Илса Бик
Пепел (63)

62.

Всяко дете, което познаваше, в това число и самата тя, обичаше да скатава всевъзможни джунджурии в джобовете на дрехите си. Преди да открие швейцарските джобни ножчета, джобовете на Алекс обикновено бяха пълни с камъчета и дъвки. Нямаше представа откъде се взимаха, но майка й все й натякваше за разтопилите се в сушилнята дъвки.

В джобовете на момчето обаче нямаше абсолютно нищо.

Кое дете ходеше с празни джобове? Алекс се взираше недоумяващо в купчината изпокъсани дрехи, които бе извадила от боклука. Вонята беше ужасна: на кръв, гной и събирана с месеци мръсотия. Името на момчето беше написано с химикалка от вътрешната страна на маратонките му, ала те бяха прекалено омърляни от потта и прахоляка и тя успя да различи само едно „Дж“ и едно „Н“. Или може би „М“. На памучната му риза имаше един-единствен съдран джоб, а джобовете на дънките му бяха осеяни с дупки.

Тя вдигна с облечена в ръкавица ръка маслиненозеленото яке на момчето. Връхната дреха имаше обточена с козина качулка и провиснала яркооранжева ватирана подплата с ципове. Именно това им беше хубаво на подплатите, които се поставяха с цип. Откакто бе дошла в Рул, тя използваше своята, за да отмъква всевъзможни полезни предмети за Голямото бягство. Така че Алекс разкопча циповете и махна подплатата от якето.

Нещо метално издрънча на пода. Щом забеляза предмета, тя притисна ръка към устата си, за да не изкрещи.

Не беше нож. Нито пистолет.

А нейната свирка.