Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

55

Кели Пол свали бинокъла и огледа близката околност. Късният следобед в Източен Мейн бавно се превръщаше в нощ. В ръцете си тя държеше бележник и писалка. Вече си беше отбелязала основните данни — цифри, градуси на компаса, възможни предимства. Обърна се и погледна океана. Днес водите бяха спокойни. От тази висока наблюдателна точка грамадата на „Кътърс Рок“ съвсем не изглеждаше заплашителна.

Тя отново вдигна бинокъла пред очите си. Преминал проверката на изхода, микробусът се насочи към бариерата. Тя нагласи окулярите, опитвайки да прочете страничните надписи по каросерията. Заключението й беше, че в „Кътърс“ са имали проблем с електрозахранването, отстранен от хората в микробуса. Те бяха останали в обекта близо два часа, а след това отскочиха за малко и до една от съседните сгради. После натовариха техниката си в автомобила и потеглиха.

Пол ги изчака да се скрият зад завоя и свали бинокъла.

Очевидно федералният обект бе изграден на принципа на главата лук, която трябва да се обели внимателно, люспа по люспа. След разговора си с Шон тя бе помолила Мишел да й разкаже с подробности за втория наблюдател, който беше забелязала на едно от околните възвишения. А след това Пол се появи тук, за да види всичко с очите си. Мястото се оказа изключително удобно за наблюдение.

Тя сведе поглед към плана на „Кътърс“ в ръцете си. Сдоби се с него много трудно, благодарение на услугите, които беше вършила на много хора през годините. Пак от тях научи, че „Кътърс Рок“ вече има нов директор, заменил покойната Карла Дюкс. Беше сигурна, че този човек е бил подбран с изключително внимание, също като предшественичката си. Отбеляза още едно–две неща в бележника си, а после проведе няколко разговора по мобилния си телефон. Днешното наблюдение потвърди подозренията, че в обекта става нещо необичайно, но за да разбере какво, щеше да й трябва помощ. И тя я получи дори без да споменава услугите, които беше правила на съответните хора. Доказателство за добрата й работа в продължение на две десетилетия беше фактът, че никой от тях не й отказа и не попита защо й трябват въпросните сведения.

Кели прибра телефона в джоба си и се спусна по обратния път към наетата кола. Макар и кратко, пътуването до Макиас й предложи достатъчно време за размисъл. Откри Меган Райли във фоайето на мотела. Голямата овална маса, която използваше като бюро с разрешението на мисис Бърк, беше отрупана с документи. Кели седна насреща й.

— Продуктивна ли е работата ти? — подхвърли тя.

Меган захапа върха на химикалката и вдигна глава.

— Зависи какво разбираш под продуктивна.

— Имаш ли напредък?

— До известна степен. Тези неща не са лесни.

— Нищо в живота не е лесно, а най-вече важните неща.

— Шон и Мишел пак заминаха.

— Знам.

— Къде?

— Не знам.

— Или не искаш да ми кажеш.

— Защо мислиш така?

— Защото всички сте убедени, че съм млада и неопитна и само ще объркам нещата.

— Но това си е чистата истина.

— Благодаря. Много благодаря за подкрепата.

— Подкрепата се печели.

— Правя всичко, на което съм способна.

— Абсолютно сигурна ли си в това?

— А ти винаги ли си толкова груба?

— Охо, още нищо не знаеш. Ако стана наистина груба, няма как да не го разбереш.

— Искам да бъда в течение — тръсна глава младата жена.

— Пак ще повторя, че тези привилегии трябва да се спечелят.

Меган се облегна назад и закова поглед в лицето на Пол.

— Добре — кимна тя. — Защо не ми разкажеш нещо повече за брат си?

— А защо да го правя?

— Опитвам се да пиша жалби, за да го измъкна от затвора — махна към купчините документи пред себе си Меган. — Трябва да разполагам и с други аргументи, освен този театър с невменяемостта.

— Театър?

— Видях какво правихте в „Кътърс Рок“. Със сигурност общувахте по някакъв начин.

— Може би да, може би не — изплъзна се от директен отговор Кели Пол. — Съвсем неотдавна Шон ми съобщи, че криминологичните заключения не подкрепят обвинението. По труповете са открили остатъци от различна пръст. Ето нещо, което можеш да използваш.

— Не — поклати глава Меган. — Това е само отделно доказателство, което заседателите могат да приемат или отхвърлят, но не може да свали обвиненията.

— Не е задължително да искаме снемане на обвиненията. По-важно е да притиснем определени хора и да ги убедим, че залогът е огромен. С последици, които са далеч по-важни от екзекуцията на брат ми за престъпления, които не е извършил.

— Е, няма как да стане с изготвянето на искания до съда.

— Напротив, може да стане, но само при прецизно изпълнение на плана.

— А как ще стигнем до тези „определени хора“?

— Според мен в момента Шон и Мишел правят именно това.

— А кои са те?

Пол не отговори.

Меган облиза устни и скръсти ръце пред гърдите си.

— Не забравяй, че аз съм тази, която ще се бори да спаси брат ти! — процеди тя.

— Става въпрос за фирма, която работи в областта на сигурността.

— Тази фирма няма ли си име? То би внесло значителна тежест в защитата ни.

— В момента не съм склонна да споделям повече информация за нея.

— Значи знаеш коя е?

— Може би.

— Никак не ми помагаш!

— Никой не е казал, че трябва да ти помагам — хладно отвърна Пол, стана и се отдалечи.

Меган остана да гледа озадачено след нея.