Виктор Юго
Морски труженици (25)

IV
„За бай ти Мърморко“.

За бай ти мърморко среднощ серенада

е шум най-ужасен, не тиха наслада.

(Стихове от неиздадена комедия)

Изминаха четири години.

Дерюшет наближаваше двадесет и една година и още не се беше омъжила.

Някой писа някъде: „Упоритата мисъл е свредел. Всяка година се забива в главата с едно завъртване. Първата година може да се измъкне заедно с косите, втората година ще разкъса кожата, третата ще разбие черепа, а четвъртата ще изтръгне мозъка.“

Жилиат беше навлязъл в четвъртата година.

Още не беше продумал нито дума на Дерюшет. Мечтаеше край прелестната девойка. Това беше всичко.

Един ден попадна случайно в Сен Сансон и видя Дерюшет да разговаря с мес Летиери пред вратата на „Дома на неустрашимите“, която беше на пътя към пристанището. Жилиат има смелостта да се приближи. Беше съвсем сигурен, че когато мина, тя му се усмихна. Нямаше нищо невъзможно в това.

Дерюшет продължаваше да чува От време на време звуците на гайдата.

И мес Летиери чуваше гайдата. В края на краищата той забеляза упоритата музика под прозорците на Дерюшет. Нежна музика — отегчаващо обстоятелство! Нощните поклонници не му бяха по вкуса. Искаше да омъжи Дерюшет в деня, когато тя поиска и когато той поиска, чисто и просто, без истории и без музика. Изгубил търпение, той почна да дебне и му се стори, че зърна Жилиат. Почеса бакенбардите си — признак на гняв — и промърмори: „Какво скимти това говедо? Обича Дерюшет — ясно. Губиш си времето. Който иска Дерюшет, трябва да се обърне към мене, а не да дюдюка с разни свирки.“

Стана едно важно събитие, което отдавна се предвиждаше. Съобщиха, че преподобният Жакмен „Ерод е назначен наместник на уинчестърския епископ, декан на острова и пастор на Сен Пиер“ — щял да напусне Сен Сансон и да замине за Сен Пиер веднага щом пристигне заместникът му.

Новият, пастор можеше да пристигне всеки миг. Той бил от благороден нормандски род и се казвал Жое Ебенезер Кодре.

За бъдещия пастор се носеха най-различни слухове, които се тълкуваха от доброжелатели и зложелатели по най-различен начин. Казваха, че бил млад и беден, но младостта му се изкупвала с много знания, а в бедността му се криели големи надежди. На особения език, създаден за наследниците и богатството, смъртта се нарича надежда. Той бил племенник и наследник на стария и състоятелен декан на Сен Азаф. Умре ли деканът, той щял да стане богат. Господин Ебенезер Кодре бил от знатен род и той самият почти имал право на високо звание. А убежденията му се тълкуваха различно.