Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

77

Елън Фостър седеше на стола си в бункера под сградата на МВС. Над нея се трудеха хиляди държавни служители, които имаха грижата да пазят страната от външни и вътрешни врагове. При нормални обстоятелства тя също трябваше да е там и да ръководи тази нестихваща битка, която обикновено запълваше целия й живот.

В момента обаче я интересуваха съвсем други неща.

Пред нея стоеше Джеймс Харкс.

Тя вече беше споделила с него всичко, което Кели Пол й беше казала в тоалетната на Линкълн Сентър. Той й бе задал няколко уточняващи въпроса, но през по-голямата част от времето мълчеше и слушаше. Сега тя го гледаше с надеждата на удавник, готов да се хване и за сламка.

— Нещата коренно се промениха — прошепна тя. — Какво ще правим?

— Зависи какво искате да постигнете.

— Искам да оцелея, Харкс! — остро отвърна Фостър. — Нима не го разбираш?

— Има много начини за оцеляване, госпожо министър. Искам да знам кой от тях ще изберете.

Тя премигна, най-сетне проумяла какво означава това.

— Искам не само да оцелея, но и да запазя кариерата си. Просто и ясно.

Харкс бавно кимна.

— Ще бъде много трудно — откровено заяви той.

Фостър неволно потръпна.

— Но не и невъзможно, нали?

— Не и невъзможно — кимна Харкс.

— Кели Пол твърди, че Куонтрел се опитва да сключи сделка и да ме хвърли на вълците.

— Не се съмнявам, защото много добре знам какво представлява като човек. Но за разлика от вас той има ограничен достъп до хората, които вземат решенията.

— Работата е там, че аз вече бях приета от президента и го запознах с плановете си за отстраняването на Бънтинг. А той ги одобри и ми даде пълна свобода на действие.

— Което ще рече, че ако сега се появите в Белия дом с обвинения срещу Куонтрел, президентът ще престане да ви вярва, така ли?

— Точно така. Ще заприличам на лъжливото овчарче.

— Може би ще успеете да решите проблема с онова, което вече споменахте.

— За какво говориш? — остро попита тя.

— Президентът ви е дал пълна свобода на действие.

— А Куонтрел?

— Част от неизбежните загуби. Не е толкова трудно, колкото звучи. Отстраните ли Куонтрел, проблемите ви са решени. Няма компрометиращи факти срещу вас. Той си отива и пътят е чист.

Фостър се замисли.

— Може би ще се получи — кимна най-сетне тя. — Но как ще го обясним?

— Вече сме окаляли Бънтинг с всичко, за което сме се сетили. Защо не и с това? Нещата изглеждат напълно естествени. Двамата са непримирими съперници и всички го знаят. Няма да е трудно да съберем доказателства за ненавистта на Бънтинг към Куонтрел.

— Значи отстраняваме Куонтрел и хвърляме вината върху Бънтинг?

— Да.

— Но Кели Пол твърди, че той отдавна е изчезнал.

— Наистина ли вярвате на всичко, което ви е казала?

— Ами… — Тя млъкна за момент, после притеснено промълви: — Май някои неща ми се губят…

— Подложена сте на огромен стрес, но трябва да се справите с него, госпожо министър. Иначе няма как да оцелеете.

— Седни, Джеймс, моля те. Престани да стърчиш пред бюрото ми.

Харкс се подчини.

— Как ще го направим? — умолително го погледна тя.

— За да се получи нещо, Бънтинг трябва да е налице и да участва в играта.

— Защо?

— Защото не е от хората, които се оттеглят с подвита опашка. Доколкото ми е известно, в момента той работи с Кели Пол и екипа й.

— С Пол? Но защо?

— Бънтинг се срещна с Шон Кинг. Веднага след това аз го притиснах със заплахи срещу семейството му. Той реагира с фалшивия опит за самоубийство на жена си. Ако действително е избягал, щеше да вземе и семейството си. Дори вие признавате, че много се грижи за тях.

— Има логика в думите ти — призна Фостър.

— Не забравяйте, че целият този театър се разигра веднага след срещата му с Кинг.

— Не е случайно, така ли?

— Няма нищо общо със случайността — кимна Харкс. — Останалото е очебийно. Кинг и Максуел помагат на Едгар Рой. Доказателство за това е посещението им в „Кътърс Рок“ заедно с Пол. Явно работят заедно, а Бънтинг вече се е присъединил към тях.

— С какви мотиви?

— Госпожо министър, ако трябва да бъдем откровени, той е невинен. И е успял да ги убеди в това. А Кинг и Максуел отдавна би трябвало да са наясно, че Едгар Рой не е убивал никого. Шансовете на Бънтинг са ограничени, а Пол и вероятно Кинг и Максуел му предлагат изход. Признавам, че все още не знам какъв е той.

— Много ми се иска да получим потвърждение, че тези хора работят заедно.

— Вече го имате. Появата на Кели Пол в Ню Йорк.

— Какво искаш да кажеш? — остро попита тя.

— Пол е използвала поканата на мисис Бънтинг, за да присъства на благотворителния галаконцерт. Ние вече знаем, че Пол, Кинг и Максуел действат като екип, а това означава, че разполагаме с неоспоримо доказателство за връзката между Пол и Бънтинг.

— По дяволите! Как съм могла да пропусна подобно нещо?!

— Нали затова съм тук?

Фостър се усмихна и докосна ръката му.

— Благодаря ти.

— Сега трябва да открием стръвта, с която да ги измъкнем на светло. Тя трябва да е нещо ценно за тях. Предстои ми да извървя дълъг път, за да оправя нещата.

Той я погледна изпитателно.

— Мисля, че разполагам с онова, което ни трябва — кимна Фостър, написа нещо на таблета пред себе си и го извъртя към Харкс. На дисплея се виждаше килия с един-единствен обитател.

— Това е моят коз — тържествуващо обяви тя.

Стените и подът на помещението бяха бетонни. Обзавеждането се изчерпваше с тясно легло и тоалетна чиния в ъгъла.

Меган Райли седеше на леглото и почти не приличаше на себе си.