Дейвид Балдачи
Шестият (17)

16

„Кътърс Рок“. Малко преди полунощ.

Часовете за посещения отдавна бяха отминали. Пазачите наблюдаваха периметрите си. Спираловидната мрежа блестеше на ярката лунна светлина. По средната ограда течеше ток с високо напрежение, готов да овъгли всеки нещастник, който се докоснеше до нея.

Външният портал се разтвори да пропусне юкона. Без електронни проверки, без външен оглед на превозното средство. Без показване на лични документи и без физически обиск. После изсъскаха хидравличните амортисьори на вратите. В същия момент се отвориха и вратите на юкона. Питър Бънтинг слезе пръв. Огледа обстановката, а ръцете му машинално придърпаха полите на палтото. Придружаваше го младият му помощник.

Частният самолет го чакаше на едно летище за корпоративни клиенти, отстоящо на по-малко от час път с кола. От там бяха поели направо за „Кътърс“.

Карла Дюкс ги посрещна на входа.

— Здравей, Карла — поздрави я Бънтинг. — Как е положението?

— Не е проронил нито дума, мистър Бънтинг. Само седи и мълчи.

— Скорошни посетители?

— ФБР. Плюс онези частни детективи — Шон Кинг и Мишел Максуел. И мистър Бърджин, разбира се.

— И той не им каза нищо?

— Абсолютно нищо.

Бънтинг обнадеждено кимна. Беше използвал много връзки, за да назначи Карла Дюкс за директор на „Кътърс Рок“. Тя му беше предана до гроб, а в този момент той се нуждаеше от нея повече от всякога. Особено тук, в затвора. Никой не трябваше да разбере кой всъщност е Едгар Рой. Включително адвокатите му и ФБР.

— Кажи ми нещо за Кинг и Максуел.

— Настоятелни, умни, неотстъпчиви — бързо отвърна тя.

— Нищо изненадващо, защото са бивши агенти на Сикрет Сървис — обади се Ейвъри.

— Аз не обичам изненадите — каза Бънтинг и кимна на Дюкс. — Заведи ни при него.

Не след дълго се озоваха в същата стая, в която Шон и Мишел бяха провели срещата си с Рой. Минута по-късно се появи и затворникът. Надзирателите го настаниха на стола. Той веднага протегна дългите си крака и се втренчи в нищото.

— Това е всичко, благодаря — подхвърли Бънтинг, обръщайки се към Дюкс. — Изключи аудио и видео апаратурата, ако обичаш.

Изчака заповедта му да бъде изпълнена и седна на стола до Рой. Толкова близо, че коленете му почти го докосваха.

— Здравей, Едгар.

Никаква реакция.

— Мисля, че ме разбираш, Едгар.

Рой дори не мигна. Погледът му остана закован някъде над рамото на Бънтинг.

Той се обърна към помощника си.

— Моля те, кажи ми, че няма мозъчни увреждания.

— Досега не са открили нищо нередно.

— Симулира ли?

— Всичко е възможно — сви рамене Ейвъри. — Умът му работи като на всеки нормален човек.

Бънтинг се замисли. В съзнанието му изплува споменът за първия контакт на Едгар Рой със Стената. Това беше един от най-вълнуващите мигове в живота му. Въодушевлението му тогава можеше да се сравнява само с чувствата, които бе изпитал при раждането на децата си.

 

 

Окичен с електронната апаратура, която бяха използвали върху вече покойния Сохан Шарма, Рой беше заковал поглед в монитора. Бънтинг отбеляза, че когато екранът се раздели на две, затворникът гледаше едното изображение с дясното си око, а другото — с лявото. Това беше необичайно, но не и невъзможно за хора с неговите умствени способности.

— Статут? — подхвърли той.

— Нормален — отвърна Ейвъри, който обработваше информационния поток, приведен над редицата компютри.

— Нормален, но леко повишен?

— Не. Няма никаква промяна.

— По моя команда включи Стената на пълна мощност. Трябва да разберем дали този човек може да я пробие достатъчно бързо. Нямаме нито време, нито възможности за избор.

— Ясно.

Бънтинг намести слушалките на главата си. Първите въпроси щяха да бъдат по-леки, нещо като загрявка.

— Едгар, искам да ми докладваш логистичните данни от пакистанската граница, които току-що се появиха на екрана. Започни с придвижването на американските специални части и реакцията на талибаните на четиринайсето число миналия месец.

Пет секунди по-късно в слушалките му прозвуча абсолютно точно повторение на данните от екрана.

— Статут? — обърна се към Ейвъри той.

— Никакви отклонения. Абсолютно права линия.

Бънтинг се обърна назад към еднопосочното огледало.

— Едгар, на екрана пред теб току-що се появи шифърът за връзка със сателитната платформа на Министерството на отбраната, разположена над Индийския океан. Моля те да изброиш всяка цифра от него до първите петстотин.

Отговорът се появи в слушалките почти мигновено. Очите на Бънтинг не се отделяха от екрана на таблета, върху който бяха изписани правилните цифри. Когато Рой свърши, от устните му се откъсна въздишка на облекчение. Съвпадението беше идеално, без нито една грешка.

— Тета-статус? — извика той на Ейвъри.

— Без промяна.

— Включи на максимална мощност.

Почти веднага информационният поток видимо се ускори.

— Да те видим сега, Едгар — промърмори Бънтинг. — Дано успееш да се включиш в отбора на големите играчи.

Последваха още четири въпроса, всеки с по-голяма сложност от предишния. Рой отговори с лекота.

— Той е напълно спокоен! — промълви с одрезгавял от вълнение глас Ейвъри. — На практика неговата тета-активност дори се понижи!

Спокоен, повтори мислено Бънтинг, опитвайки да не се поддава на еуфорията. Този човек е отпуснат и спокоен, а неговата тета-активност дори се понижава, въпреки че Стената действа на максимални обороти!

Но все още беше рано за окончателни заключения. Запаметяването е едно, анализът — съвсем друго нещо.

— Едгар, преди десет минути на екрана се появи военната и геополитическа обстановка в афганистанската провинция Анбар. Искам да я съпоставиш с политическото положение в Кабул, като отчетеш лоялността на племенните и политическите лидери в двата района. А после да направиш максимално точен анализ на стратегическите действия на американските бойни части, които биха довели до укрепване на позициите им в Анбар и евентуалното им настъпление в съседните региони през следващите шест месеца. Обърни внимание на факта, че в същото време трябва да засилим контрола си над столицата — както в политическо, така и във военно отношение.

В таблета на Бънтинг бяха вкарани четири абсолютно достоверни сценария — резултат от работата на стотина топ анализатори от различни институции, които бяха обработвали същите данни в продължение на седмици. Всеки отговор, който се доближаваше до тях, би бил повече от задоволителен. Това вече беше истинският тест. Кандидатът за този пост щеше да бъде наричан Анализатор, а не Запаметяващо устройство. Той щеше да печели парите си, като превръща фактите в нещо много по-ценно — както древните алхимици са мечтаели да превърнат желязото в злато.

Отговорът дойде точно след петнайсет секунди.

Но той нямаше нищо общо с четирите възможни варианта, запечатани в паметта на електронното устройство. Бънтинг зяпна от изненада и ченето му почти опря в миниатюрния компютър. Той беше разговарял с експерти от Пентагона, Държавния департамент и дори от ЦРУ, но никой от тях не беше предложил дори подобие на революционната стратегия на Рой. И то след обмисляне, продължило едва няколко секунди.

Очите му бавно обиколиха хората, които присъстваха на експеримента и също бяха чули онова, което прозвуча в слушалките му. Всички до един бяха вцепенени от изненада. Погледът му се върна върху Рой, който продължаваше да седи спокойно. На лицето му бе изписано леко заинтригувано изражение — сякаш не беше превърнал на пух и прах мощта на американското разузнаване, а гледаше забавен филм.

Питър Бънтинг не беше сред хората, родени с прословутата сребърна лъжица в уста. Беше израснал в семейството на професионален военен, което се местеше по различни точки на света в зависимост от преназначенията на бащата. Доброволец в армията, баща му беше проливал кръвта си за родината и беше успял да внуши на сина си, че това е чест за всеки истински мъж. За огромно разочарование на младия Бънтинг лошото зрение му попречи да постъпи в армията, но въпреки това той намери начин да служи и да бъде полезен на родината си.

В момента душата му ликуваше. Дори не беше мечтал да попадне на фантастичен Анализатор като Едгар Рой. Това, което звучеше в слушалките му, далеч надхвърляше шестмесечните усилия на цялата разузнавателна общност на Съединените щати.

* * *

А сега какво?

Очите му останаха приковани върху почти двуметровата фигура на зомбито срещу него.

Бог да ни е на помощ!

— Как върви разследването на убийството на адвоката? — попита той, обръщайки се към Ейвъри.

— Бавно. Поверено е на специален агент Мърдок.

— Каква е връзката с Едгар?

— Бърджин е ползвал услугите на младата адвокатка Меган Райли. Разбира се, плюс тези на Кинг и Максуел.

— Аха. Настоятелните, умните и неотстъпчивите… Именно те са открили тялото на Бърджин, нали?

— Да.

— Днес онази кучка Фостър буквално ми отряза главата. А на отиване към кабинета й се разминах с Мейсън Куонтрел. Сигурен съм, че го е организирала нарочно.

— Защо мислите така? — попита Ейвъри.

— То е ясно. Искаше да ми покаже, че е предпочела Куонтрел. Отдавна търсеха повод да ме отстранят и да качат на пиедестала Мъркюри Груп. И днес са решили, че вече имат такъв повод.

— Но защо да го правят? Е-програмата се развива изключително успешно. Докато подходът на Куонтрел е все така безнадеждно остарял.

— Във Вашингтон късата памет е широко разпространено явление. За успешната реализация на Е-програмата всички висши чиновници трябва да ни осигуряват свободен достъп до информацията, с която разполагат, но повечето от тях искат да запазят малките си крепости такива, каквито са били винаги. А това тяхно желание среща подкрепата на всички по-важни държавни институции.

Вниманието на Бънтинг отново се насочи към Рой.

— Едгар, ти трябва да разбереш, че родината се нуждае от теб. Ако ни помогнеш, ние ще те измъкнем от тук. Разбираш ли какво ти казвам?

Нищо. Черни точки.

— Аз съм убеден, че ме разбираш — не се отказа Бънтинг. — Затова те моля много внимателно да помислиш как точно да променим нещата около теб. Все още имаме шанс, но това няма да продължи вечно.

Лицето срещу него го гледаше с каменно безразличие.

След още няколко безуспешни опита Бънтинг въздъхна, стана и напусна помещението. Ейвъри забърза след него.

— Какво ще стане, ако наистина е убил онези хора, сър? — попита той.

— Аз трябва да мисля за сигурността на повече от триста милиона души — отсече Бънтинг. — И се нуждая от Едгар Рой, за да успея.