Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sixth Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

67

Заведението изглеждаше празно. Никой не дойде да ги посрещне и двамата се насочиха към една по-малка зала, свързана с основното помещение. Там имаше само един клиент.

Бънтинг тихо ахна и се закова на място.

Кели Пол вдигна глава и го погледна от мястото си с гръб към стената.

— Здравей, Питър — спокойно поздрави тя. — Отдавна не сме се виждали.

Бънтинг се завъртя към Шон.

— Не знаех, че и тя ще е тук.

— Имате ли проблем с това?

— Не. Всъщност се радвам да я видя.

След тези думи Бънтинг седна на масата срещу Кели, а Шон се настани между двамата с ръка на пистолета в джоба си.

— Предполагам, че и двамата сте въоръжени — отбеляза Бънтинг.

— Защо питате? — попита Шон и се пресегна със свободната си ръка към менюто. — Може би ще се почувствате по-сигурен?

— Естествено.

— Какво става със семейството ти? — изпитателно го погледна Пол.

— Взел съм мерки. Току-що получих потвърждение, че са на сигурно място. Засега. Благодаря, че попита.

— Мой близък също се намира в опасност, Питър.

— Знам — виновно кимна Бънтинг.

— Толкова ли е зле, колкото си мисля?

— Може би по-зле — отвърна Бънтинг и млъкна, тъй като сервитьорката дойде да вземе поръчката им.

Беше с широки бедра и уморено лице, а прасците й бяха зачервени и подпухнали. Вероятно от десетчасовата смяна, по време на която беше разнасяла големи чинии с морска храна и тежки халби с бира. Поръчаха си кафе и жената се оттегли с видимо облекчение, че желанията им са повече от скромни.

Бънтинг отмести менюто и свали очилата си.

— Хайде, разказвай — простичко го подкани Кели Пол.

— Искат да прекратят Е-програмата, за да ме унищожат. Това се отнася и за брат ти.

— Фактическата им цел е да възстановят старото положение, така ли? — пожела да уточни Пол.

— Да.

— Би трябвало да знаеш, че този момент ще настъпи.

— Да знаеш и да направиш нещо са две коренно различни неща. Предполагам, че проявих наивност, надявайки се на подобряване на климата. Явно съм сбъркал.

— Кой играе с черните фигури? — попита Пол.

— Задръж малко, защото кафетата идват — обади се Шон.

Сервитьорката остави на масата чашите, сметаната и захарницата.

— Кухнята скоро ще затвори — рече тя. — Ще желаете ли нещо друго?

— Не, благодаря — отвърна Бънтинг, подаде й банкнота от сто долара и каза да задържи рестото.

Жената побърза да се отдалечи със светнало лице.

— Черните фигури, Питър — повтори Пол. — Мисля, че знам кой играе с тях, но искам потвърждение.

Бънтинг извади две снимки от вътрешния джоб на сакото си и ги сложи една до друга на шарената покривка.

— Мисля, че това изяснява нещата — каза той.

— Благодаря за потвърждението — кимна Пол, след като бегло погледна фотографиите.

— Значи си ги подозирала, така ли?

— Естествено. Особено нея, защото е най-логичният избор.

— Знаете ли кои са тези хора? — попита Бънтинг и се обърна към Шон.

Очите на частния детектив не слизаха от снимките.

— Жената е Елън Фостър от МВС, но мъжа не го познавам — отбеляза той.

— Това е Мейсън Куонтрел, президент на Мъркюри Груп.

— Фирмата е голям играч в областта на разузнаването, нали?

— Един от най-големите — кимна Бънтинг. — И мой основен конкурент. След въвеждането на Е-програмата изгуби голяма част от държавните поръчки и трябваше да се задоволи с малко или повече второстепенна дейност, въпреки че и от нея печели купища пари.

— Което не се харесва на мистър Куонтрел, така ли? — попита Пол.

— Познаваш ли го?

— Чувала съм за него. Има репутацията на човек, който работи некачествено, но скъпо. В много сектори това би означавало провал, но в бизнеса на отбраната и поверителната информация то просто ти носи по-големи печалби, отколкото заслужаваш.

— Тук не става въпрос само за пари, но и за престиж. Той не обича да свири втора цигулка и да обира остатъците след мен. Затова ме мрази. Възприел е тактиката да хвърля срещу Стената всякакви мръсотии, пък каквото стане. Никаква интеграция, никаква мисъл. Да не говорим за споделяне на ресурси или резултати. При този подход е истинско чудо, че ни сполетя само един единайсети септември.

— Аз познавам Елън Фостър още от времето, когато не беше министър — почука по снимката Пол. — Никога преди не бях срещала толкова амбициозна и безскрупулна личност. Която за нещастие има и достатъчно мозък в главата си.

— Но защо МВС? — попита Шон. — Не е ли по-логично подобни мръсни игри да са дело на ЦРУ и АНС? Все пак МВС отговаря за вътрешната сигурност. Нима вече са навлезли и в областта на разузнаването?

— Голямата им мечта е да станат водещият играч — отвърна Бънтинг. — Разполагат с достатъчно бюджет и личен състав, за да постигнат тази цел. Особено с човек като Фостър начело. Тя е член на правителството. За разлика от директора на ЦРУ, който подготвя ежедневните брифинги при президента, но не е член на кабинета. Фостър бързо е разбрала, че има позиции да седне на трона на американската разузнавателна империя. И прави всичко възможно това да се превърне в реалност. Но Е–програмата се опира на интеграцията между агенциите и другите институции — модел, който не отговаря на амбициите й.

— А Куонтрел? — попита Шон.

— Изключително способен тип, който притежава качеството да играе за всички страни. С лекота е влязъл под кожата на Фостър. — След това категорично становище Пол се втренчи в Бънтинг и хладно попита: — Труповете в хамбара са негово дело, нали?

— Предполагам, че да. Всъщност убеден съм, че е така.

— Шест група. А Еди беше първата Е-шестица.

— И на мен ми хрумна същото — направи гримаса Бънтинг. — Идея за шега на един болен мозък.

— Но труповете така и не бяха идентифицирани — подхвърли Шон.

— Това би било елементарно — сви рамене Бънтинг. — Нямате представа какво е количеството на неидентифицираните трупове. Фостър и Куонтрел могат да получат нужните им сведения от многобройни източници. Куонтрел разполага с информатори в цяла Латинска Америка, Близкия изток и страните от Източна Европа. По тези места труповете се продават на кило. Достатъчно е да поемеш разноските.

— Но по нашите трупове има следа от различна почва — възрази Шон. — Което би трябвало да включи червената лампичка.

— Може би, но само при обикновените съдебни дела — нетърпеливо отвърна Бънтинг. — Тук обаче не става въпрос за такова дело. Аз просто не виждам сценарий, по който Едгар Рой да може да бъде изправен пред съда. Те няма да го допуснат. Пръстта няма значение и Фостър прекрасно го знае.

— Но и Еди знае много неща — подхвърли Пол. — Което повдига въпроса защо все още е жив.

Шон се изненада от спокойствието, с което жената изрече тези думи. Сякаш говореше за времето, а не за евентуалното убийство на собствения си брат.

Тя моментално забеляза това и добави:

— Ако имах време, сигурно щях да вляза в ролята на нормална сестра, Шон. Но за съжаление не разполагам с такова. — Отново насочи вниманието си към Бънтинг и рязко попита: — Защо още е жив, Питър?

— Спорен мен Фостър дирижира всичко това като някаква безумна симфония. Всичко трябва да бъде на мястото си. Най-силното й желание е да блокира Е-програмата и да унищожи мен. Брат ти също, защото е неразделна част от нея. Но той трябва да бъде отстранен по начин, който ще задоволи Фостър и хората, пред които тя ще трябва да отговаря.

— Например президента? — присви очи Пол.

— Именно. Труповете са подхвърлени в хамбара с единствената цел да извадят брат ти от Е-програмата. Паралелно с това сипят купища лъжи по мой адрес пред отговорните фактори. Физическото отстраняване на Рой не им е достатъчно. Междувременно аз вече съм сигурен, че планират да го убият, но за съжаление не знам кога и как. По всяка вероятност ще се опитат по някакъв начин да обвинят мен. Крайната им цел е мен да ме няма, Е-програмата да бъде прекратена и никой повече да не проявява интерес към подобни концепции. След това бизнесът се връща в нормалните си релси. Това е техният план, който за съжаление не е труден за изпълнение.

— Откога ги подозираш? — попита Пол.

— Аз подозирам всичко и всички. Признавам обаче, че доскоро дори не ми минаваше през ума, че тези двамата планират нещо толкова сериозно. Винаги съм знаел, че в областта на разузнаването всичко е възможно, но не допусках, че ще отидат толкова далеч. И това беше грешката ми.

— Но за операция от подобен мащаб Фостър се нуждае от политически чадър — отбеляза Пол.

— От доста време работи по въпроса — въздъхна Бънтинг. — Вече успя да блокира подкрепата, която получавах от хора на много високи постове. Съвсем наскоро е посетила Белия дом, където най-вероятно ме е описала като най-дивия варварин след хунския вожд Атила. Почти съм сигурен, че по време на това посещение е била обсъдена и съдбата на брат ти.

— А може би и моята? — погледна го Пол.

— Това не знам. Но очевидно знаят за връзката между вас, както и за факта, че едва ли ще останеш безучастна пред грозящата го опасност.

— Със сигурност знаят, че си му ходила на свиждане в „Кътърс“ — добави Шон.

— Аз съм убеден, че Елън Фостър си е осигурила политически чадър от най-високо място — продължи Бънтинг. — Страшно много я бива, когато става въпрос да забие нож в нечий гръб. На всичкото отгоре има огромни шансове да се измъкне невредима.

— Дълго време съм бил на федерална служба и прекрасно знам колко нефункционална може да бъде системата — въздъхна Шон. — Но наистина ли допускате, че един министър от правителството може да стигне дотам?

— Ти си работил в Сикрет Сървис, Шон — мрачно се усмихна Пол. — Най-непокварената служба във федералното правителство. Докато ние с Питър играем в съвсем друг отбор.

Бънтинг кимна в знак на съгласие.

— Разузнаването разчита на инцидентни успехи, и то за сметка на конкурентната институция — отбеляза той. — Всички са се хванали гуша за гуша и водят безпощадни битки. Нещата са така още от Втората световна война насам.

— Докато ти не създаде Е-програмата и не ги принуди да се включат в нея — добави Пол.

— А къде остава сигурността на американския народ? — поклати глава Шон. — Как се стигна до единайсети септември?

— Според тях това е част от бизнеса, Шон — погледна го със симпатия Бънтинг. — Вината винаги може да бъде насочена в друга посока. Никой не се стреми към толкова високи позиции в живота, без да е сигурен, че те вървят заедно с властта. Повярвайте ми. Съвсем наскоро се срещнах с Фостър и Куонтрел. Позицията им беше кристално ясна — да ме натикат в ъгъла. Безпощадно и окончателно.

— Вече знаем кои са играчите — обади се Пол. — Запознахме се и с тяхната стратегия — да те обвинят в измама, въпреки че те раздават картите. Въпросът е как ще им противодействаме.

— Тя успя да настрои всички срещу мен — поклати глава Бънтинг. — Вече нямам поддръжници в правителството и съм обикновен парий.

— Каза, че е била приета от президента? — подхвърли Пол.

— Да. На извънредна среща, извън програмата му. Това означава, че въпросът е бил много важен.

— Кой друг е присъствал?

— Съветникът по националната сигурност.

— И той ли е в джоба на Фостър?

— Предполагам, че са постигнали някакво споразумение — отвърна Бънтинг. — От онези, които носят взаимна изгода.

— Човек не настоява за извънредна среща с президента, ако няма основателни причини.

— Вярно — кимна Бънтинг. — Какво е твоето предположение?

— Искала е да получи одобрение за нещо важно. Нещо абсолютно извънредно, което не би посмяла да осъществи без разрешение от най-високо място.

— Мисля, че си права.

— Тя е министър на вътрешната сигурност — обади се Шон. — Но според вас вече е ликвидирала четирима души, включително един агент на ФБР. Това не е ли достатъчно извънредно, по дяволите?

— Беше само генералната репетиция, Шон — поклати глава Пол. — Съжалявам, ако тези думи ти звучат безсърдечно. Прекрасно знам, че четирима невинни граждани са намерили смъртта си. Но тази жена вече ги е забравила и вината за това деяние ще бъде хвърлена върху други хора. Фостър е поискала среща с президента, за да получи изрично разрешение за извънредните мерки, които възнамерява да предприеме.

— Казано иначе, поискала е разрешение да ликвидира определени хора — добави Бънтинг.

— Как така? — смаяно прошепна Шон. — Кои са тези определени хора?

— Еди, Питър, а вероятно и аз — спокойно отвърна Пол.

— Трима американски граждани? — вдигна вежди Шон. — Наистина ли мислите, че президентът на САЩ може да даде подобно разрешение?

— Ето, отново влизаш в ролята на безгрешния агент от Сикрет Сървис — отвърна Пол, но този път не се усмихна.

— Глупости! Добре знам, че правителствата са убивали хора. Терористи, заклети врагове на родината, а понякога и някой самозабравил се диктатор.

— В момента ние сме врагове на тази страна, Шон — промълви Кели Пол. — Сериозен проблем за нея. Заради информацията, с която разполага, Еди никога няма да стигне до съда. А ако президентът е повярвал на лъжата, че Питър е убивал хора, няма да му е трудно да предпочете физическото отстраняване пред евентуален процес за убийство, където могат да се появят ужасяващи факти за състоянието на американската сигурност. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Разбира се, разполага и с още куп правомощия, но най-главното е да пази Америка от нейните врагове, независимо къде се намират те.

— Нека приемем, че нещата стоят именно така — обади се Бънтинг. — Фостър получава онова, което иска, и едва ли ще губи време, за да приведе плановете си в действие. Кое е първото нещо, което ще предприеме?

— Имам едно предчувствие, което не ми дава мира — промълви Пол.

— В смисъл? — погледна я Шон.

— Не след дълго Еди ще напусне „Кътърс Рок“.

— Какво?! Нима се надяваш, че можеш да го измъкнеш оттам?

— О, не. Други ще го измъкнат.