Илса Бик
Пепел (54)

53.

Алекс ахна от изумление:

— Бил си пациент на хосписа? И си имал Алцхаймер?

— Да. Защо мислиш, че ни наричат Изцерените? Не бях пред умирачка, но бях близо. Шести стадий. Не мога да ти опиша колко смаян бях, когато една сутрин се събудих с пелени. Но слава богу, бяха сухи.

— Как можеш да се шегуваш с такова нещо? — Не можеше да пропъди от съзнанието си гледката как Кинкейд се изпуска в панталоните си, а от устата му текат лиги. — Изобщо не е смешно.

Кинкейд сви рамене.

— На моята възраст се научаваш да не приемаш нещата прекалено на сериозно. Но както и да е, събудих се пред панорамния прозорец, завързан за една инвалидна количка, а санитарят, млад човек на около трийсет, беше неподвижен като камък. Трябва да пробваш да се освободиш от онези проклети ремъци без чужда помощ. Тия измишльотини са нещо като усмирителна риза за изкуфели старци. Да го видим Худини как ще се измъкне от тях. Едва не се удуших. — Той я погледна и се засмя. — Знаеш ли, ако не си затвориш устата, можеш да завъдиш мухи.

— Колко общо бяхте?

— Изцерените ли? Само петима заедно с мен и Преподобния.

— Ами ти… можеш ли да усещаш…?

— Не. Аз съм си аз. Освен Преподобния има само още един човек, който умее нещо подобно. Той чува звуци на голямо разстояние, горе-долу като прилепите, но с повече нюанси, което може да се окаже доста полезно. Но ти си единствената, която е в състояние да ги усети. В това отношение приличаш на кучетата, които усещат миризмата на Пощадените. — Той я изгледа, примижал леко с едно око. — Но теб те възприемат като приятел. Дори нещо повече, готови са да те защитават. Така че в теб сигурно е настъпила и друга промяна. Може би е въпрос на феромони.

Думата й звучеше познато. Беше я чувала по биология…

— Какво представляват те?

— Вещества, произвеждани от тялото, които излъчват специфични миризми и задействат специфични реакции. Доколкото знам, има ги при всички животни. Както и при доста насекоми. По този начин общуват пчелите и мравките, например. — Устните на Кинкейд се извиха в тъжна усмивка. — Винаги съм смятал, че жена ми ухае на лилии. Пазих дрехите й дълго, след като почина. А когато влизах в дрешника й, се чувствах, сякаш ме прегръща.

Алекс си спомни миризмата, която излъчваше Том — онзи смесен аромат, който я караше да се чувства едновременно замаяна и жадна за неговото докосване, и тогава в гърдите й се загнезди една тъпа болка, която не беше нищо друго освен мъка.

Кинкейд забеляза израза на лицето й и го изтълкува погрешно.

— Благодаря ти, хлапе. Човек никога не може да преодолее напълно загубата на близък човек, но аз съм добре. — Той стисна рамото й. — И така, не можем да скрием факта, че кучетата те смятат за своята най-нова и най-добра приятелка, но лесно ще потулим случая с Харлан. Ще кажем просто, че си го разпознала. Преподобния е прав, че не бива да вдигаме шум около твоето суперобоняние. Не казвай дори на Крис.

— Не се тревожи за това. — И бездруго нямаше намерение да му казва. Но това, че Кинкейд допускаше, че би могла да сподели с момчето, беше малко тревожно. „Сигурно вече ни виждат като двойка. Явно Джес затова настояваше толкова именно той да ме ескортира, въпреки че Крис искаше да се откаже.“ — Дали хората ще се опитат да ме наранят?

— Не е изключено. Може да решат, че преследваш някакви задни цели. Това суперобоняние, което си развила, е едновременно дар и проклятие. Но все пак ще ни бъде от полза, защото би могла да разкриеш някои деца, които кучетата не са надушили — а те наистина пропуснаха няколко.

Пред очите й се мярна картината на деца, които преминават в редица пред нея за инспекция.

— Не искам да правя това.

Кинкейд я изгледа строго.

— Ти си умно момиче, така че не ме карай да ти обяснявам. Трябва да използваме всяко предимство, с което разполагаме — включително и теб. Но не е изключено да възникне проблем, защото ще бъде твоята дума срещу тяхната. Миризмата не е нещо, което може да се види или докосне.

— Винаги ли вярвате така сляпо на Йегър?

— Йегър е член на една от петте фамилии. А в момента е председател на Съвета.

Да, в момента, но й беше трудно да повярва, че бяха позволили на някакъв побъркан тип да решава политиката на града. Така че въпросът беше кой е водил парада преди изцеряването на Йегър.

— Не бих излъгала.

— Това го знаем ти и аз. Йегър и Съветът също, но защо да ти вярват обикновените хора? Ако способностите ти излязат наяве, тогава и други могат да решат, че притежават някаква супердарба. Иначе казано, ще излъжат. И тогава дори с подкрепата на Съвета и на Преподобния положението в града може да стане доста напечено. Разбираш ли какво имам предвид? Може да се наложи да си спретнем една скромна версия на процеса срещу салемскиге вещици^[1], но нямаме време за такива глупости.

Не бе поглеждала ситуацията от този ъгъл, но в това определено имаше логика. В училище репутацията ти може да почива на чисти слухове.

— Добре.

— Браво. Слушай сега, усетиш ли нещо нередно, веднага казваш на мен или на Преподобния. Разбра ли?

И на никой друг от членовете на Съвета. Това беше интересно.

— А какво ще правите, ако се появи още някой със супердарба.

— Тогава ще му мислим. Не смятам, че е често срещано явление. — Отново я погледна, присвивайки едното си око. — Имаш ли представа каква е причината това да ти се случи?

Алекс почувства лек пристъп на тревога.

— Не. — Но когато той не каза нищо, додаде: — Наистина нямам.

— Хм. — Кинкейд смръщи устни. — Виж, Алекс, не притежавам дарбата на Йегър, но съм сигурен, че това е първата лъжа, която изричаш пред мен и ще ти кажа защо. Мозъците на всички оцелели, това са възрастни хора като мен, се различават дори от тези на четирийсет-петдесетгодишните. Моделите на съня също са много различни; ние не сънуваме толкова, колкото по-младите от нас.

Тя се замисли за Том и за проблемите му със съня, а също и за чудовището в главата си и за онзи кошмар.

— Това ли е разковничето? Сънищата?

— Дали това е единственият признак? Не, мисля, че става дума за комбинация от фактори, които оказват решаващо въздействие. Мозъците на възрастните не са толкова пъргави. Те не произвеждат толкова много невротрансмитери. Но има и изключения. Срещат се някои доста будни хора на деветдесет. Познавах един такъв, но работата е там, че той умря на място. Сякаш беше на четирийсет, а не на деветдесет.

— И какво ще рече това?

— Добре, нека да поразсъждаваме. Този Енергиен срив, както го нарече, представлява серия високочестотни електромагнитни импулси, нали така? Това са чисто и просто електрически разряди, а мозъкът е орган, който се нуждае най-вече от електричество, за да функционира. Мозъкът е като кошер с пчели; всички клетки трябва да функционират в правилния ред иначе ще настъпи хаос: множество пчели, които летят безразборно наоколо и не вършат никаква работа.

Алекс започна да усеща накъде отива мисълта му.

— Така че ако заредиш мозъка с достатъчно електричество, тогава ще настъпи хаос. А това ще предизвика поток от невротрансмитери. И после какво?

— Алекс, какво според теб представлява инсултът? Причината за него е именно този хаос: множество мозъчни клетки, които функционират в пълен безпорядък. Освен това инсултът може да те убие. Мозъкът спира да работи и човекът умира. Затова смятам, че възрастните хора, чиито мозъци не работят така добре като на по-младите, са били защитени. Енергийният срив ги е изплашил до смърт, но не ги е убил. А мозъците на онези от нас, които са били зле, Изцерените, са били като стафиди. Така че Енергийният срив просто ни е събудил, презаредил е мозъците ни и те са започнали отново да произвеждат веществата, които са ни липсвали. Мисля, че е доста по-сложно от това, но исках да схванеш основната идея.

Беше я схванала, но това все още не даваше отговор на въпроса защо Том беше оцелял. Или самата тя — освен ако не беше права за чудовището и то наистина бе спасило живота й, нанасяйки поражения върху мозъка й.

— Но какво мислиш за децата?

— Не знам. Детският мозък постоянно се променя. И още не е спрял да расте и да се развива. Знам със сигурност, че децата могат да останат невредими след застрашаващи мозъка инциденти като например давене в студена вода, които биха убили или осакатили всеки възрастен. С възрастта човешкият мозък все по-трудно понася различните травми. Предполагам, че идва един момент, в който мозъкът вече не е в състояние да се справи с настъпилото увреждане. А отнесено към Енергийния срив, това означава, че повечето възрастни не са понесли травмата и са починали на място.

— Ами Променените?

— Въз основа на досегашните ни наблюдения, смятам, че се дължи на развиващия се мозък и на хормоните.

— До това заключение стигнахме и двамата с Том. — Тя му разказа за срещата им с Лари и Дейдри.

Кинкейд кимна и рече:

— Връзва се с всичко останало. Хормоните обясняват и защо с течение на времето децата продължават да се променят.

Мислите й се стрелнаха към Ели.

— Искаш да кажеш, че всяко малко дете ще се промени?

— Може би. Досега това предположение се потвърждава. От друга страна, оттогава са минали само няколко месеца и не е изключено настъпилите мозъчни изменения да изчезнат от самосебе си. Най-малките — пеленачетата, прохождащите и децата в детската градина — може би все още имат шанс. А може би не.

Цяло едно поколение от деца щеше да се промени? От тази мисъл по гръбнака й плъзнаха тръпки.

— Но защо някои от нас са се променили, а други не?

— Пощадените ли? Нямам представа какво става с всички вас и защо хора като теб, като Крис, Питър и Том не са се променили. Има нещо различно в мозъците ви, но да пукна, ако знам какво е то.

Алекс се поколеба за миг.

— Ти спомена, че сънят на старите хора е различен. Мисля, че в Афганистан се е случило нещо лошо с Том — достатъчно лошо, за да не спи спокойно или за дълго.

Кинкейд изви вежди.

— Посттравматичен стрес? Хм, не бях се замислял за това. Но е възможна причина.

— Защо?

— Защото при мозъците на хората с посттравматично стресово разстройство се наблюдават трайни изменения, симптомите засилват увреждането, а увреждането означава допълнителни симптоми. Ето защо лечението на ПТСР е толкова трудно. Хората се научават да се справят, но мозъкът никога не се възстановява от настъпилото увреждане. — Кинкейд се засмя тихо. — Ако не бях само един провинциален лекар и разполагах с достатъчно на брой деца, с добра лаборатория и с картбланш за всякакви видове тестове, може би щях да открия проблема, но това никога няма да стане. Но има едно нещо, което знам със сигурност: всички Изцерени имат едно или друго мозъчно увреждане и затова си мисля, че някои от по-големите деца не са се променили, защото в мозъците и в хормоните им има нещо различно. — Направи пауза. — Разбираш ли накъде бия?

Стомахът й се стегна от страх.

— Не съвсем.

— Алекс, дори да не съм особено умен, все пак съм лекар и мога да събера две и две. Преподобния имаше тежко мозъчно увреждане, а в момента притежава супердарба. Сред нас има още един Изцерен, който е със суперслух. Но ти си единственото дете наоколо, което е хем Пощадено, хем притежава супердарба. Така че се питам — каза Кинкейд, присвил око по-изкусно от всякога, — какво точно става в тази твоя глава.