Виктор Юго
Морски труженици (51)

IV
Предварителен оглед на местността

Жилиат беше окръжен само от спешни задачи. Най-неотложно беше да намери залив за „дебеланата“, а после — убежище за себе си.

Дюранд лежеше повече на бакборд, а не на щирборд й десният й кожух се издигаше по-високо от левия.

Жилиат се изкачи на десния кожух. Оттам долу, под погледа му, се разстилаше веригата скали, които се подаваха над водата, и въпреки че тесният проход между тях се извиваше зад скалите в пречупена линия и много лъкатушеше, Жилиат успя да проучи геометрическите очертания на рифа.

С това проучване и започна.

Както казахме вече, двата Дувъра се издигаха като високи кули и ограждаха тесния вход на прохода, който се простираше между малки гранитни канари с отвесни стени. В първичните подводни формации често се срещат такива особени коридори, изсечени сякаш със секира.

Този многолъкатушен проход беше залян от морето и при отлив. От край до край вечно го пресичаше буйно течение. Резките му завои — в зависимост от посоката на вятъра — бяха благоприятни или не; те или объркваха вълните и ги принуждаваха да стихнат, или ги вбесяваха. Последното се случваше най-често; препятствията дразнят морето и то се озверява.

Ураганът в такива теснини между две скали също се задушава и озлобява.

Двете вериги скали, с тая сякаш морска улица помежду им, се спускаха на стъпала от Дувърските скали, постепенно се снишаваха и потъваха заедно на известно разстояние във водата. Там имаше друг проход, по-нисък от дувърския и по-тесен — източният вход на теснината. Явно беше, че двете скалисти вериги продължаваха коридора под водата до скалата Човекът, която се издигаше като квадратна крепост на другия край на рифа.

В същност при отлив, а точно по това време Жилиат разглеждаше местността, двете редици плитчини показваха върховете си — някои се издигаха над водата, но всички се виждаха — и се нижеха в непрекъсната верига.

Скалата Човекът завършваше и подпираше на изток целия подводен масив, опрян на запад о Дувърските скали.

Целият риф от птичи полет представляваше лъкатушна броеница канари — на единия й край се издигаха Дувърските скали, на другия край — Човекът.

Целият дувърски риф не представляваше нищо друго, а гребена на скрити в океанските дълбини две планински вериги, които почти се допираха и издигаха отвесно над водата гранитни върхове. Морските бездни имат такива грамадни издънки. Бурята и вълните бяха назъбили този гребен. Виждаше се само върхът му — рифът. Водата навярно криеше грамадна част. Теснината, където бурята беше захвърлила Дюранд, беше проходът между тези две исполински вериги.

Теснината, извита като мълния, имаше почти навсякъде една и съща ширина. Океанът я беше създал такава. Странна точност, последица на непрестанния кипеж на вълните.

От единия до другия край на прохода се простираха успоредно две скалисти стени на разстояние почти равно на ширината на главния шпангоут на Дюранд. Между двата Дувъра благодарение на дъгообразната вдлъбнатина в Малкия Дувър се бяха сместили кожусите. Всякъде другаде те щяха да бъдат разбити.

От вътрешната страна двете скали бяха отвратителни. При проучването на водната пустиня, наречена океан, се разкриват неизвестни морски тайни и всичко изглежда поразително и чудовищно. Това, което Жилиат успя да забележи, горе, от разбития параход, всяваше ужас. Често в гранитните гърла на океана има вечен отпечатък на корабокрушение. В дувърската теснина той беше страшен. Ръждивите червеникави петна, пръснати тук-там по стръмните склонове, напомняха гъста съсирена кръв. Този риф напомняше на трупове. Твърдият морски камък, обагрен най-различно от цвета на плесента или от разтвора на металическите смеси в гранита, се покриваше ту със зловещ пурпур, ту със съмнителна зеленина, ту с алени петна и навяваше мисълта за изтребление и убийство — сякаш опръскана с кръв стена на стая за изтезания. Всичко напомняше за следи от човекоубийство. На някои места като че още течеше кръв, стената беше мокра и сякаш беше невъзможно да допреш пръст, без да го окървавиш. Навсякъде имаше кървава ръжда. В подножието на двете успоредни редици скали, наравно с водата или под вълните, или пък на сухо поради отлива, страхотни кръгли камъни, едните алени, другите черни и лилави, приличаха на вътрешности; сякаш пресен бял или загниващ чер дроб. Като че ли там са били изтърбушвани великани. Дълги червени нишки, сякаш кървави струи, браздяха от горе до долу гранита.

Такива картини са често явление в Морските пещери.