Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 24 гласа)

62

— Какво търсите тук?

Ерик Добкин беше по джинси и памучен пуловер, с дебели чорапи на краката.

— Трябва да поговорим — рече Шон.

Застанал на вратата, Добкин не помръдна.

— Ще ни поканиш ли да влезем, или ще ни оставиш да зъзнем? — попита Мишел.

— Не е чак толкова студено.

— Аз съм израснала в Тенеси, Ерик. А тук имам чувството, че съм в Антарктика.

Той им махна да влязат. Преди да затвори вратата след тях, внимателно огледа улицата в двете посоки.

— Направихме нужното, за да не бъдем проследени — успокои го Мишел.

— Но това изобщо не ви пречи да ме поставяте в неудобно положение — навъсено отвърна Добкин.

— Всички сме в неудобно положение — мрачно уточни Шон.

— А аз си помислих, че искаш да играеш на наша страна — добави Мишел.

— Донякъде.

— Няма как да стане — поклати глава Шон.

— Или си с нас, или си против нас — погледна го в очите Мишел.

— Какво искате?

Шон и Мишел се настаниха на канапето в хола, а Добкин остана прав.

— Къде са жената ти и децата? — отвърна с въпрос Мишел.

— Навън. Днес ми е почивен ден и останах у дома да свърша някои неща.

— И ние трябва да свършим някои неща.

— Например?

— Потвърждаваш ли твърдението си, че Бърджин и Дюкс са били убити с едно и също оръжие?

Добкин седна срещу тях и кимна.

— Берета, трийсет и втори калибър.

— Нещо ново по случая?

— Щатската полиция се оттегля. Шоуто остава изцяло в ръцете на ФБР. А Меган Райли получи полицейска охрана.

— Това го знаем — кимна Мишел.

— Може би е крайно време да поставим охрана и на вас двамата. Убиецът на Мърдок стреля и по теб, Мишел.

— Не съм забравила, повярвай ми. Но не ми е в стила да използвам полицейска защита.

— На кого му пука за стила ти, ако си мъртва?

— Ерик, ако ни помогнеш да разрешим този случай, аз ще направя много неща за кариерата ти — рече Мишел.

— Но ако се забъркам там, където не трябва, това ще бъде краят на кариерата ми — мрачно отвърна Добкин.

— Мислех, че в Мейн живеят по-решителни мъже.

— Но някои от тях имат и ум в главата.

— Тогава защо не го използваш? — остро попита тя.

— Виж какво — надигна се той. — Не съм длъжен да слушам глупостите ти! Покрих те, когато гръмнаха Мърдок — изпразних цял пълнител по посока на изстрелите. Освен това ти дадох информация, която не съм длъжен да споделям с теб. Мисля, че е достатъчно!

— Добре, добре, имаш право — приведе се напред Шон, а после млъкна, оставяйки възможност на Добкин да се успокои и да се върне на мястото си. — Искаш ли ние да те информираме докъде сме стигнали? Ей така — за смяна на темпото…

— Не знам — колебливо отвърна Добкин. — Много ли е зле?

— Значи все пак мислиш за разследването — отбеляза Шон.

— Ако не мисля, значи не ставам за ченге.

— Преди да ти разкажем какво знаем, какво според теб се случва? — намеси се Мишел.

— Мога само да предполагам — потърка брадичката си Добкин. — По всичко личи, че Рой има връзка с държавата и по друг начин, освен чрез данъчната служба. Не виждам друга причина за появата на ФБР.

— Нито отричам това, нито го потвърждавам — отвърна Шон. — Но искам да ти кажа, че нещата са свързани пряко с националната сигурност. Веднага ще добавя, че Рой е на страната на Америка, но онези шест трупа се появиха в крайно удобен за някого момент.

— Искаш да кажеш, че са го натопили?

— Да.

— Можеш ли да го докажеш?

— Работя по въпроса. Но в играта са замесени много опасни хора. Много опасни. В Ню Йорк се сблъскахме с тях и едва отървахме кожата, за да се върнем в Мейн.

— Какво се случи? — повдигна вежди Добкин.

— Да речем, че се срещнахме очи в очи с врага и се убедихме, че той никак не се шегува.

— Разполагат с документи, които им осигуряват достъп до всички охраняеми обекти на територията на страната — добави Мишел.

— Чакай малко — погледна я недоверчиво Добкин. — Нима твърдиш, че лошите момчета са от нашите?

— Имам си една философия — поклати глава Мишел. — След като говорим за лошите, значи те не могат да бъдат от нашите.

Добкин се облегна назад и потърка бедрата си с длани.

— Вижте какво, аз съм само един обикновен щатски полицай. Нямам представа за тези неща, нито пък знам как работят федералните власти.

— Или как не работят — поправи го Шон.

— И така, какво искате от мен? — рязко попита Добкин.

— Искаме да знаем дали ще помогнеш, ако се нуждаем от още едно дуло.

— Както постъпи в нощта, в която убиха Мърдок — бързо добави Мишел.

— Готов съм да помогна на всеки, но работата е там, че все пак съм ченге. Не мога да вилнея на воля, защото веднага ще ме уволнят.

— Не искаме от теб подобно нещо — рече Шон. — Просто те моля да се присъединиш към нас, в случай че в града се появят врагове на Америка.

— Но нали каза, че тези врагове са от нашите? И то без да ми предложиш никакви доказателства.

— Вече споменах, че работим по въпроса. Но ресурсите ни са ограничени, докато противникът няма подобни проблеми. Тук сме да поискаме помощта ти — разбира се, ако имаме нужда от нея. Обещавам, че ще те безпокоим само в краен случай. От това, на което попаднахме досега, сме наясно, че работата е дяволски опасна.

Добкин заби очи в пода. Остана така известно време, после вдигна глава.

— Без бой няма да позволя на никой да заплашва родината ми! — отсече той.

— Това исках да чуя — с облекчение въздъхна Шон.

— Благодаря ти, Ерик — усмихна се Мишел. — Това означава много.

— Ама вие наистина ли вярвате, че ще се справите с такива врагове?

— Да — кимна Шон. — С помощта на добри приятели и мъничко късмет.