Виктор Юго
Морски труженици (9)

ІІ
Човек е уязвим в това, което обича

Сърцето на Мес Летиери беше като на длан: широка длан, голямо сърце. Недостатъкът му беше чудното качество — доверчивостта. Имаше свой собствен начин да поема задължения; казваше тържествено: „Честна дума пред господа бога“ и оставаше верен на клетвата си. Вярваше в господа бога, в нищо друго. Ходеше много рядко на черква, от вежливост. В морето беше суеверен.

Но никога не беше отстъпвал пред буря — дължеше се на това, че не търпеше противоречие. Не допускаше да му противоречи нито океанът, нито някой друг. Държеше да му се подчиняват; толкова по-зле за морето, ако се съпротивяваше, длъжно беше да се покори. Летиери никога не отстъпваше. Бушуваща вълна и съсед, който се кара, не можеха да го спрат. Думата му беше дума, намерението му — свършен факт. Не се прекланяше нито пред възражение, нито пред буря. „Не“ за него не съществуваше нито в устата на човек, нито в трясъка на мълнията. Отминаваше го. Не допускаше никакъв отказ. Ето причината за неговата упоритост в живота и за безстрашието му в океана.

Подправяше с удоволствие сам своята рибена чорба, знаеше колко пипер трябва, колко сол, какви корени и се наслаждаваше на приготовлението й не по-малко, отколкото на самото ядене. Представете си човек недодялан в редингот, а неузнаваем в моряшка блуза, непохватен в града, чуден и страшен в морето, с гръб на носач, но който не ругае и много рядко изпада в гняв, селянин, чел Енциклопедията, гернсеец — свидетел на революцията, много учен невежа без прекалена набожност, но с всевъзможни предразсъдъци, който вярва повече в Бялата дама, отколкото в Пресветата дева, с лице плискано от вълните и брулено от ветровете цели четиридесет години, чело с отпечатък на бурята и с цвета на морските скали, а сега осветете суровото лице с добродушен поглед и пред вас ще застане мес Летиери.

Летиери имаше две слабости: Дюранд и Дерюшет.