Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

81

Беше рано сутринта. Мишел беше шофирала почти цяла нощ, за да стигнат до Вашингтон. Шон спеше до нея, а Рой клюмаше на седалката отзад. Намръщеното небе обещаваше още дъжд. Лошото време беше предизвикано от обширен антициклон над Източното крайбрежие.

— Студено, мокро и тъмно. Точно като настроението ми.

Мишел извърна глава към Шон, който се беше събудил и гледаше през страничното стъкло.

Той усети погледа й, обърна се и й се усмихна примирено.

— Утре ни предстои много работа.

Прекосиха един мост и останаха в най-дясното платно, следвайки указанията, които им беше дала Пол, след като ги бе запознала със ситуацията около Меган Райли.

Мишел погледна към отсрещния ъгъл.

— Ей там бях на пост в продължение на дванайсет часа. Ден след събитията на единайсети септември. Никой не знаеше какво става. По онова време дори не работех в охраната, а ми бяха възложили някакво следствие за фалшификация в Мериленд. Изтеглиха много от нас за допълнителен охранителен екип на президента и заместника му. Когато най-после дойдоха да ме сменят, всички мускули ме боляха. Но познай какво направих.

— Отказала си да напуснеш поста.

— Откъде знаеш? — изненада се тя.

— Единайсети септември ме завари като практикуващ адвокат. Временно бях напуснал Сикрет Сървис. Проследих трагедията по телевизията като всички американци. Първата ми мисъл беше да зарежа всичко и да хукна към Вашингтон. Не го направих, разбира се… — Шон помълча малко, после тихо добави: — Но наистина много исках да се върна и да помогна.

— Нещата бяха страшно объркани, нали?

— Да, и то от дълго време. Което означава, че трябва да работим доста повече, за да ги оправим.

— Това е добра идея — обади се глас зад тях. Рой се беше изправил до седнало положение и прокарваше пръсти през косата си. — Светът е сложен и затова хората търсят сложни решения. В това няма нищо лошо, тъй като простите отговори най-често не водят до нищо. Понякога обаче решенията са наистина прости, но никой не ги вижда.

— В смисъл? — обърна се да го погледне Шон.

— При определени обстоятелства простият подход е по-добър, дори само защото по-малко неща могат да се объркат.

— Нали чу какво искат онези типове? — мрачно подхвърли Мишел.

— Да. Искат мен и Питър Бънтинг в замяна на Меган Райли. И заплашват да избият много невинни хора, разбира се.

— Какъв е простият отговор в този случай? — попита Шон.

— Да им дадем онова, което искат.

— Тоест да ви предадем в ръцете им? Бъди сигурен, че веднага ще ви ликвидират.

— Може би да, може би не.

— Ще ви убият! — настоя Шон. — Нямат друга причина да искат размяната.

— Върху това трябва да се помисли — някак разсеяно рече Рой.

— Отиваме при сестра ти и Бънтинг, след десетина минути ще сме там — обади се Мишел. — Мислиш ли, че и тя има прост отговор?

— Мисля, че има отговор. Такава си е Кели — за всичко има отговор.

— Но този път май няма много голям избор.

— Помислила е и за това.

— Тя няма да те предаде, Едгар — поклати глава Мишел. — Ти си й брат, не може да го направи.

— В такъв случай ще пострадат много хора.

— Може би ще се наложи да прибегнем до нещо, което военните наричат „ограничаване на щетите“ — подхвърли Шон.

— Този термин ми е познат. Но обикновено прибягват до него само в случай на многобройни сили на бойното поле. За разлика от Фостър и Куонтрел ние обаче не разполагаме с този лукс.

— Мислиш ли, че все още работят заедно? — попита Мишел. — Макар и да знаят, че всеки се опитва да прецака другия?

— Те играят на много фронтове — отвърна Рой. — Подготвят се за най-лошото, но същевременно провеждат всяка операция, която би им донесла успех. Райли е последната им надежда. Предполагам, че рано или късно щяха да я вкарат в играта. Което не означава, че са възстановили доверието помежду си. По-скоро е обратното.

— Тогава какво ги свързва?

— Говорих със сестра ми по този въпрос. Според нея ги свързва една личност на име Джеймс Харкс. И аз съм съгласен, че е така.

— Разкажи ни за него — помоли Шон.

— Ветеран с многобройни награди. „Пурпурно сърце“, „Бронзова звезда“, в един момент кандидат и за „Сребърна“. Бивш оперативен агент на ЦРУ и Военното разузнаване. Определено си го бива.

— Достатъчно ли е умен за подобни игри?

— За това трябва да попиташ сестра ми. Тя го познава далеч по-добре от мен.

— Значи са работили заедно, така ли? Спомням си, че спомена нещо подобно.

— Не съм сигурен, че са работили заедно.

— Тогава какво?

— Мисля, че за малко не са се избили взаимно. От начина, по който говореше за това, имам чувството, че тя е била късметлийката.

— Защо се е стигнало дотам, след като и двамата са били американски агенти? — попита Мишел.

— Трудно ми е да кажа. Но за нас определено не е добре, че човек като Харкс работи за противника.

— Страхотно — въздъхна Шон и отново се обърна напред.

След няколко минути навлязоха в тих жилищен квартал. Една гаражна врата се отвори на няколко метра пред тях и Мишел без колебание влезе вътре. Вратата се спусна след тях.

Кели Пол ги очакваше на прага на къщата.

— Имаме ли план за утре? — попита Шон в момента, в който се озоваха в дневната.

— Имаме, разбира се — кимна Пол. — Но нямаме гаранции, че ще проработи.