Виктор Юго
Морски труженици (10)

I
Чуруликане и дим

Птичка в образ на девойка — какво по-прекрасно от това? Представете си, че живее във вашия дом. Това ще бъде Дерюшет. Прелестно създание! Просто ти се иска да й кажеш: „Здравей, птичко!“ Не виждаш крилете, но чуваш чуруликането. Понякога тя пее. Когато чурулика, чувстваш своето превъзходство, но запее ли, тя те превъзхожда. В младото момиче се крие девойката, а тя е червеношийка. Погледнеш я и си помислиш: „Колко е мила, че не отлита!“ Кротката питомна червеношийка волно прелита в къщата от вейка на вейка, тоест от стая в стая, влиза, излиза, приближава се, отдалечава се, приглажда си перата или реши косите си — нежен шум, някакъв незнаен шепот долита до ухото ви. Задава ви въпроси — отговаряте; запитвате я — чурулика. Бъбрете с нея. Бъбренето отморява от разговора. В това създание има нещо неземно. Благодарен сте му за неговата подвижност, стремителност, непостоянство, неуловимост, за това, че е толкова добро и не става невидимо, то, което сякаш би могло да бъде неосезаемо. Да сееш радост, да излъчваш щастие, да пръскаш светлина в мрака, да бъдеш позлата на съдбата, съзвучие, прелест, миловидност — това значи да правиш услуга.

Такова създание има вълшебната сила да очарова всички околни. Понякога само не съзнава това и тогава очарованието е по-голямо; присъствието му озарява, близостта грее. Мине ли, вие сте доволен; спре ли се, вие сте щастлив. Да я гледаш, значи да живееш; тя е зората в човешки образ! Тя доставя на всички радост, без да полага никакви усилия.

У гернсейци и джерсейци дарбата да привличат е в кръвта им. Жените, особено девойките, са с цветуща невинна красота.

Дерюшет имаше невинен поглед, несъзнателно дързък. Едва ли знаеше смисъла на думата любов, но с удоволствие караше младежите да се влюбват в нея. Без зъл умисъл, разбира се. И през ум не й минаваше за сватба.

Дерюшет имаше най-хубавите ръчички на света — краката й бяха като ръчичките: „четири лапички на мушица“ — казваше мес Летиери. Цялото й същество излъчваше доброта и нежност; в нея имаше прелестната леност на креолка, примесена с лекомислие и бодрост, закачливата веселост на детството с лека замисленост — облеклото й беше гернсейско, изискано, но пъстро, цялата година носеше шапки с цветя, — чисто чело, гъвкава съблазнителна шия, кестеняви коси, бяла, през лятото с леки лунички кожа, големи сочни устни, а на устните сияеше опасна, прелъстителка усмивка. Това беше Дерюшет.

Понякога привечер, след залез-слънце, когато нощта се смесва с морето и здрачът прави вълните някак страшни, в тесния сенсансонски провлак по зловещите гребени на вълните се носеше някаква безобразна грамада, чудовищна сянка, която свиреше и храчеше, страшилище, което хъркаше като звяр и димеше като вулкан, чудовище, което бълваше пяна, влечеше гъст дим след себе си и налиташе на града със страхотно биене на перките и зинала огнена паст. Това беше Дюранд.