Виктор Юго
Морски труженици (55)

VIII
Рифът и как да се справяме с него

Мина седмица.

Въпреки че беше времето на дъждовете, не валеше и Жилиат много се радваше.

Заловиш ли се здраво за работа, веднага се сблъскваш със спънки и опасности. Стига само да започнеш, и веднага виждаш с каква мъка ще завършиш. Всяко начало е трудно.

Първата крачка е неумолимо откровение. Трудностите, които срещаш, бодат като тръни.

Жилиат веднага се сблъска с препятствия. За да се измъкне машината на Дюранд от скалите, където беше на три четвърти забита, за да се разчита на някаква надежда за успех, за да бъде спасена на това място и при такова време, трябваха много хора — Жилиат беше сам; необходим беше богат избор дърводелски и железарски сечива — Жилиат имаше само трион, секира, длето и чук; трябваше добра работилница и удобно помещение — Жилиат нямаше стряха над главата си; трябваше храна и припаси — Жилиат нямаше хляб.

Ако някой беше видял първата седмица Жилиат на рифа, нямаше да разбере каква работа върши. Той сякаш не мислеше вече за Дюранд и двата Дувъра. Занимаваше се с това, което се намираше сред скалите; изглеждаше погълнат от спасяването на дребните останки. Използуваше отлива, за да обира по скалите всичко, което вълните си бяха разделили с тях след корабокрушението. Ходеше от скала на скала, събираше това, което морето беше захвърлило — дрипи от платна, въжета, железа, парчета дъски, избити летви от обшивката, счупени мачти, тук — греда, там — верига, а там — макара.

В същото време проучваше всяка дупка в скалите. Ни една не беше обитаема за голямо разочарование на Жилиат, който зъзнеше нощем в своята пролука между две канари на върха на Големия Дувър и мечтаеше да си намери по-добро убежище.

Две от тия дупки бяха доста просторни; въпреки че скалистият им под почти навсякъде беше наклонен и неравен, човек можеше да се изправи и да върви. Вятърът и дъждът се ширеха там свободно, но и най-високите приливи не ги достигаха. Намираха се край Малкия Дувър и лесно можеше да се стигне до тях през всяко време. Жилиат реши едната да бъде склад, а другата — ковачница.

Жилиат събра слаблините и нокбензелите и върза с тях всичко, каквото намери — дреболиите на връзки, а платната на вързопи. Свърза грижливо всичко заедно. Щом приливът наближаваше към вързопите, той ги мъкнеше през канарите към склада. В една дупка сред скалите беше намерил дебело въже и с него, можеше да издърпа дори големите дървени части. Той измъкна по този начин от морето много разкъсани вериги, пръснати сред канарите.

Жилиат беше удивително упорит в този непосилен труд. Постигаше всичко, каквото искаше.

Към края на седмицата Жилиат беше наредил в гранитния навес всички обезобразени вехтории, оцелели след бурята. Всяко нещо си имаше определено място. Всичко беше подредено и сякаш надписано.

Много надупчен наистина стаксел, закрепен с едри камъни, покриваше всичко, което дъждът можеше да повреди.

Колкото и разбита да беше носовата част на Дюранд, Жилиат успя да спаси двата крамбола и три колела от скрипеца.

Прибрал беше и малката котва, забита в пукнатината на подводна канара — забелязал я беше по време на отлива.

Намери в някогашната каюта на Тангруй парче тебешир и го скъта грижливо. Можеше да му се наложи да бележи нещо.

Кожено пожарно ведро и няколко доста добре запазени качета допълваха непредвидените му запаси.

Всички каменни въглища, останали на Дюранд, бяха пренесени в склада.

За осем дни всички останки бяха прибрани, рифът бе очистен и Дюранд облекчена от товара си. На разбития параход остана само машината.

Бордът от носовата част, прилепен към кърмата, не тежеше на скелета. Той висеше спокойно, опрян на издадената скала. Освен това беше широк, голям, тежък за носене и щеше да задръсти склада. Тази бордова стена приличаше на сал. Жилиат я остави, където си беше.

Изцяло погълнат от тази работа, Жилиат напразно търси „куклата“ на Дюранд. Тя е била сред вещите, които вълните бяха отнесли безвъзвратно. За нея Жилиат би дал и двете си ръце, ако не му трябваха толкова много.

Вън от склада, до самия вход, се виждаха две купчини отпадъци — куп железа, годни за прековаване, и куп дърва, годни за гориво.

Жилиат работеше от ранни зори. Не почиваше нито миг — само когато спеше.

Морските врани, които прелитаха тук-там, го гледаха как работи.