Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

31

Дванайсет часа по-късно пристигнаха в Бостън и прекараха нощта в местен хотел. Не изминаха наведнъж целия път до Макиас, щата Мейн, по простата причина, че след седем часа шофиране дори огромното количество кофеин във вените на Мишел започна да чезне и тя беше принудена да дремне на задната седалка. А и очите на Шон започнаха да се затварят прекалено често след пет часа зад волана. След няколко часа непробуден сън и ранен старт на следващата сутрин тежкият автомобил изгълта останалата част от разстоянието и спря на паркинга пред „Мартас Ин“.

Меган Райли ги посрещна на входната врата.

— Трябва да ви съобщя, че агент Мърдок е абсолютен мръсник! — навъсено отсече тя.

— И така може да се каже — кимна Шон.

— Момичето е право — веднага добави Мишел.

— Какво искаха да научат федералните? — попита той.

— Всичко. Ама удариха на камък. Аз съм официалният защитник на Рой и просто отхвърлих всякакви опити да ме будалкат.

— Браво на теб — похвали я Мишел.

— Обадих се на Мърдок и го запознах с някои параграфи на закона — добави Шон.

— Знам. Никак не беше щастлив, но беше принуден да ме освободи. Гадно копеле!

— А пък ние открихме клиента — каза Мишел.

— Кой е той?

— Кели Пол, доведена сестра на Рой — рече Шон. — Много интересна личност. Тепърва предстои да я опознаем, но имам чувството, че ще трябва да се съобразяваме с нея. — Хвана лакътя на Меган и я побутна към близката пейка, полускрита под клоните на дървото край входа на мотела. — Сядай.

— Защо? — колебливо попита тя. В очите й проблесна страх.

— Имаме лоши новини. Още едно убийство.

Стиснали дървената седалка, пръстите на Меган побеляха от напрежение.

— Кой? — прошепна тя.

— Хилари Кънингам.

Меган успя да запази самообладание само няколко секунди, след което скри лице в дланите си и горчиво заплака.

Шон хвърли безпомощен поглед към Мишел.

— В това никак не ме бива — поклати глава тя.

Той въздъхна, седна до младата жена и неловко я потупа по гърба.

— Много съжалявам, Меган.

В крайна сметка тя се надигна, избърса сълзите с ръкава си и попита:

— Как е станало?

— Застреляли са я, а после са пренесли тялото й в дома на Бърджин.

Очите му се преместиха на Мишел, която добави:

— Аз бях там.

— Но защо са я убили? — погледна я безпомощно Меган. — Тя беше една кротка и безобидна възрастна жена!

— Защото е работила за Бърджин, а той беше защитник на Рой — отвърна Шон. — За някои хора това е било повече от достатъчно.

— Искаш да кажеш, че аз съм следващата!? — трепна Меган.

— Спокойно, няма да позволим да ти се случи нищо лошо — каза Мишел и седна от другата страна на младата адвокатка.

— Май беше по-добре да си остана при федералните — едва чуто прошепна тя.

— Това ли искаш? — изгледа я Шон.

— Не, разбира се — отвърна Меган с далеч по-укрепнал глас. — Искам да разкрия мръсниците, които са извършили всичко това!

— Ние също.

— Добре, а сега какво?

— Отиваме при клиента ти.

— Но нали казахте, че той отказва да говори?

— Въпреки това ти трябва да го видиш. Аз ще уредя формалностите.

 

 

Шон и Мишел взеха по един душ, преоблякоха се и отидоха да хапнат. После се обадиха на Карла Дюкс, получиха разрешение за свиждане и поеха към „Кътърс Рок“. Посрещнаха ги с още по-големи формалности от предишния път. В един момент някакъв пазач прояви прекален ентусиазъм при претърсването на Мишел и тя не издържа.

— Хей, ченге — изсъска тя. — Ако още веднъж ме опипаш по задника, ще се наложи да ходиш с протези!

Мъжът се дръпна като опарен, вдигна поглед към тавана и им направи знак да преминават.

Най-после ги вкараха в малката стая за свиждане, а скоро след това доведоха и Рой. Нямаше промяна нито във външния вид, нито в поведението му. Меган неволно ахна и се облегна назад в стола. Остана неподвижна и след като вратата се затвори след надзирателите.

— Няма ли да опиташ да му зададеш някакви въпроси? — не се сдържа Шон.

Меган се изчерви, отвори куфарчето си и леко почука по стъклената преграда. Рой не реагира и руменината й се усили. Тя бавно прибра картичката, която искаше да му покаже.

— Мистър Рой, аз съм вашият юридически защитник по това дело. Обвинен сте в убийство на повече от един човек. Разбирате ли това?

Нищо.

Тя погледна Шон, който окуражително й кимна. Меган остана неподвижна, но в очите й проблесна учудване.

— Нуждаем се от вашето сътрудничество, за да подготвим защитата — добави Меган.

Рой продължаваше да зяпа в тавана.

— Беше убит още един човек, свързан с делото срещу вас, мистър Рой — обади се Шон. — Хилари Кънингам, която работеше за Тед Бърджин. Застреляна е в гръб, а после пренесена в дома му.

Отново никаква реакция.

Шон скочи на крака, заобиколи стъклената преграда и застана на крачка от затворника. Мишел побърза да се присъедини към него.

— Мислиш ли, че е разумно? — прошепна тя.

— Не знам, но май няма какво да губим.

— Освен някоя част от тялото си, ако този човек действително е психопат.

— Нали затова съм те взел? Да ме пазиш.

След тези думи направи малка стъпка напред и се приведе над Рой. Толкова близо, че усети дъха му. Слава богу, че все още диша, помисли си той. За разлика от Хилари и Бърджин, да не говорим за онези шестимата в хамбара.

— Запознахме се с клиента — прошепна в ухото му той. Много тихо, за да бъде сигурен, че само той го чува. — Това е сестрата, Кели Пол.

Изправи се и закова очи в лицето му. Нищо. След малко пак се наведе. Бузата му почти докосна ухото на Рой.

— Джуди Стивънс ти праща поздрави. Тя е убедена, че си невинен. Обещах да ти предам думите й.

Очите му отново се впиха в лицето на затворника. Тишината се проточи.

Меган понечи да каже нещо, но Шон я спря.

— Мисля, че за днес е достатъчно — обяви той.

— Но той не каза нито дума! — възкликна младата адвокатка.

Шон погледна Мишел, която веднага разбра, че той не е съгласен с това мнение.

Напуснаха стаята за разпит и поеха по коридора. Насреща им се появи фигурата на Брандън Мърдок и Шон забави крачка.

— Бюрото май е открило офис в „Кътърс Рок“ — язвително подхвърли Мишел.

— Аз пък мисля, че напразно си губите времето да разговаряте с една стена — не й остана длъжен Мърдок и погледна към Меган. — Май трябва хубаво да си помислите с какви хора се сближавате. Това може да ви донесе сериозни неприятности.

— Аз съм адвокат на Едгар Рой, а с кого общувам, не е ваша работа! — отсече Меган.

— Засега сте негов адвокат.

— Това пък какво означава? — попита Шон.

— Нищо конкретно. Но нещата се променят.

— Хайде изплюй камъчето, Мърдок — подкани го той. — Тук си сред приятели. Какво му е толкова специалното на Рой? Защо толкова много си се загрижил за него?

— Заради шест трупа.

— Джефри Дамър беше обвинен за доста повече трупове, но тогава Бюрото не летеше с хеликоптери из цялата страна и не вдигаше пушилка.

— Всяко дело е едно отделно царство.

— Охо, май си станал и поет — иронично подхвърли Мишел.

— Желая ви ползотворен ден — каза Мърдок и се отдалечи.

Върнаха се в мотела. Меган се оттегли в стаята си, а Шон и Мишел седнаха на малката предна веранда.

— Забеляза ли нещо, когато споменах на Рой името на Кели Пол? — попита той.

— Не знаех, че си го споменал. Не чувах абсолютно нищо.

— Направих го нарочно, срещу евентуално подслушване. Но в замяна на това получих реакция. Съвсем незначителна, но достатъчна. Леко потрепване на главата и почти неуловимо разширение на зениците.

— Смяташ, че те е разбрал, така ли?

— Абсолютно. Но това не беше всичко. Същото се случи и когато му казах за Джуди Стивънс.

— Значи се преструва! Но защо? Може би, за да отърве процеса? Но до изправянето му пред съда има още много време, а той не може вечно да се прави на зомбиран!

— Не съм сигурен, че го прави, за да избегне процеса.

— А за какво друго?

— Ако си отговорим на този въпрос, вероятно ще си отговорим и на всички останали.