Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

84

Изправиха се един срещу друг. Делеше ги шейсетсантиметрова тревна ивица, която в момента изглеждаше като Атлантическия океан.

Очите на Джеймс Харкс се забиха в лицето на Кели Пол. Нейните го гледаха, без да мигат.

Притисната между двамата охранители, Меган Райли гледаше равнодушно в краката си. Шон и Мишел стояха на крачка от Пол и Бънтинг, от двете страни на инвалидната количка.

Рой изправи гръб и качулката падна от главата му.

Меган вдигна глава, видя Шон и Мишел и по лицето й се изписа дълбоко облекчение.

— Нека го направим лесно и просто — тихо се обади Харкс. — Изпратете Бънтинг и Рой насам и си приберете Райли.

— Струва ми се, че не е честно — поклати глава Пол. — Вие получавате двама, а ние само един.

— Такава е сделката — отвърна Харкс.

— Не, такова беше предложението.

— Наистина ли искаш да променяш условията? — погледна я с интерес Харкс. — Тук и сега? Хората ми имат десет предварително уточнени мишени и чакат сигнала ми. Сама ще решиш дали искаш да загинат невинни хора. Но аз те съветвам да не го правиш.

— Разбирам логиката ти, Харкс. Наистина я разбирам.

— Но все още не си съгласна, така ли?

— Не е задължително.

— Слушай, времето ни е ограничено. Искам отговор.

— Предлагам да ти дадем Бънтинг — рече Пол и избута напред мъжа до себе си.

— Значи аз съм жертвеният агнец, а? — намръщено процеди Бънтинг и рязко се дръпна. — Кръвта вода не става, нали?

— Искаме пълния пакет — поклати глава Харкс.

— Той ми е брат.

— Само наполовина.

— Въпреки това — спокойно отвърна Пол.

— Май искаш доказателство за намеренията ми! — извика Харкс и посочи едно момченце, което държеше в ръце чаша с горещ шоколад. — Само да вдигна ръка, и хлапето ще се сдобие с трето око!

— Нима ще го направиш? На едно дете?

— Ако предпочиташ, ще убия някоя бабичка — отвърна с каменно лице Харкс. — Все ми е едно.

— Знаеш ли, че си голям мръсник?

— Подобни констатации не променят нещата. Да вдигна ли ръка?

— Ти ще убиеш брат ми!

Харкс премести поглед към Рой, който продължаваше да седи в количката.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че замисълът е друг?

— Защо трябва да вярвам на човек като теб?

— Мозъкът му е златна мина. Кой е луд да хвърля златото на боклука?

— Искаш да кажеш, че ще работи за друга държава?

— Това не би трябвало да е проблем.

— Аз не съм предател — обади се Рой.

— Твоя работа — сви рамене Харкс. — Това е начинът да останеш жив.

— Дори да ти го предадем, ти пак няма да ни пуснеш да си тръгнем живи — подхвърли Пол.

— Давам ти думата си, че нищо подобно няма да се случи.

— Не ти вярвам.

— Не те обвинявам. И аз не ти вярвам.

— Сигурно са ти платили добре за подобно предателство.

— Ти го казваш, не аз.

— Кога се продаде, Харкс? Или вече си забравил?

Чертите на Харкс се втвърдиха за миг.

— Ако Едгар Рой не стане от количката и не дойде при мен заедно с мистър Бънтинг, вдигам ръка! — сухо обяви той. — Искаш ли да видиш как хлапето няма да довърши шоколада си?

Шон и Мишел се обърнаха към момченцето. Тялото на младата жена се стегна за скок.

Рой се надигна от инвалидната количка.

— Еди, не! — изкрещя сестра му.

— Достатъчно хора умряха заради мен, Кел — отвърна той. — Стига толкова, край! Не и това невръстно хлапе!

— Чувал съм, че имаш страхотен ум, Рой — подхвърли Харкс. — Хайде, ела при мен. Вие също, мистър Бънтинг!

Всички гледаха как двамата мъже направиха крачка напред. Харкс леко кимна и горилите му пуснаха Меган, която се запрепъва към Шон и Мишел.

Шон не спираше да оглежда тълпата, разделяйки я на отделни сектори. Бавно и последователно, като рибар, който е хвърлил стръвта и внимателно навива кордата. Изпита чувството, че никога не е напускал Сикрет Сървис. Беше давал безброй дежурства точно тук, сред националните паметници. В мозъка му се беше запечатало всичко, което трябваше да направи. По инстинкт, без изобщо да се замисля.

Забеляза онова, което търсеше, в мига, в който Меган се присъедини към тях. Един мъж ги следеше твърде напрегнато, въпреки че се стараеше да не го показва. Ръката му се плъзна към джоба. За миг проблесна оптически мерник.

Шон се стрелна напред.

Екна изстрел.

Куршумът го улучи в гърдите. Той изпъшка, просна се на тревата и се плъзна по нея.

— Шон! — изкрещя Мишел.

Горилите от двете страни на Райли рухнаха на земята, преди да успеят да извадят оръжията си. Телата им се загърчиха от болка. Върху тях скочиха други мъже. Пистолетите им хвърляха синкави отблясъци.

— Къде е стрелецът? — изкрещя един от тях.

Събралата се тълпа реагира на изстрелите като морска вълна, набираща внезапна сила. Настъпи страхотна бъркотия. Хората се разбягаха във всички посоки.

Джеймс Харкс реагира светкавично. Точните му изстрели повалиха двама от нападателите, които рухнаха на тревата. Той се придвижваше напред, очите му не пропускаха нищо. Нямаше представа кой е стрелял пръв, но това провали плановете му. От прецизно подбраните тактически позиции не остана нито следа.

Оставаше му единствено да върви напред и да си пробива път с всички възможни средства.

Мишел коленичи до партньора си.

— Шон!

— Давай! — надигна се на колене той. — Действай според плана! Аз съм добре.

Очите й се спряха на скъсаната му бронежилетка.

— Сигурен ли си?

Той докосна гърдите си и се намръщи.

— Изведи ги оттук, Мишел! Веднага!

Тя стисна ръката му, скочи и сграбчи Рой и Меган за китките.

— След мен!

Тримата хукнаха да бягат, пробивайки си път сред обезумялата тълпа.

 

 

Харкс най-сетне я засече и се насочи към нея.

Кели Пол беше с гръб към него. Делеше ги по-малко от метър.

— Пол!

Тя светкавично се завъртя, видя го и стреля.

Мъжът зад Харкс изпъшка от попадението на гумения куршум и политна напред. Насоченият в гърба на Харкс пистолет изтрака на паважа миг преди да гръмне.

Пол се приближи. Харкс сведе поглед към поваления мъж, светкавично окован в белезници от появилите се изневиделица агенти на ФБР.

— Благодаря — каза Харкс.

— За нищо. Според мен е видял как елиминираш хората на Куонтрел и е разбрал какво става. — Тя посочи наляво. — Аз свалих още двама. Вече са в ръцете на ФБР.

— Двама и от мен, плюс онези, които държаха Райли — кимна Харкс и вдигна електрошоковия си пистолет. — Следователно остават още петима. Няма как да се измъкнат, защото районът е отцепен.

— Откъде дойде първият изстрел? — попита тя.

— Нямам представа. Но никак не ни помогна. Брат ти? Райли?

— Всичко е наред. Вече са извън опасност. Къде е Бънтинг?

Харкс махна към далечния тротоар. Бизнесменът се отдалечаваше в компанията на двама федерални агенти.

— Добра работа — кимна тя.

— От доста време следя тези типове. Нещата бяха на косъм.

— Но сега всичко е наред.

— Беше ми приятно отново да работим заедно.

— Нямаше да се справя без теб, Джим.

 

 

Мишел умело си пробиваше път. Меган и Рой вървяха плътно зад нея. На няколко крачки от тях най-после се появи празно място.

— Внимавай! — изкрещя Рой.

Предупреждението беше излишно, защото тя вече беше съзряла опасността. Пусна ръката му, стрелна се напред и се завъртя във въздуха. Нападателят се просна по гръб, повален от страхотен ритник. От счупената му челюст бликна кръв.

— Мили боже! — прошепна Рой, заковал невярващ поглед в тежащия над сто килограма мъж. — Как го направи?!

— На мен мозъкът ми е в краката! — извика тя. — Хайде, мърдай, мърдай!

Няколко секунди по-късно те се добраха до вана. Мишел запали двигателя и включи на скорост.

Едгар Рой се обърна към хаоса, останал зад тях.

— Нещата не се развиха точно по план — отбеляза той.

— Това никога не става — отвърна Мишел и стъпи на газта. — Важното е, че сме живи. — Очите й потърсиха младата жена в огледалото. — Добре ли си, Меган?

Меган се облегна назад и отметна сплъстените кичури от челото си.

— Вече да. По едно време си мислех, че всичко е свършено. — Потърка разранените си китки и глухо добави: — Тези мръсници ме пребиха!

— Знам. Открихме окървавения ти пуловер.

— Нож — каза лаконично Меган и докосна рамото си.

— Но си добре, нали?

— Пуснаха ми малко кръв, за да разберете, че не се шегуват. Мисля, че станах доста по-твърда през последните няколко дни… — Тя замълча за момент, после глухо добави: — Съжалявам за полицай Добкин… Беше ужасно. Разбиха вратата и го застреляха. Нямаше шанс дори да посегне към пистолета си.

— Важното е, че ти оцеля — каза Мишел.

Меган се обърна към Рой и протегна ръка.

— Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.

— И аз се радвам за вас — срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. — Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.

— Забравете — махна с ръка Меган. — Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.

— Знам място, където ще получиш и двете — обади се Мишел. — След пет минути сме там.

Меган машинално се обърна и погледна назад.

— Мишел, преследват ни! — стреснато извика тя.

— Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.

— С удоволствие ще им помогна — кимна Меган, после с усмивка добави: — Но нали може първо да се изкъпя?

— Дадено.

Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.