Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 24 гласа)

69

Бънтинг и Пол последваха колата на Шон и Мишел по обратния път към Макиас. Шон набързо информира партньорката си за разговора в ресторанта. Часове по-късно паркираха автомобилите пред малката вила в гората и изключиха светлините. Шон пръв установи, че нещо не е наред. Външната врата беше открехната. Минаваше четири сутринта и беше все още тъмно. Забелязала отворената врата, Мишел безшумно измъкна пистолета си.

— Пристигнахме ли? — замаяно попита Бънтинг, който беше задрямал в другата кола.

— Тихо! — изсъска Пол, останала зад волана. — Нещо не е наред.

Бънтинг се разсъни в мига, в който зърна оръжията в ръцете на тримата.

— Хей, какво става? — прошепна той.

Мишел се наведе над страничното стъкло на колата им.

— Не мърдайте от колата! — заповяда тя.

— Аз ще остана с Питър — кимна Пол.

Бънтинг веднага се свлече между седалките, а Пол внимателно огледа постройката и гората около нея.

Мишел влезе през задната врата, а Шон — през предната. Срещнаха се в средата на едноетажната къщичка. Тя вдигна един катурнат стол, а той огледа преобърнатата маса и счупената стъклена витрина до стената. По пода бяха разпръснати юридическите документи на Меган Райли.

Но всичко това беше от второстепенна важност.

До преобърнатата маса беше проснато тялото на Ерик Добкин, облечен с цивилни дрехи, защото беше приел да им помогне. За жалост това се беше оказало последната услуга в живота му.

Мишел приклекна до него и огледа окървавената дупка в ризата му.

— Единичен изстрел в гърдите — отбеляза тя и преобърна трупа. — Куршумът е останал в тялото му, защото няма изходна рана. — Изправи се и объркано прошепна: — Просто не мога да повярвам!

— Входната врата е била разбита с ритници — добави Шон. — А Меган я няма.

Миг по-късно той забеляза нещо зад канапето и се наведе да го вдигне. Беше пуловерът на Меган, изцапан с кръв. Пъхна пръст през една дупка в него.

— Не е от куршум — констатира той. — Може би е от нож.

— Но защо са отнесли тялото й, ако наистина са я убили? — попита Мишел.

— Не знам. Обаче трябва да извикаме полиция.

— Чакай малко.

И двамата се обърнаха към вратата, където стояха Кели Пол и Бънтинг.

— Не можем да чакаме, Кели — поклати глава Шон. — Този човек е щатски полицай, който ни вършеше услуга. Оставил е жена и три деца. Истински кошмар!

— Меган също я няма — каза Мишел и тъжно погледна към партньора си. — Няма що, проявихме се като истински ангели пазители!

 

 

Обадиха се в полицията. Пол и Бънтинг напуснаха къщата, тъй като беше прекалено сложно да обяснят присъствието си тук. Разбраха се да се срещнат по-късно.

— Развръзката е скоро — обърна се на прага Кели Пол.

— Как ще го направят? — полюбопитства Шон.

— По единствения възможен начин.

— А как ще реагираме ние?

— Непредсказуемо — отвърна Пол.

— А после? — втренчи се в нея Мишел.

— После започва истинската работа — лаконично отвърна Пол.

Миг по-късно двамата с Бънтинг вече ги нямаше.

 

 

Двайсет минути по-късно пред вилата спряха два полицейски автомобила. До слуха им долетя тропот на крака, а няколко секунди по-късно на вратата се появиха двама щатски полицаи. Очите им бързо обиколиха стаята и се спряха на Шон и Мишел. После бавно се сведоха към трупа. Пристъпиха предпазливо напред. Шон ги разпозна. И двамата бяха присъствали на местопрестъплението на Бърджин. Допускаше, че всички щатски полицаи в района са близки приятели.

Навън се разнесе бръмченето на още една кола. Не след дълго в къщата влязоха полковник Мейхю и още един униформен полицай.

Четиримата заобиколиха тялото на Добкин и дълго го гледаха.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита развълнувано Мейхю.

Двамата партньори разказаха един след друг, като взаимно се допълваха. Не споменаха нито дума за Пол и Бънтинг.

— Най-важното е, че ние помолихме Ерик да охранява Меган Райли, докато ни няма — каза в заключение Шон. — След случката с Бърджин изпитвахме сериозни притеснения за нея.

— А къде бяхте, когато това се е случило? — присви очи Мейхю.

— В Портланд — отвърна Мишел. — Проверявахме една улика.

— Ерик е щатски полицай! — отсече с гневен глас полковникът. — Или по-скоро беше! Не е трябвало да искате от него да играе ролята на телохранител! Това не влиза в служебните му задължения.

— Прав сте — кимна Шон. — Но не сме предполагали, че може да се случи подобно нещо.

— А би трябвало! — прогърмя Мейхю. — Допускали сте, че Райли е в опасност, следователно сте очаквали, че някой ще се опита да я нарани. От което следва, че сте изложили Ерик на опасност.

— Съжаляваме за него не по-малко от всеки друг — отвърна Шон.

— Грешите! Едва ли ще се почувствате толкова зле, колкото Сали Добкин, когато разбере, че е вдовица!

Шон замълча и отмести поглед.

След няколко секунди тежка тишина се обади Мишел.

— Имахме нужда от помощ, полковник Мейхю. Обърнахме се към Ерик, защото беше отличен професионалист. Той сам пожела да ни помогне, за да разкрием истината.

Мейхю едва ли остана доволен от обяснението, но все пак отмести поглед от лицето й и се огледа.

— Имате ли представа кой го е направил?

Шон и Мишел се спогледаха. Предварително бяха решили как да отговорят на този въпрос.

— Не сме установили самоличността на извършителя, но сме сигурни, че е същият, който уби Бърджин — рече Шон.

Мейхю огледа окървавения пуловер и вдигна глава.

— Съобщили сте на диспечера, че Меган Райли е изчезнала.

— Вероятно именно тя е била мишената.

— Екипът криминалисти вече е на път — някак разсеяно промълви Мейхю.

— Това е добре — кимна Шон. — Имаме готовност да помогнем с всичко, което е по възможностите ни.

— Отдавна не бяхме губили полицай — каза Мейхю. — И никога по време на мое дежурство.

— Разбираме ви — съчувствено го погледна Мишел.

— Ще трябва да съобщя на Сали — добави с одрезгавял глас полковникът.

— Искате ли да дойда с вас? — попита Мишел.

— Не — отвърна твърдо Мейхю. — Това е моя работа. — Очите му отново се сведоха към трупа. — Лично аз го назначих. Пред очите ми той се превърна в изключително съвестен служител.

— Сигурен съм, че е така — тихо рече Шон.

— Открихте ли истината? — пожела да узнае полковникът.

— Моля?

— Там, в Портланд. Открихте ли нещо важно?

— Мисля, че вече сме близо.

— Оказа се далеч по-сложно, отколкото очаквахте, а? — изгледа го изпод вежди Мейхю. — Бърджин, Дюкс, агент Мърдок. Причина за всичко това несъмнено е Едгар Рой, който едва ли е онзи, за когото се представя.

— Няма как да не се съглася със заключенията ви, сър — дипломатично отвърна Шон.

— Ще ми направиш ли една услуга? — втренчено го погледна Мейхю.

— Разбира се.

— Когато заловиш убийците на Ерик, искам лично да ги арестувам и да ги предам на правосъдието.

— Обещавам, че ще направя всичко възможно, полковник.

— Благодаря — кимна Мейхю, обърна се и излезе. Предстоеше му тежката задача да съобщи трагичната новина на една млада жена с три деца и четвърто на път.