Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

74

— Той е на телефона, сър!

Мейсън Куонтрел вдигна очи от документите пред себе си и учудено погледна секретарката, която се беше втурнала в кабинета му, без дори да почука.

— Кой?

— Питър Бънтинг!

— Какво?! — стресна се той, моментално забравил текущата си работа. — Бънтинг ме търси по телефона?!

— Да, сър. На първа линия.

— Свържи се с охраната! Моментално да проследят номера!

Жената кимна и забързано напусна кабинета.

Куонтрел се втренчи в мигащата светлина на апарата пред себе си, изчака за миг и грабна слушалката.

— Ало?

— Здравей, Мейсън — любезно го поздрави Бънтинг. — Знам, че твоите експерти се опитват да засекат откъде се обаждам. Нямам нищо против това, защото боклуците, които продаваш на Пентагона на петдесеторна цена, просто няма как да пробият защитата ми. Но въпреки това ще бъда кратък.

— Къде е Едгар Рой, Бънтинг?

— Задаваш ми смешен въпрос, Мейсън. Особено на фона на онова, което се случи с твоите момчета.

— Нямам представа за какво говориш, по дяволите!

— Добре, добре, няма да спорим. Вероятно си представяш, че се намирам в Хувър Билдинг и този разговор се записва.

— Съмнявам се, че изобщо ще посмееш да се доближиш до Хувър Билдинг, освен ако не бъдеш арестуван! Положението ти е доста сериозно, приятелю.

— Мислиш ли? Аз пък съм на мнение, че твоето е направо отчайващо.

— Никога не те е бивало в лъжите, Пит.

— Беше огромен провал, да знаеш.

— Кое?

— Акцията на хората ти да измъкнат Рой. Нима е възможно да забравиш охранителните камери в „Кътърс“?

Коремните мускули на Куонтрел леко се стегнаха.

— Нямам представа за какво говориш.

— За охранителните камери, Мейсън. Нали си спомняш какво е предназначението им? Да виждат и снимат.

— Аз… От новините разбрах, че електрическото захранване е било изключено като част от плана за бягството… — Преглътна и тежко добави: — Твоят план!

— Но „Кътърс“ е федерален обект със специално предназначение, а Мейн е един много зелен щат.

— Това пък какво означава, по дяволите?

— Нима не си забелязал слънчевите панели, Мейсън?

Куонтрел не отговори.

— Май не си си направил труда да отскочиш лично до там, Мейсън. Предпочел си да се довериш на лакеите си. Да, в „Кътърс“ действително разполагат с авариен генератор за ток, но освен него разчитат и на слънчевата енергия. Тя не е достатъчна да захрани обекта, нито дори електрическата ограда. Но в замяна на това захранва камерите, и то в продължение на цели двайсет и четири часа.

— Слънчево захранване? — объркано повтори Куонтрел.

— Точно така, Мейсън. Благодарение на него камерите са направили отлични снимки на хората ти. Въпреки фалшивите униформи и оборудване на ФБР лицата им се виждат съвсем ясно.

— Не можеш да използваш това, Бънтинг! — отсече Куонтрел, но гласът му издайнически потрепна.

— На практика се опитвам да ти посоча начин за измъкване, Мейсън.

— Не ми трябва никакъв начин за измъкване, но защо, по дяволите, ще ми предлагаш подобно нещо? — засмя се пресилено Куонтрел.

— Камерите са заснели двама души, които са бивши твои служители, Мейсън. Напуснали са съвсем наскоро. Нима си толкова затруднен, че не можеш да си позволиш външна помощ? Знам, че държиш директора в джоба си, но малките камъчета преобръщат каруцата. А ти си допуснал цели две фатални грешки: забравил си за камерите и си използвал проследими изпълнители.

— Не вярвам нито дума от онова, което казваш!

— Всъщност не те обвинявам.

Куонтрел вдигна глава към мъжа, който се беше изправил на прага. Беше началникът на охраната, който мрачно поклати глава.

Шефът на фирмата го отпрати с гневен жест.

— Още ли си там, Мейсън? — развеселено подхвърли Бънтинг. — Май горилите току-що ти докладваха, че няма как да ме засекат, а?

Куонтрел скочи с такава сила, че столът му отлетя назад. Главата му се въртеше във всички посоки, напразно търсейки електронните или човешки очи, които явно наблюдаваха действията му.

— Успокой се, Мейсън. Няма нищо страшно. Не те виждам, но просто те познавам добре. Ти си предвидим човек.

— Каква игра играеш, Бънтинг? — изрева извън себе си Куонтрел.

— Не е игра, Мейсън. Но ти явно не проявяваш интерес към онова, което исках да ти кажа. Имам един последен въпрос: как ще реагираш, когато хората на Фостър дойдат да те арестуват?

Този път коремът на Куонтрел болезнено се сви и той неволно се прегъна надве.

— Фостър?

— Нима си въобразяваш, че ще се отървеш с лекотата, с която ще го направи тя? Няма да стане, приятелю. Тази жена е твърде умна, за да го допусне.

— Накъде биеш? — прошушна Куонтрел и безсилно се отпусна на стола.

— Твоите горили свършиха и другата мръсна работа, нали? Имам предвид шестте трупа, заровени в хамбара на Рой, а по-късно и убийствата на Мърдок, Дюкс и…

— Хей, чакай малко!

— Изиграла те е, Мейсън. А сегашните събития са толкова обезпокояващи, че вероятно вече е активирала спасителния си план. Ще избърше пода с теб, приятелю. Наивната и лековерна министърка и коварният търговец на оръжие. Класика в жанра, която не би трябвало да те изненадва. По същия начин и ти постъпи с мен. Но аз поне проявих достатъчно разум да си плюя на петите. А ти си седиш в луксозния офис въпреки мишената, която е изписана на челото ти.

— Ти… Нямаш никакви доказателства… Аз мога да… Имам много приятели…

— И аз мислех, че имам — въздъхна Бънтинг. — Но Фостър успя да ги настрои срещу мен. В момента прави същото и с твоите приятели, а ти добре знаеш, че тя може да бъде безкрайно убедителна. Питам се дали вече е успяла да поиска извънредна среща с президента, за да го информира за предателството ти.

— Какво предателство?! — процеди Куонтрел.

— О, не ти ли казах? Днес сутринта госпожата е получила пълен набор от памет картите от камерите, придружен от подробен доклад за тяхното съдържание. Знам го от своя резервен информатор в „Кътърс“, когото предвидливо оставих в сянка до последния момент. Наречи го един добър подарък от мен. Като цяло ще бъде предостатъчно за една сурова присъда. Компанията ти ще бъде изхвърлена от списъка с държавните поръчки, което автоматично означава крах на целия ти бизнес, защото не се занимаваш с нищо друго. На теб обаче ще ти е все едно, защото ще се намираш в някоя голяма федерална клетка, чиито обитатели с удоволствие ще те приемат.

— Но аз мога да проваля тази кучка! — изкрещя Куонтрел. — Знам много неща за нея!

— Няма как да стане, Мейсън. Тя просто е по-умна от теб. Няма значение какво знаеш, защото тя е министър в действащото правителство, а твоята репутация не е от най-безупречните. Защо мислиш, че е избрала именно теб за подобна операция, глупако?

Осъзнал какво го чака, Куонтрел усети как кръвта се опича от лицето му. Облиза пресъхналите си устни и тихо промълви:

— Спомена за някакъв изход…

— Да, така е. Искаш ли да го чуеш?

Куонтрел се закашля, усетил сухота в гърлото си.

— Да — прошепна той едва чуто.

— Много добре. Не мърдай никъде и чакай да ти се обадя.

Куонтрел понечи да изкрещи в слушалката, но Бънтинг вече беше затворил.