Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Шестият

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2012

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-285-5

История

  1. — Добавяне

47

— Включили са те в програмата?! — възкликна Шон.

Кели Пол кимна.

— Но не като Анализатор. Притежавах достатъчно умствен капацитет, но проницателността ми беше доста далеч от изискванията.

— А като каква?

— Като ръководител на програмата.

— Лично Бънтинг те е избрал, така ли?

Пол се надигна.

— Ела да изпием по едно кафе. Наблизо има едно място, където можем да поговорим на спокойствие.

Мястото не беше нито кафене, нито ресторант, а едностаен апартамент на три пресечки от парка в обикновена на вид сграда на тиха и спокойна уличка, на която при хубаво време със сигурност играеха деца.

Обзавеждането се изчерпваше с най-необходимото. Врата с няколко ключалки, прозорец, кухня, легло, телевизор и тоалетна. Никакви картини, никакви пердета, никакви саксии с цветя. Подът беше покрит със сив мокет, а стените — с ослепително бял латекс. Мебелировката беше съвсем оскъдна.

Пол направи кафето, добави сметана и захар и пренесе чашите в хола. Решението да потърсят подслон беше добро. Дъждът навън се беше превърнал в порой, а небето се раздираше от светкавици.

Шон отпи глътка кафе и огледа обстановката.

— Твой ли е този апартамент?

— Не съвсем.

— Споделяш го с някого, така ли?

— Напоследък бюджетът е доста орязан.

— Ама все пак го има, нали?

Тя го погледна над ръба на чашата си и кимна.

— И така може да се каже.

— Говорехме за твоето назначаване. Бънтинг ли пожела да те наеме?

— Трябва да разбереш, че дори преди седем години Е-програмата не беше това, което е днес. Тя се роди две години след единайсети септември и от тогава насам непрекъснато се разширява. Както във финансов, така и в оперативен план. Бюджетът й достигна няколко милиарда и обхваща абсолютно всички разузнавателни агенции. Този факт сам по себе си е уникален, а интелектуалната дарба на брат ми я превърна в нещо още по-специално.

— А Бънтинг е пожелал да я ръководиш ти. Сигурен съм, че притежаваш необходимите качества, но това не е ли негова работа?

— В онези години неговият бизнес се разширяваше с много бързи темпове и той беше принуден да наеме още хора. Моята кариера се развиваше много успешно и това не убягваше от вниманието на хората в нашия бизнес. Привлякох вниманието му. Бяхме връстници, с близки възгледи за живота. Новата работа щеше да ми донесе много пари и да ме измъкне от една доста опасна по своята същност дейност, а той щеше да получи възможност да развива нови бизнес начинания. На теория всичко изглеждаше перфектно.

— А на практика? — попита Шон.

— По много причини бях на ръба да приема офертата — отвърна Пол и остави празната си чаша на масата. — По онова време Еди още работеше в данъчната служба, изглеждаше щастлив и доволен, готов за нови предизвикателства. Разбира се, ако изобщо имаше такива. Но тогава почина майка ни.

— И той остана сам?

— Да. Не бях сигурна, че ще може да се справи, а новата длъжност ми даваше възможност да бъда край него, да се превърна в част от живота му.

— Какво се случи? Всичко се е нареждало перфектно.

— В крайна сметка се оказа, че не мога да приема. Не бях готова нито да седя зад бюро, нито да изпълнявам нечии нареждания. Вече бях свикнала сама да съм си началник. Бънтинг имаше славата на педантичен мениджър, а аз не бях готова за това.

— Вероятно не си била готова и да се превърнеш в бавачка на брат си — подхвърли Шон.

— Може би — призна с въздишка тя. — Всъщност беше много егоистично от моя страна. Поставих кариерата си над нуждите на собствения си брат. И май винаги съм го правила.

— Не си нито първата, нито последната.

— Това е слаба утеха. — Поколеба се за миг, после добави: — Цял живот го закрилях.

— От баща му? — тихо подхвърли Шон.

Пол стана, пристъпи към прозореца и се взря в бурната нощ.

— Той беше малко момче. Не беше в състояние да се защитава.

— Но ти си го правила вместо него.

— Бях сигурна, че постъпвам правилно.

— Какво ще кажеш за смъртта на втория си баща?

Тя се обърна да го погледне.

— Имала съм много угризения, но това не беше сред тях.

— И така, на по-късен етап ти си препоръчала брат си за работата на Анализатор?

Пол изглеждаше облекчена от смяната на темата.

— Никой не можеше да се сравнява с него по отношение на уменията, които изискваше програмата — кимна тя и се върна на мястото си. — Беше толкова добър, че много скоро му дадоха ниво Е-шест, което до този момент не беше достигано от никого.

В гласа й се усети сестринска гордост.

— А какво стана с Бънтинг и с теб?

— В смисъл?

— В смисъл, че двамата с Еди сте били избрани за важни позиции в Е-програмата, а Бънтинг няма как да не е бил наясно, че сте брат и сестра.

— И какво от това? Той едва ли допуска, че аз съм тази, която ще лепне обвинение в убийство на собствения си брат.

— Но със сигурност допуска, че работиш задкулисно, за да му помогнеш.

— Вероятно е така. Но пак ще повторя, че Бънтинг не го приема като заплаха. Ако отпаднат обвиненията срещу Еди, той ще може да си го получи обратно.

— Поведението на брат ти в „Кътърс“ е много странно. Гледа в тавана, не казва нищо, нито едно мускулче по лицето му не трепва. Игра ли е?

— И да, и не. Трудно е за обяснение. Еди е в състояние да се вглъби в себе си до степен, която е непостижима за околните. Правеше го още като дете.

— Заради баща си?

— Понякога.

— Означава ли това, че сегашното му вглъбяване е някаква форма на защита?

— Той се страхува.

— Но ако бъде осъден за тези убийства, вероятно ще бъде екзекутиран. Какво е по-страшно от смъртоносната инжекция?

— Тя поне е безболезнена.