яйце, и тогава Том се отпусна.

Алекс изкрещя и без изобщо да си дава сметка какво прави, вдигна падналата на земята лопата, извъртя се и замахна с все сили. Лопата се стовари с глух удар; Алекс усети, как металът се впива в ръцете й, а после нагоре към раменете й плъзна силна вибрация от мощния удар. Трътлестият се просна с вой на земята, но загуби съзнание и скоро след това се претърколи на ръце и колене.

В този миг тя зърна дръжката на глока, паднал при задната гума на тойотата. Забелязала с ъгълчето на окото си, как трътлестият се изправя на четири крака и разтърсва глава като куче, тя се завъртя и тъкмо щеше да грабне оръжието, когато…

Третото момче — за което напълно бе забравила — се хвърли с все сили върху нея. Ударът я запрати право в яката ламарина на тойотата. Изпита заслепяваща болка, когато задният калник на колата се заби в гръбначния й стълб. Останала без дъх, тя се отпусна и в следващия момент се намери по гръб на земята и пред погледа й се мярна ръката на момчето, извита като лапа на хищник. Лицето на Алекс пребледня от парещата болка, когато ноктите му издраха кожата й от ъгълчето на лявото й око до ръба на челюстта. Тя се опита да се извърти, но момчето засили надолу свитата си в юмрук ръка, уцелвайки я малко над ухото. Главата й издрънча в асфалта, устата й се изпълни с вкуса на мокър метал и тя изпусна лопатата.

Тъй като главата й се пръскаше от болка, Алекс долови смътно познатото дращене на нокти и усети, как ръцете му се увиват около гърлото й, след което въздухът секна. Пръстите й задраскаха по неговите, ала той я държеше здраво — и не стига това, ами започна да блъска главата й в покрития със сняг асфалт. Очертанията на полезрението й пламнаха в червено, после почерняха и накрая образът пред очите й взе да се свива и да става все по-малък и по-малък. Белите й дробове пареха от болка, а пулсът й препускаше бясно заради липсата на кислород. Тя продължи да се бори, ала хватката на момчето се стегна още повече; палците му се забиха в гърлото й, причинявайки й огромно страдание — изгаряща болка, подсилена от усещане за нещо, което бива скършено надве като суха клонка. Крайниците вече не я слушаха и когато взе да губи съзнание, ръцете й се отпуснаха. Започна да я обзема вцепенение, докато силите изтичаха като кръв от тялото й, също както и болката. Кучешкият студ наоколо вече не й правеше впечатление, зрението й бе почти напълно изчезнало, съзнанието й избледняваше и тя просто нямаше какво да направи…

И тогава от мозъка й се процеди една-единствена мисъл, толкова ясна и отчетлива, сякаш изрязана от черна хартия: НОЖ.

Противно на всякакъв инстинкт тя пусна ръцете на момчето и посегна към ботуша си. Пръстите й задращиха по плата и се свиха във внезапен конвулсивен спазъм, повдигайки крачола на панталона, но не защото съзнаваше какво върши, а защото умираше.

Ръката й напипа твърда пластмаса.

Със сетни сили тя изтегли ножа от калъфа и заби острието в левия хълбок на момчето. Ножът беше много остър и тя усети само мигновено съпротивление при срещата на върха с плата, след което то премина с лекота през якето и ризата отдолу и потъна чак до дръжката в бедрото на момчето.

То се изви, надавайки писък. Ръцете му я пуснаха и тя започна да диша като риба на сухо, като поемаше големи хъхрещи порции въздух, който изгаряше гърлото й. Надавайки писъци, момчето се изтърколи от тялото й и сключило пръсти около дръжката на ножа, започна да го дърпа, опитвайки се да извади острието.

„Ставай.“ Мъглата, обвила съзнанието й, се разсея. Дишайки на пресекулки, тя се обърна по корем и тогава зърна глока, на шест инча от нея.

Алекс грабна оръжието, извъртя се и се плъзна по гръб. Видя момчето, застанало на колене, на две стъпки от нея. Ножът, изцапан със собствената му кръв, сега се намираше в ръката му; очите му, разширени от ярост, се приковаха върху нея и той изрева…

Тя натисна спусъка.

Изстрелът отекна високо. Глокът отскочи. На гърдите на момчето разцъфна аленочервено петно, а фонтанът от топла кръв изпръска лицето й. Момчето се строполи по гръб, без да издаде нито звук.

Не й остана време дори да изпита облекчение. В следващия миг тя долови познатото хартиено шумолене, обърна се и видя трътлестия, който се хвърляше в нова атака с противна усмивка на устата си, изцапана с кръвта на Том. Тогава дебелакът надвисна над нея, огромен и ужасен, само на пет стъпки разстояние; стоеше пред нея, точно пред нея!

Тя тикна пистолета в лицето му и стреля.