Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

9

Шон излезе да се поразходи по каменистия бряг. Мобилният му телефон изжужа малко след два следобед. Гласът, който прозвуча в слушалката, беше на млада, неопитна и стъписана жена. Надеждите му се стопиха. Меган Райли едва ли щеше да се справи със сложната ситуация.

— Не мога да повярвам, че мистър Бърджин е мъртъв! — промълви тя, а той си представи как сълзите набъбват в очите й. При тези обстоятелства това беше съвсем нормална реакция, но сега на него му трябваше нещо необикновено.

— Да, голям шок за всички нас — отвърна той, наблюдавайки Мишел, която прекоси някакъв паянтов кей с привързана към него не по-малко паянтова рибарска лодка и се насочи към него.

Няколко секунди по-късно тя спря и седна на близкия ръбест камък, който беше част от изкуствената дига.

— Кой би извършил подобно нещо? — попита в слушалката Меган.

— В момента работим по този въпрос — отвърна Шон. — Хилари спомена, че вие сте помагали на Тед по защитата на Рой.

— Беше едно малко проучване, което той ме помоли да направя — подсмръкна младата жена.

— А споделял ли е с вас нещо за това дело? Каква защита планира, какви стъпки е предприел, за какво е разговарял с Едгар Рой?

Май се очертава еднопосочен разговор, помисли си той.

— Той споделяше с мен част от намеренията си, но ме използваше по-скоро като слушател — отвърна Меган. — Вчера говорих с него.

— В колко часа?

— Около шест.

— Какво искаше?

— Да провери как вървят делата, които съм поела.

— Спомена ли за Едгар Рой?

— Каза, че му предстои среща с него. Останах с чувството, че вече пътува натам. С автомобил.

— И нищо друго, така ли?

— Към осем и половина му се обадих отново.

— Защо?

— Исках указанията му за съдебното изслушване, което предстоеше на следващия ден.

— Сега ме слушайте внимателно, Меган. Той спомена ли, че снощи се е видял с Едгар Рой?

— Не. Изобщо не говорихме за това.

— А каза ли накъде е пътувал снощи? Като изключим срещата с мен и Мишел, разбира се.

— Не каза нищо — трепна гласът на младата жена. — Включително и за предстоящата си среща с вас. Останах с впечатлението, че изобщо няма намерение да излиза.

— Сигурна ли сте? — настоя Шон. — Съвсем нищо ли не спомена?

— Абсолютно нищо, Шон. Говорихме единствено за предстоящата ми поява в съда. Не спомена за Едгар Рой и аз не го попитах.

— Защо?

— Ако мистър Бърджин имаше желание да обсъдим случая, той щеше да го каже. Аз съм при него само от два месеца. Не ми е удобно да проявявам интерес към случай, по който не работя. Той много държеше на конфиденциалността между адвокат и клиент.

— Добре, ясно — рече Шон. — Нека преминем на подробностите. Имате ли идея дали фигурирате сред официално регистрираните защитници по това дело?

— Да, името ми е там. Мистър Бърджин каза, че регистрацията на втори адвокат никога не е излишна. Просто за всеки случай.

— За съжаление се е оказал добър пророк — въздъхна Шон. — Вижте, ние с вас трябва да си поговорим за хипотезите и стратегиите на Тед по това дело. И да се опитаме да научим всичко, свързано с Рой.

— А вие говорихте ли с Рой?

— Видяхме го. Но разговорите се оказаха проблем за него. Бихте ли се присъединили към нас?

— Не съм сигурна. Имам текущи дела и…

— Въпросът е важен, Меган.

Той долови как жената насреща рязко си поема дъх.

— Знам, че е важен — отвърна тя. — Аз… Аз бих могла да поискам отлагане. Бих могла да взема и част от спешните материали. Местната юридическа общност познава и уважава мистър Бърджин. Сигурна съм, че ще получа разбиране.

— Аз също. Нали ще вземете и всички материали на Тед по делото „Рой“?

— Разбира се.

Шон погледна часовника си.

— В седем има полет от „Дълес“ за Портланд. Ще успеете ли да го хванете?

— Мисля, че да. Ще си организирам нещата тук и веднага потеглям за летището.

— Аз ще ви направя резервация и ще ви я изпратя по електронната поща — рече Шон. — Ще ви чакаме на летището в Портланд.

— Мистър Кинг?

— Наричайте ме Шон.

— Добре, Шон. Аз… Трябва ли да се страхувам?

Преди да отговори, Шон хвърли кос поглед към Мишел.

— Ще се залепим за вас като дъвка — обеща той.

— Това означава „да“, така ли?

— Човек винаги трябва да се страхува, Меган.

— Добре, ще се видим в Портланд — рече с нестабилен глас тя.

Шон изключи телефона и запозна партньорката си с подробностите от разговора.

— Значи вчера са се чули два пъти, но Тед изобщо не е споменал за Рой — обобщи замислено Мишел. — Явно е имал желание да запази нещата за себе си. Може би е усещал опасността и не е пожелал да замесва Райли.

— Типично за Тед, който винаги е бил джентълмен — кимна Шон.

— Какво ти е мнението за Райли? — попита тя.

— Ще бъде истинско чудо, ако хване самолета.

— Но би било показателно и ако не беше демонстрирала страх, нали?

— Права си. Мисля, че тя е умно момиче и добър адвокат. В противен случай Тед не би я взел на работа. Но в тази ситуация е адски трудно да хвърлиш в огъня неопитен юрист като нея.

— Мисля, че това няма да е необходимо. Ние се нуждаем от информацията, с която евентуално разполага тази жена. Най-вече във връзка с Едгар Рой. Но едва ли някой очаква, че тя успешно ще замести опитен юрист като Тед Бърджин.

— Работата е там, че ако се появи друг регистриран адвокат, ние ще бъдем отстранени.

— Не и ако веднага се заловим за работа и станем безценни за въпросния адвокат — тръсна глава Мишел. — Между другото, кой плаща хонорарите на Тед? След като Едгар Рой не може дори да говори, очевидно някой друг е наел Бърджин.

— Добър въпрос. Това име би трябвало да фигурира в материалите по делото.

— Дали Рой разполага с пари?

— Имал е фермата си, освен това е бил на държавна служба.

— Но едва ли е кътал пари в брой.

— Едва ли.

Станаха и поеха обратно към мотела.

Мишел пъхна ръце в джобовете на якето си, за да се предпази от ледения вятър, който духаше откъм морето.

— Какво ще правим, докато тръгнем за Портланд? — попита тя.

— Какво ще кажеш да отскочим до „Грейс Лодж“?

— Имаш предвид стаята на Бърджин? Нима си въобразяваш, че Мърдок е забравил да я запечата?

— Но може да се срещнем с нашия приятел Ерик Добкин от щатската полиция на Мейн.

— Наистина ли вярваш, че може да го превърнем в свой човек при това разследване?

— Не вреди да опитаме. А доколкото познавам хората, агент Мърдок е омръзнал на правоохранителните органи на целия щат.

— Все още не знаем дали вчера Бърджин е посетил Едгар Рой.

— И накъде е пътувал снощи — добави Шон.

— Няма да е лошо, ако се доберем до списък с телефонните му разговори и имейли.

— Ама никак — кимна Шон.

— За съжаление всичко това е в ръцете на Мърдок.

— Може би.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто трябва да опитаме.

— Да се бъркаме в работата на ФБР? — изгледа го тя. — Това не е много умно с оглед на кариерата ни.

— Не и ако пипаме с финес.

— Финесът не е сред силните ми страни.

— Точно по тази причина мисля да свърша работата сам.

— Привличане на противоположностите, а?

— Май да — усмихна се той и я потупа по ръката.