Илса Бик
Пепел (6)

5.

В следващия миг нещо щракна в главата й, едно почти физическо усещане, тъй като онова, което я бе държало в лапите си, вече го нямаше. Менгемето, стегнало черепа й, охлаби натиска си. Стомахът й моментално се разбунтува и тя повърна на скалите. Дори когато беше сигурна, че няма какво повече да изкара, тя продължи да клечи изтощена на четири крака, докато във вените й пъплеше гъделичкащо усещане от хиляди иглички, като че ли цялото й тяло бе потънало в сън и мозъкът й чак сега откриваше как да направи връзка със системата. Сърцето блъскаше в гърдите й. Отвътре усещаше главата си разбъркана и охлузена, сякаш някой е пъхнал лъжица, след което е разбъркал силно. Цялата трепереше, сякаш във вените й бяха влели подобаващо силна доза химикали. От дясната страна на шията й запълзя лекичко сълзене, а когато прокара ръка по кожата си, по пръстите й остана кръв.

„Боже мой!“ Тя затвори очи под напора на хищническата хватка на паниката, която със зъби и нокти си проправяше път от гърдите до гърлото й „По-спокойно, по…“

— Дяяяядоооо?

Ели пълзеше на ръце и колене в края на гората. На горната й устна личеше следа от кръв.

— Дядооо? — Гласът й засече, след което прозвуча по-високо. — Дядооооо?

— Ели — Алекс се изтласка назад и седна, само че прекалено бързо. Светът пред очите й се размъти, килнат на една страна, така че й се наложи да потисне поредния пристъп на гадене, когато стомахът й се качи в гърлото.

— Къде е… — Ели се втренчи в една точка зад гърба на Алекс и тогава в погледа на момичето се появи налудничав израз, а сребристосивите й ириси изпъкваха още повече.

Алекс проследи погледа на момичето. Джак лежеше неподвижен на скалата, по очи, а локвата кръв около тялото му се разширяваше, образувайки червен ореол.

— Дядо! — Ели започна да пълзи. Но когато блъсна с ръка една мъртва птица, се дръпна назад с писък, а по опаката страна на ръката й бе залепнал сплъстен сноп окървавени пера. Тя потръпна и запокити надалеч противната цапаница, изричайки на пресекулки: — Направи нещо, нап-прави нещо…

Да направи нещо ли? Но какво? Алекс умееше да дава първа помощ — майка й, която беше лекар, се бе погрижила за това. Само че Джак изглеждаше напълно мъртъв и освен това той беше стар и имаше пейсмейкър, а да правиш сърдечен масаж на истински човек, който е повръщал кръв… Стомахът й се надигна в нов пристъп на гадене. А ако все пак успееше да го съживи или пък се окажеше, че има пулс — тогава какво? Невъзможно бе да повика помощ, а колата й се намираше на няколко дни път оттук.

„Хайде, стегни се. Просто провери и да се свършва с това.“

При допира с Джак кожата й настръхна, а когато го преобърна по гръб, я полазиха тръпки от жвакащия, всмукващ звук, който тялото на мъжа произведе. Лицето му бе покрито с маска от кървави петна, които, още топли, вдигаха пара. При удара в скалата предните му зъби, отгоре и отдолу, се бяха натрошили, образувайки миш-маш от мръсни четвъртити късове, които приличаха на дражета. Събирайки кураж, тя притисна пръсти към шията на Джак, за да провери за пулс. Кръвта му беше лепкава и тя се дръпна назад, издавайки лек стон. „Хайде, можеш да го направиш. Не го изпускай…“

— Направи нещо — обади се Ели и стисна леко ръката на Алекс. — Моля те.

С пръстите си долови ускорено пърхане, но малко преди да изтърси нещо невероятно глупаво, осъзна, че това беше нейният, а не пулсът на Джак. С усилие на волята остана така още няколко минути, просто за да е сигурна, но въпреки това знаеше, че Джак е мъртъв. Би трябвало да изпита тъга, но я обзе единствено чувство на облекчение, тъй като имаше оправдание да отдръпне ръката си.

— Съжалявам, Ели — рече тя. Около ноктите й имаше петна засъхнала кръв и по-тъмно червени следи с форма на полумесец, което я накара да изпита отчаяна нужда да вземе душ или вана — изобщо всичко, което би заличило противното зловещо усещане от кръвта на Джак. Но не трябваше ли да потърси нещо, с което да го покрие? Може би нещо в раницата му. — Мисля, че дядо ти е мъртъв.

— Не. — От устата на Ели пръсна кръв. Зъбите й бяха оранжеви, а дънките й — лекьосани на чатала с тъмни на цвят петна. — Не, не, това е лъжа!

— Не те лъжа. — Боже, единственото, което искаше, беше да се махне от тази откачена планина и да се върне при колата си. Но какво се бе случило все пак? Ами ако — страхът впи нокти в гърдите й — ако се случеше отново?

„Трябва да се махна оттук!“ — помисли си тя. Вонята от кръвта на Джак, влажна и с дъх на бакър, спираше дъха й, но освен нея усещаше и носещата се от Ели миризма — острия, парлив мирис на амоняк — и знаеше, че малкото момиче се е напикало. От кожата на момичето се излъчваше и един още по-неприятен лъх, сякаш е забравило да измие зъбите си. „Махай се оттук, върни се при колата и може би рейнджърът на входа ще…“

Но тогава я сепна една мисъл: „Я почакай… нима е възможно?“.