Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

63

Елън Фостър крачеше по коридора със самочувствието на господарка, като кимаше и се усмихваше на хората, които познаваше. Всички отвръщаха на поздрава й, защото беше министър в действащата администрация, и то със значително влияние в нея. Историята не познаваше случай ръководител на Министерството на вътрешната сигурност да е стигал до президентския пост, но нещо в поведението на тази жена издаваше, че тази идея не й е чужда.

Агентът на Сикрет Сървис почтително кимна и отвори вратата пред нея. Тя не водеше към Овалния кабинет, използван главно за церемониални цели, а към работния кабинет на президента в Западното крило. Именно тук се вършеше истинската работа.

Обитателят му стана да я посрещне. Единственият друг човек в помещението беше съветникът по националната сигурност — едър мъж с намръщена физиономия и зализана настрани оредяла коса. Настаниха се около масичката за гости, отделиха няколко минути за фалшиви любезности, а после се заловиха за работа. Фостър беше наясно, че разполага с малко време, тъй като срещата, уредена в последния момент, бе вмъкната в почивката между две други. Премина направо на въпроса в мига, в който президентът се облегна назад — ясен сигнал, че трябва да изложи целта на визитата си.

— Господин президент, много бих искала да ви донеса по-добри новини, но за съжаление трябва да ви информирам, че проблемът с Е-програмата се задълбочава.

Президентът свали очилата си и ги остави на бюрото. Стрелна с поглед съветника по националната сигурност, чието изражение стана още по-меланхолично. Бележникът в ръцете му едва забележимо трепереше и той побърза да го остави на масичката до себе си. По този въпрос нямаше да се водят записки.

— Дайте ми най-съществените подробности, Елън заяви президентът.

Тя изложи фактите възможно най-сбито. Когато свърши, президентът се облегна назад и поклати глава.

— Това наистина не е за вярване.

— Напълно съм съгласна с вас, сър — кимна тя и побърза да добави: — Именно затова настоявах за повече контрол над Е-програмата. Благодарение на нейните ограничени успехи, Питър Бънтинг получи пълна свобода на действие, без задължителните мерки за периодичен надзор. Тук трябва да добавя, че това се случи не поради неефективните действия на изпълнителната власт, а поради неадекватното поведение на Конгреса. В момента обаче ситуацията е рискова за всички.

Лицето на президента поруменя.

— Не ни стига кошмарът, че нашият топ анализатор е затворен в „Кътърс Рок“ по обвинение в шест убийства! — мрачно промърмори той. — При последния ни разговор Бънтинг ме увери, че нещата са под контрол и програмата ще продължава да действа ефективно, независимо от това, което се случи с Едгар Рой.

— Сър, аз не мога да говоря от името на Бънтинг, но това, което виждам, сочи точно обратното.

— А сега намеквате, че самият Бънтинг е организирал серия от убийства, включително и това на федерален агент. Мили боже! — Той отново погледна съветника си по националната сигурност, който седеше с ръце в скута си и мълчеше.

— Напълно съзнавам, че това е шок за вас, сър — отвърна Фостър. — Самата аз бях шокирана, когато ме информираха. Случи се едва преди час и затова поисках незабавна среща с вас. За съжаление това не е всичко, защото имаме основания да го подозираме и в още едно, пето поред убийство.

Двамата мъже се взряха в нея. Очакваха подробни обяснения.

— Става въпрос за участник в програмата, който стигна чак до Стената. Името му е Сохан Шарма. За съжаление не издържа последните тестове и би трябвало да е освободен чрез нормалните процедури.

— Но вие подозирате, че това не е станало, така ли?

— Малко след провала си на Стената, Сохан Шарма е загинал при автомобилна катастрофа. Изисках заключението на патолога, в което пише, че човекът е починал от счупване на врата. Но съдебният лекар има подозрения, че това се е случило преди катастрофата.

— В смисъл, че Бънтинг го е ликвидирал, така ли? Но защо?

— Моите източници твърдят, че Шарма е бил последната му надежда да намери подходящ заместник на действащия Анализатор. След провала Бънтинг просто го е елиминирал. В момента този човек е под огромен натиск, сър. Поредният му провал го е извадил от релси.

— Не мога да повярвам, че подобно нещо се случва точно през моя мандат — поклати глава президентът.

Съветникът се изкашля.

— Оценяваме вашата адекватна реакция, Елън — подхвърли той.

Фостър му хвърли благодарен поглед. Това изявление не беше случайно, а плод на дълъг разговор между двамата, проведен само преди час. Тя бе настояла за него, защото без подкрепата на този човек не можеше да направи нищо.

Президентът отново я погледна.

— Продължавайте да държите нещата в свои ръце, Елън — насърчи я той. — Знам, че сте много натоварена, но за мен това е от първостепенно значение.

— Ще бъде основният ми приоритет, сър.

— Предполагам, че ЦРУ вече е в течение…

— Да, разбира се. Лично информирах директора. Позволете да изразя едно мнение, сър. Според мен трябва да предприемем фундаментални структурни промени в момента, в който решим проблемите с Е-програмата.

— Приветствам идеята ви — подхвърли съветникът, а президентът само кимна.

— Дълго време държим яйцата си само в една кошница — добави с мрачно изражение Фостър. — Има хора, които продължават да се оплакват от недостатъчното сътрудничество между институциите. Не е така. Ключът е в разпределението — настоявам за това от мига, в който поех МВС. Нямаше да стигнем до днешното положение, ако обработката и оценката на разузнавателната информация бяха разпределени между институции на различни нива. Убедена съм, че трябва да направим всичко възможно занапред да не допускаме подобни провали.

— Напълно съм съгласен — кимна президентът. — Тук улучихте десетката. Между другото, аз имах дълбоки съмнения, че трябва да залагаме единствено на Е-програмата, въпреки временните й успехи.

— Знам, сър — кимна Фостър. — Инстинктът никога не ви е подвеждал.

На практика обаче нещата бяха съвсем други. Действащият президент изтъкваше успехите на Е–програмата при всеки удобен случай, тъй като именно те спомагаха за повишаването на рейтинга му. Но и тримата в кабинета бяха наясно, че фактите нямат нищо общо с борбата за политическо оцеляване.

— Какво ще правим с Бънтинг? — подхвърли президентът.

— Работя с ФБР за повдигане на обвинение. Ще го направим дискретно. Дори те няма да научат всички факти, да не говорим за медиите. Желанието на един мегаломан да застане начело на хранителната верига в своята област не означава, че трябва да правим компромиси с националната сигурност.

— А Едгар Рой? — попита съветникът.

— Той е различен проблем — призна Фостър.

— Мислите ли, че е виновен за убийството на онези шестима души?

Фостър почука с маникюра си по масичката.

— Рой е странен тип. Няколко пъти съм го виждала и винаги ми е правило впечатление, че у него има нещо потайно. Не мога да кажа дали действително е убил онези хора, но при всички случаи му предстои дълъг и труден път до оправдателната присъда. Действията на адвокатите му в съда ще бъдат показателни в това отношение. Те ще разкрият много за него.

— Но ние не искаме това, нали? — размърда се съветникът. — Има неща, които не бива да бъдат разкрити.

— Точно така — кимна Фостър. — Същото се отнася и за Бънтинг. Ако той наистина се окаже замесен в смъртта на тези хора, ще настъпи невиждан досега медиен цирк. Доколкото го познавам, той ще направи всичко възможно, за да избегне възмездието за престъпленията си.

— Включително и разкриването на поверителна информация? — разтревожено я погледна президентът. — Това е невъзможно, нали?

— Питър Бънтинг е загрижен за един-единствен човек на този свят и той се казва Питър Бънтинг. Повярвайте ми. Той може да продава стоката си на когото пожелае и това е единственото, което го вълнува.

— Май сте права — замислено кимна президентът.

— Погледнете Уики-лийкс — добави Фостър. — Кой би допуснал, че подобно нещо е възможно! Аз съм на мнение, че трябва да допуснем най-лошото.

Президентът въздъхна и се обърна към съветника си.

— Някакви идеи?

— Винаги има идеи — отвърна едрият мъж, като подбираше внимателно думите си. — Винаги има и средства, господин президент. Например да не се стига до процес с евентуалните неприятни разкрития, а и някои други неща.

Фостър закова поглед в лицето на президента. Искаше да разбере как реагира той на внушението й. Някои държавни мъже са много придирчиви към подобни теми, докато други действат, без дори да се замислят, опирайки се на дебелоочието и липсата на съвест.

— Предполагам, че трябва да преценим внимателно възможностите — обади се най-сетне президентът.

Фостър му се усмихна със симпатия и гордост.

— Подобни решения са трудни, но едновременно с това и лесни, господин президент. Особено когато имат толкова силно влияние върху бъдещето на страната.

— Не очаквайте писмено разрешение — стисна устни първият човек в държавата. — На практика този разговор никога не се е състоял. Но искам всички възможни варианти, преди да предприема каквото и да било.

— За това има само една пречка, господин президент — отвърна Фостър.

Решителният момент беше настъпил. Онзи, който беше репетирала многократно пред огледалото в малката баня до кабинета си в Министерството.

Президентът се втренчи в нея. В очите му проблясваха гневни пламъчета.

— Пречка ли? Президентите не обичат пречки при вземането на своите решения!

— Става въпрос за един фактор, който все още не можем да контролираме — спокойно отвърна Фостър.

— Кой е той?

— Не знаем какво планира Бънтинг.

— В такъв случай го приберете, за да бъдем сигурни, че няма да планира нищо.

— Трябва да действаме много внимателно, сър — рече Фостър, която на практика нямаше никакво желание да „прибира“ Бънтинг. — Този човек е изключително умен и изобретателен. На ваше място по-скоро бих го оставила да изиграе козовете си. — Тя замълча и се обърна към съветника.

— Искате да кажете да му подадем въжето, с което да се обеси — подхвърли той.

— Четете мислите ми — кимна Фостър. — Точно така: да му подадем достатъчно здраво въже, за да се обеси.

— А след това действаме, така ли? — попита президентът.

— След това можем да действаме по най-изгодния за нас начин — поправи го Фостър. — Освен това има и още нещо, сър.

— Днес сте пълна с изненади — нервно се усмихна държавният глава.

— Сестрата на Едгар Рой — бързо подхвърли тя, усетила нетърпението в думите му.

— Каква сестра?

— Технически погледнато, става въпрос за природената му сестра. Казва се Кели Пол… — Тя стрелна с поглед съветника.

— Беше един от най-добрите ни оперативни агенти, сър — обади се той. — Решавала е проблемите ни в различни горещи точки на света, и то по наистина забележителен начин.

— Защо едва сега чувам, че Едгар Рой има сестра? — сопнато попита президентът.

— Имате прекалено много въпроси за решаване, сър — обади се Фостър. — Освен това доскоро тя не представляваше проблем. — Замълча за момент, после тихо добави: — Но по наше мнение в момента тази жена работи за другата страна.

— Мили боже! Сериозно ли говорите?

— Официално тя е напуснала службите, но по наши сведения се е върнала към професията — обади се съветникът. — За съжаление обаче не работи за нас. Това е всичко, което знаем.

— Какво я е накарало да се върне?

— В определени ситуации Едгар Рой може да бъде безценен за враговете ни. Той разполага с огромна по обем информация за националната сигурност на тази страна, а също така и за нашите тактически и стратегически цели по света.

— И изведнъж се оказва, че е брат на тази Кели Пол? — със съмнение го изгледа президентът.

— Те не са близки — излъга Фостър. — А Кели Пол има репутацията на човек, който не допуска нищо да повлияе на мисията му. Включително членове на семейството. Следователно, ако успее по някакъв начин да измъкне брат си от „Кътърс“…

— Възможно ли е изобщо подобно нещо? — прекъсна я президентът.

— Обектът е строго охраняван, но Кели Пол наистина е много добра — отвърна Фостър.

— Значи сме сигурни, че тя има пръст в тая работа, така ли? — попита президентът.

— Да. Вече разполагаме с информация, че е ходила на посещение при брат си в затвора.

— Защо тогава не сте я арестували на място?

— Защото все още нямаме нищо срещу нея, сър. Включително повод да я извикаме на разпит.

— Но защо ще ходи там, ако не е близка с брат си? — пожела да узнае президентът.

Фостър се поколеба, но съветникът веднага й се притече на помощ.

— Може би се е появила там с друга цел, сър. Например да огледа съоръжението отвътре.

— Наистина ли мислите, че ще се опитат да го измъкнат? — Очите на президента леко се разшириха.

— Никой строго охраняван затвор не е напълно защитен, особено когато разполагаш с подходящи хора — отвърна съветникът и извърна глава към Фостър. — Вие готови ли сте да реагирате на подобен опит?

— Да, но все пак няма гаранции — въздъхна тя и отново насочи вниманието си към държавния глава. — От това следва, че наистина трябва да помислим сериозно за нанасянето на превантивен удар в посоката, за която вече споменахме.

— По отношение на Рой и Бънтинг? — изгледа я президентът.

— Да, а също и по отношение на Кели Пол.

— Трябва да си помисля — бавно кимна държавният глава. — Много сериозно да си помисля.

Това не беше отговорът, който Фостър очакваше, но лицето й остана непроницаемо. Все пак получи повече от онова, на което се беше надявала.

— Е, добре — изправи се президентът. — Струва ми се, че държите нещата в ръцете си, Елън.

Желанието му да премине на други теми беше очевидно. Е-програмата имаше важно значение за страната, но тя все пак беше една от стотиците важни теми, които чакаха решението на президента.

— Благодаря, че ме приехте, сър — изправи се тя.

— Добра работа, Елън — разтърси ръката й той. — Много добра работа.

Докато крачеше по обратния път, Фостър оглеждаше широките прозорци по коридора, сякаш искаше да им вземе мерки за нови пердета.

Имаше чувството, че в момента всичко е възможно. Абсолютно всичко.