Дейвид Балдачи
Шестият (76)

75

Благотворителният галаконцерт в Линкълн Сентър беше в разгара си. Участваха звезди и от двете крайбрежия. Като член на управителния съвет, съпругата на Питър Бънтинг беше хвърлила много усилия за организацията, но здравословното състояние не й позволи да присъства. Затова поканата й използваше друга дама.

Висока и царствена, облечена в дълга рокля и с прибрана коса, от която се спускаха няколко немирни кичура, Кели Пол крачеше по коридора с чаша бордо в ръка. Макар да беше непозната за гостите, повечето от тях я оглеждаха с интерес.

Имаше една-единствена причина за присъствието й тук и тя скоро я откри.

Елън Фостър не се чувстваше особено добре. Не само поради проблемите с Едгар Рой, но и защото присъстваше на събитие, на което нямаше как да бъде център на вниманието. Тук нейната популярност беше ограничена, въпреки че едва ли някой друг в огромната сграда разполагаше с повече публична власт от нея. Разделени на групички, възбудените гости просто я заобикаляха, устремени към поредната холивудска или рок звезда.

Фостър се разхождаше с чаша шампанско в ръце и крадешком оглеждаше лицата на хората, очаквайки някой от тях да я разпознае и евентуално да я заговори, за да изрази почитта си. Не намери такъв и след кратко колебание реши да се насочи към дамската тоалетна.

Изправи се пред едно от огромните огледала с намерението да си сложи още малко червило.

— Здравей, Елън — разнесе се един глас.

Тя трепна и за миг се вцепени. В огледалото не се виждаше никой.

— Няма да ни безпокоят, защото заключих вратата — обади се отново гласът.

Фостър бавно се обърна.

— Въоръжена съм! — обяви тя.

— Не, не си.

От сянката се появи високата фигура на Кели Пол. Дори на седемсантиметровите си токчета Фостър изглеждаше като джудже пред нея.

— Кели Пол? — втренчи се в нея тя и поклати глава. — Трябва да си луда, за да правиш това!

— Какво да правя? Да се изпишкам ли? Нима това вече е забранено в Линкълн Сентър?

Фостър се облегна на гранитния плот и скръсти ръце пред гърдите си.

— Мога да заповядам да те арестуват.

— За какво?

— За куп неща.

— Бъди по-конкретна, ако обичаш.

— Къде е брат ти?

— И аз исках да ти задам същия въпрос.

— Виж какво, нямам време за подобни игри.

— Питър Бънтинг? — подхвърли Пол.

— Какво за него?

— Разбрах, че си го натопила здравата.

— Напротив. Той сам си изкопа гроба.

Пол вдигна ръце.

— Ако желаеш, можеш да ме провериш за микрофони, но искам да бъдеш откровена.

Фостър я изгледа така, сякаш си беше изгубила ума.

— Трябва да се връщам на партито. Имай предвид, че хората ми охраняват всички изходи, ако случайно решиш да си тръгнеш. С интерес очаквам да разбера колко обвинения ще бъдат повдигнати срещу теб.

След тези думи тя се обърна и тръгна към вратата.

— Събитията около Мейсън Куонтрел стават все по-интересни, не мислиш ли?

Фостър спря с ръка върху топката на бравата.

— Кой? — преднамерено небрежно попита тя.

— Президентът на Мъркюри Груп, съучастник в престъпленията ти.

— Ужасно съм разочарована от падението ти. Преди време беше наистина добра, но сегашното ти представление е жалко и, извинявай, абсолютно аматьорско.

— Бънтинг е умен мъж и никак не му беше трудно да надхитри Куонтрел — спокойно добави Пол. — Направи връзката и откри нужните доказателства. Куонтрел е наясно, че с него е свършено и отчаяно търси сделка с ФБР. Вероятно ще отгатнеш какво ще му поискат в замяна.

Фостър просто стоеше и я гледаше.

— И това ли е аматьорско представление, Елън?

— Слушам те само защото се забавлявам — отвърна Фостър, но цялостното й поведение говореше друго.

— Нещата много бързо ще излязат наяве — добави с равен глас Пол. — Куонтрел се готви да те предаде.

— За какво по-точно? — успя да пусне една крива усмивка Фостър.

Пол вдигна ръка и започна да изброява на пръсти:

— Първо, за шестте трупа в хамбара. Второ, за убийството на адвоката и секретарката му. Трето, за смъртта на директора на затвора „Кътърс“. Четвърто, за ликвидирането на един полицай в Мейн. И накрая най-важното — за ликвидирането на един агент на ФБР. Момчетата в Хувър Билдинг наистина побесняват, когато убият някой от колегите им. Това не биваше да го правиш, Елън. Много важно, че е разбрал за Е-програмата. Защо ти трябваше да го ликвидираш? Човекът имаше три деца.

— Отдавна не бях чувала толкова глупости накуп! — отсече Фостър.

— Но въпреки това си още тук.

— Защо ми разказваш тия неща?

— Защото искам брат си обратно. Жив и здрав. Но за да стане, ми трябва твоята помощ.

В очите на Фостър за пръв път проблесна несигурност.

— Брат ти беше отвлечен от „Кътърс Рок“ от хора, които са се представили за агенти на ФБР — сухо рече тя. — Казано иначе — от теб!

— Отлично знаеш, че са били хора на Куонтрел.

— Но…

— Какво „но“? Нима ти е пробутал някакви глупости от сорта, че планът се е провалил? Или че е изгубил брат ми? — Кели Пол направи крачка напред. — Искам си го, Елън. Искам си Еди жив и здрав! Уверявам те, че ще си го получа, по един или друг начин. — Тя замълча и се втренчи във Фостър, която беше запазила безизразното си изражение. — Куонтрел те е изиграл, нали? Казал е, че ще отвлече Рой и ще го ликвидира, а после ще накисне Бънтинг. Но Бънтинг вече е изпържен тотално. Любимата му Е-програма е прекратена, а това означава, че Еди вече не ти трябва. Можеше да го оставиш да гние в затвора и да забравиш за него. Защото вече си спечелила. Нима това не ти е минало през ума?

Тя пристъпи още крачка напред и закова очи в лицето на далеч по-дребната Фостър.

— Еди е невинен! Изобщо не ми пука за Е-програмата, но проклета да бъда, ако позволя брат ми да изгуби живота си заради безполезната ти победа над Питър Бънтинг! Вече трябва да си разбрала, че този човек те прати за зелен хайвер с фалшивия опит за самоубийство на съпругата си. А в момента със сигурност е някъде далеч, откъдето няма да го екстрадират обратно.

— Истината е, че не знам къде се намира брат ти — бавно и отчетливо каза Фостър.

— Значи напразно съм си губила времето с теб — въздъхна Пол и направи крачка назад.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — приглушено отвърна Фостър.

— Ти си министър на вътрешната сигурност, за бога! Длъжна си да отчиташ някои неща! Но вместо това се забъркваш с Куонтрел. Кой ти даде тази блестяща идея? Знаеш, че Бънтинг направо го разори със своята Е-програма. От това би следвало да заключиш, че той е далеч от умствения капацитет на Бънтинг. Нима си допускала, че този човек ще клекне и ще се предаде? Та той може да схруска за закуска човек като Куонтрел. Зле си избрала съюзник, Елън. Много зле! Кой, по дяволите, ти даде този съвет?

Фостър премина в тотално отстъпление.

— Аз не бях… В смисъл… Винаги можем да открием Бънтинг…

— Господи, нима не слушаш какво ти говоря? — прекъсна я Пол. — Твоите хора изпуснаха Бънтинг! Нямат представа къде е, разбираш ли? Просто е изчезнал!

Фостър направи опит да каже нещо, но от устните й не излезе нито звук.

— Успяла си да го притиснеш в ъгъла, но хора като него винаги имат резервен вариант. А Куонтрел е проявил глупостта да му го предложи. В същото време е бил достатъчно умен, за да забележи нещо, което е убягнало на теб.

— Какво искаш да…

— Едгар Рой. Истинска Е-шестица, единствен в света. Имаш ли представа за цената, която враговете на тази страна биха платили за него? Знаеш ли за колко би го продал Куонтрел?

— Той никога няма да работи за друга държава.

— Кой? Брат ми или Куонтрел?

— И двамата.

— А случайно да ти е известно, че в началото на бизнеса си Куонтрел за малко не е бил лишен от лиценз за държавни поръчки, защото е продал на Китай голямо количество забранени за износ оръжейни части? Измъкнал се е благодарение на отличните си адвокати, които са хвърлили вината върху негов подчинен. По принцип този човек е готов да продаде и майка си на Ким Чен Втори, стига да има печалба. От друга страна, брат ми наистина не би работил съзнателно за чужда държава, но нима допускаш, че руснаци, севернокорейци или сирийци не разполагат с начини да го принудят? Техните методи за изтезание са първобитни, но това съвсем не намалява ефикасността им. Повярвай ми, изпитвала съм ги на собствения си гръб.

— Искаш да кажеш, че Куонтрел…

— Разбира се, че играе двойна игра и те мами. Това е в кръвта му. А сега, след като Бънтинг му разказа играта, можеш да бъдеш сигурна, че ще те бутне под автобуса, за да се отърве. На това му викат „домино за възрастни“. За съжаление брат ми няма полезен ход в тази игра. Превърнал се е в пречка, а такива хора рядко остаряват.

Фостър леко се олюляваше на седемсантиметровите си токчета.

Пол отмести ръката й от топката и отключи вратата.

— Съжалявам, но явно си проявила глупава недалновидност и това те прави безполезна за мен — хладно подхвърли тя. — Ще се наложи да потърся други варианти. А и какво можеш да направиш от затворническата килия?

Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:

— Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.

След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.