Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

87

Шон погледна телефона си.

— Мейхю от щатската полиция на Мейн — каза той. — Преди известно време го търсих, но не вдигна…

Сега той накратко разказа на полковника за развоя на събитията.

Мейхю остана много доволен от онова, което чу.

— Предай на важните клечки във Вашингтон да направят така, че онези типове никога повече да не видят дневна светлина! — отсече той.

— Слушам, сър! — отвърна с усмивка Шон.

— Но има едно нещо, което дяволски ме смущава — подхвърли полковникът.

— Какво е то?

— Току-що завърши аутопсията на бедния Ерик.

— Огнестрелна рана, нали? — попита Шон и усети как коремните му мускули леко се стягат.

— Абсолютно. Без никакво съмнение. Право в гърдите.

Шон се отпусна.

— Какъв е проблемът тогава?

— Куршумът се оказа трийсет и втори калибър, идентичен с онези, с които бяха убити Дюкс и твоят приятел Тед Бърджин. Работата е там, че е изстрелян от упор. Не мога да си представя, че Ерик ги е допуснал толкова близо до себе си, без да реагира. Искам да кажа, че…

Но Шон вече не го слушаше.

Хукна с такава бързина, сякаш животът му зависеше от това. И донякъде беше така, но с тази разлика, че ставаше въпрос за живота на най-близкото му същество на този свят.

 

 

— По-добре ли се чувстваш? — попита Мишел и огледа Меган, която се появи в стаята с чисти дрехи.

— Ох, душът беше превъзходен. Мисля, че отново станах човек. Благодаря ти, че си се погрижила да изпратят дрехите ми.

— За нищо. Това беше най-малкото, което можехме да направим за теб, след като те зарязахме в Мейн.

Мишел погледна през прозореца. Отпред беше паркиран черният джип, в който седяха трима агенти на ФБР. Други двама дежуреха в задния двор на къщата. За пръв път от много време насам се почувства наистина защитена.

— Къде е Едгар? — попита Меган.

— В кухнята, готви.

Какво? Нима може да готви?

— Бъди сигурна, че може. Гладна ли си? Предполагам, че не са те хранили както трябва.

— Държаха ме на хляб и вода. Още не мога да повярвам, че се отървах жива.

— Беше сложно.

— Ще ида да му помогна. Майка ми казваше, че ако искам да се омъжа, трябва да умея да се оправям в кухнята.

— Изобщо не й вярвай!

Меган се насочи към кухнята, а Мишел закрачи напред-назад. Нямаше какво да прави и вече не можеше да си намери място.

Телефонът й иззвъня в края на втората обиколка. Беше Шон.

Тя понечи да го вдигне, но не успя.

Кръвта бликна от дълбоката рана на ръката й. Трябваше да бъде шията й, но в последния момент тя зърна блясъка на ножа и вдигна ръка да се предпази. Острието сряза кожата, мускулите и сухожилията.

Мишел изпусна телефона, падна назад и видя Едгар Рой, който настъпваше към нея. Или по-скоро се хвърли пред нея. Не, всъщност не беше така. Той се хвърли към някой друг.

Тялото му връхлетя Меган Райли в мига, в който тя вдигаше големия кухненски нож за втори, може би фатален удар. Претърколиха се на пода. Високият и едър мъж върху дребничката жена. Нещата би трябвало да приключат дотук.

Но се оказа, че Меган Райли отлично умее да се защитава.

Коляното й потъна в слабините на Рой, който простена и се претърколи встрани. Тя светкавично скочи на крака, изрита го в главата и го просна по гръб. Той остана да лежи на пода почти в безсъзнание. От дълбоката рана на челото му бликна кръв.

Меган вдигна ножа за решителния удар, но така и не успя да го нанесе.

Ритникът на Мишел я улучи в коляното. Не беше добър удар, защото тя се подхлъзна в собствената си кръв, която беше образувала малка локвичка на дъсчения под.

Меган се намръщи, погледна наранения си крайник, после прехвърли тежестта си на другия и връхлетя върху Мишел. Лакътят й я улучи в лицето. Последва светкавично завъртане и силен ритник в глезените. Мишел се свлече и главата й силно се удари в пода. Това не й попречи да направи светкавично движение встрани, за да избегне спускащия се нож. Вместо в корема острието се заби в бедрото й. Тя изкрещя от болка, защото Меган завъртя дръжката, отваряйки огромна рана. Мишел успя да я отблъсне с ритник и бавно се изправи. Двете жени започнаха несигурно да обикалят в кръг, всяка с наранен крак.

— Ще те убия! — изсъска Меган.

— Не, само ще се опиташ — поклати глава Мишел.

— Трябваше да видиш очите на Бърджин, когато го гръмнах. Беше точно толкова изненадан, колкото и Карла Дюкс.

— Аз не съм нито старец, нито дебела и отпусната жена.

— Като те гледам, скоро ще ти изтече кръвта — злобно се ухили Меган.

След тези думи отново замахна с ножа, но не успя да пробие защитата на Мишел, която направи крачка назад, грабна някакъв лампион от пода и понечи да го хвърли срещу противничката си с рязко странично движение — така както се хвърля нунчаку. В последния момент обаче промени посоката, тъй като Меган изведнъж се понесе към Рой с вдигнат над главата нож.

Бронзовата поставка улучи Меган право в лицето и отвори дълбока рана на бузата й. Тя падна странично върху Рой. От раната й шурна кръв. В следващия миг отново беше на крака и вдигна ножа.

Но закъсня с частица от секундата.

Рамото на Мишел потъна в корема й. Двете жени се претърколиха през масата и се забиха в стената с такава сила, че гипс картонът се напука.

За нещастие Мишел улучи някакъв пирон и ключицата й зловещо изпука.

Усетила това, Меган заби юмрук в нараненото място. Мишел отлетя назад, притиснала рамото си с ръка. Дишаше на пресекулки.

Двете бавно се изправиха. Всяка с по един наранен крак, но състоянието на Мишел беше по-тежко заради двете дълбоки рани, които силно кървяха. Усещаше как сърцето й ускорява ритъма си с всяко свиване на мускулите и изхвърля на пода все повече кръв.

Давайки си сметка, че не разполага с много време, тя си пое дъх и предприе фалшива атака. Меган направи крачка назад. Възползвайки се от шанса си, Мишел се стрелна към ръката с ножа.

Но състоянието й беше такова, че движението закъсня с частица от секундата.

Миг преди сблъсъка Меган прехвърли ножа в лявата си ръка. Строполиха се на пода. После ножът потъна дълбоко в гърба на Мишел.

Меган я изрита встрани, претърколи се и се изправи на здравия си крак.

Мишел направи опит да се надигне, но рухна на колене. Ножът стърчеше от гърба й. Кръвта й вече изтичаше от три рани едновременно, като тази в гърба беше най-опасна. Дишането й се накъса, зрението й се замъгли.

Умирам.

Посегна назад и с последни сили успя да извади острието от раната.

Очите й се спряха върху неясно размазаното лице на Меган. Дишането й стана още по-разпокъсано.

— Вече си мъртва! — злобно изсъска Меган.

— Ти също, кучко! — задавено отвърна Мишел. Кръвта в гърлото й правеше думите почти неразбираеми.

После се надигна и с последни усилия хвърли ножа.

Резултатът беше плачевен. Острието бръмна далеч от целта, удари стената и издрънча на пода.

Мишел остана безпомощно на колене. Животът я напускаше. Меган зае позиция за решаващия удар. С лакът, в тила на жертвата. И с достатъчно сила, за да счупи някой прешлен.

Едгар Рой се завъртя в момента, в който ръката й се вдигна. Уникалният му мозък го беше върнал трийсет години назад във времето. Завъртя се шестгодишният Едгар, превърнал се в обект на сексуалните посегателства на собствения си баща. Завъртя се и нанесе удар. Мъжът падна, очите му се изцъклиха, а дишането спря. Мъжът умря. Там, в кухнята на старата ферма…

После картината в съзнанието му се промени. Сякаш старите черно-бели кадри изведнъж се бяха превърнали в модерно триизмерно изображение с висока резолюция. Спомените изчезнаха. Едгар Рой се върна в настоящето.

Двуметровата му фигура трепна. Кухненският нож, който беше вдигнал от пода, се заби в Меган Райли с такава сила, че дребничкото й тяло се вдигна във въздуха и с трясък се блъсна в стената. Тя се плъзна на пода и замаяно погледна дръжката на ножа, която стърчеше от гърдите й. Останалата част беше разсякла сърцето й почти надве. Пръстите й бавно се увиха около дръжката. Но силите не й стигнаха да я издърпат. Пръстите се разтвориха. Ръцете се отпуснаха встрани. Главата й клюмна към рамото. Последният дъх беззвучно напусна тялото. Меган Райли беше мъртва.

За миг Едгар Рой остана неподвижен.

Аз се завъртях. Аз, а не сестра ми. Аз забих ножа в тялото, а не тя. Аз се завъртях, за да убия звяра. За да убия собствения си баща.

Споменът се върна в съзнанието му. Единственият, който му се губеше.

Наведе се над Мишел и хвана китката й. Но пулс нямаше.

Вратата отлетя от пантите си. Рой се обърна. На прага стояха Шон и сестра му.

— Моля ви, помогнете й! — изкрещя той.

Шон се втурна напред. По пътя бяха повикали линейка. Просто за всеки случай. И слава богу, че го бяха направили.

Секунди по-късно в стаята нахлуха парамедиците, които се заеха с Мишел. Положението беше тежко. Беше изгубила много кръв. Прехвърлиха я на носилка и я понесоха към линейката. Шон скочи вътре миг преди вратите да се затръшнат под носа му.

Агентите на ФБР започнаха оглед на къщата, която се оказа всичко друго, но не и обезопасена.

Рой седеше на пода, опрял гръб в стената. Сестра му коленичи до него.

— Дайте ни една минута, моля ви — обърна се тя към един от агентите, който се приближаваше.

Мъжът кимна и излезе.

Рой извърна очи към окървавеното тяло на Райли, заковано на отсрещната стена като някаква призрачна парцалена кукла.

— Аз я убих — прошепна той.

— Знам — кимна Кели.

— Опитваше се да ликвидира Мишел.

— И това знам, Еди. Ти й спаси живота. Постъпи правилно.

— Това още не се знае — поклати глава той. — Тя може би ще умре.

— Може би. Но ти й даде шанс.

Прилоша му. Главата му клюмна. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.

После бавно вдигна поглед към лицето й.

— Аз убих татко.

Тя седна до него и притегли главата му към гърдите си.

— През всичките тези години не можех да си спомня… Мислех, че ти си го направила… Нали винаги си ме защитавала…

— Но тогава ти се защити сам, Еди. Така спаси и мен. Не си направил нищо лошо, разбираш ли?

Той не отговори.

— Разбираш ли какво ти казвам, Еди? Не си направил нищо лошо!

— Разбирам — кимна той, преглъщайки сълзите си. — Знаеш ли, че ми взеха медальона със свети архангел Михаил?

— Знам. Ще ти намеря друг.

— Май вече няма да ми трябва — промълви той, хвърляйки кос поглед към мъртвата Меган.

— И аз мисля така.

Той се отпусна в прегръдката на сестра си и заплака.

Меланхоличният вой на линейката с тежко ранената Мишел Максуел бавно се стопи в далечината. В къщата се възцари мъртва тишина.