Виктор Юго
Морски труженици (43)

VI
Осветените дълбини на една бездна

Когато този човек видя, че е сам на скалата, под облаците, сред водната шир, далеч от всяко живо същество, далеч от човешкия шум, обречен според другите на смърт, сам сред морето, което прииждаше, и припадащата нощ изпита голяма радост.

Той беше успял.

Мечтите му се сбъднаха.

Изоставен, за него означаваше спасен. Той беше на Ханоа, на една миля от брега, със седемдесет и пет хиляди франка. Никога не е извършвано по-умело корабокрушение. Още от младини Клюбен таеше една мисъл: да мине за честен човек и после да чака щастливия случай, да намери разковничето, да издебне момента; да не опипва, а да улови изведнъж; да нанесе един удар, само един удар, да задигне голяма сума и да остави глупците зад себе си. Той искаше да постигне изведнъж това, което глупавите крадци не можеха да постигнат с двадесет опита и докато те свършат на бесилката, той да завърши с богатство. Рантен за него беше лъч светлина. Веднага изгради плана си. Да принуди Рантен да върне парите и сам той да изчезне, за да провали всички опити на Рантен да го изобличи; какво по-добро изчезване от смъртта; и той замисли да потопи Дюранд! Гибелта на Дюранд ставаше необходимост. И на това отгоре да изчезне, като оставя добро име и да превърне по този начин целия си живот в образец. Ако някой видеше Клюбен на разбития параход, би го взел за щастлив демон.

Цял живот той беше чакал този миг.

Цялото му същество изразяваше думата: „Най-после!“ Страшно спокойствие сковаваше мрачното му чело. Тъмните му очи, които сякаш таяха в дъното си нещо непроницаемо, станаха дълбоки и страшни. Вътрешният пожар, който обхващаше неговата душа, се отразяваше в погледа му.

Цялата поквара, потискана у Клюбен, бликна изведнъж.

Клюбен хвърли поглед върху безкрайния мрак, не можа да се сдържи и избухна в глух, зловещ смях.

Той беше свободен! Той беше богат! Най-после намери това, което търсеше. Целта беше постигната.

Клюбен имаше време. Приливът растеше и придържаше Дюранд, дори щеше да я подигне. Параходът прилепваше здраво към скалата; нямаше никаква опасност да потъне. После трябваше да почака лодката да се отдалечи, дори да загине. Клюбен се надяваше и на това.

Прав на разбитата Дюранд, той скръсти ръце, като се наслаждаваше на самотата си в мрака.

Клюбен стоя известно време замислен; той гледаше на честността си, както змия гледа старата си кожа.

Всички вярваха в неговата честност — и той самият до известна степен.

И пак се разсмя.

Всички ще мислят, че е умрял, а той е богат. Ще мислят, че е загинал, а той е спасен. Как ловко изигра човешката глупост.

Глупец излезе и самият Рантен. Клюбен мислеше за Рантен с безкрайно презрение. Рантен не успя да се измъкне, а той, Клюбен, успя. Рантен си отиваше посрамен, а Клюбен изчезвате тържествуващ. Той беше пожънал плодовете на Рантеновото престъпление и сега той, Клюбен, беше щастлив.

За бъдещето той нямаше още окончателен план. В желязната кутийка, скрита в колана му, имаше три банкноти: това му стигаше. Ще промени името си. Има страни, където шестдесет хиляди франка се равняват на шестстотин хиляди. Няма да е зле да се приюти в някое от тия кътчета и да живее почтено с парите, отнети от крадеца Рантен. Да търгува, да влезе в голямо предприятие, да увеличи капитала си, да стане истински милионер — също няма да бъде зле.

В Коста Рика например започва голяма търговия с кафе и могат да се спечелят тонове злато. Ще види.

В същност нямаше голямо значение. Имаше време да си помисли. Засега трудното беше извършено. Да обере Рантен и да изчезне заедно с Дюранд — това беше главната трудност. Тя се свърши. Всичко останало е дребна работа. Нищо вече не може да му попречи. Никаква опасност. Нямаше какво да се случи. Ще изплува на брега, през нощта ще се добере до Пленмон, ще се изкачи на скалата, ще отиде право в къщата с духовете, лесно ще се промъкне вътре благодарение на въжето с възли, скътано предварително в една пукнатина на скалата, в къщата ще намери куфара си със сухи дрехи и храна, там ще може да почака, знаеше, че най-много след осем дни испанските контрабандисти, навярно самият Бласкито, ще доплават до Пленмон, за няколко гвинеи те ще го закарат не в Торбей, както беше казал на Бласко, за да заличи следите си и да даде лъжливи дири, а в Пазаж или в Билбао. Оттам ще се добере до Вера Круц или Нови Орлеан. В същност време е да се хвърли в морето, лодката е далеч, един час плуване не е нищо за Клюбен, само една миля го дели от брега щом се намира на Ханоа.

Ето какво мислеше Клюбен, когато мъглата се раздра. Страшната скала Дувър изникна.