V
Летиери навлиза в славата
„Корабът“ процъфтяваше. Мес Летиери виждаше, че наближава часът, в който той щеше да стане „господин“. В Гернсей не се става току-така „господин“. За да стане „господин“, човек трябва да мине няколко звания: най-напред — първо звание — наричат го само по име, да кажем, Пиер, после — второ звание — съседа Пиер, после бай Пиер, сийор Пиер, мес Пиер и накрая — върхът — господин Пиер.
Благодарение на това, че дръзката постъпка успя, благодарение на парата, на машината, на „Дяволския кораб“ мес Летиери стана нещо. За да построи „Кораба“, трябваше да сключи заем; имаше дългове в Бремен, в Сен Мало, но всяка година ги погасяваше.
Купил беше освен това на изплащане при самия вход на пристанището Сен Сансон хубава каменна къща, съвсем нова, между море и градина — на стената й имаше надпис: „Неустрашимите“. „Домът на неустрашимите“, чието лице беше част от самата пристанищна стена, се отличаваше по това, че прозорците му гледаха и на север, към малка градина, пълна с цветя, и на юг, към океана, тъй че къщата беше с две лица — едно към бурите, друго към розите.
Тия две лица сякаш бяха направени за двамата обитатели — мес Летиери и мис Дерюшет.
„Домът на неустрашимите“ беше известен в Сен Сансон. В края на краищата и мес Летиери стана известен. Тази известност се дължеше до известна степен на неговата доброта, самоотверженост и смелост, на многото хора, които беше спасил, но главно на неговия успех, а и на това, че беше предпочел Сен Сансон — оттам тръгваше и там се връщаше неговият параход. Като се увери, че „Дяволският кораб“ е добра сделка, столицата Сен Пиер го поиска за свое го пристанище, но Летиери остана верен на Сен Сансон. Той беше родният му град. „Оттук ме хвърлиха в морето“ — казваше той. На това се дължеше и голямата му известност сред съгражданите му.
Но мес Летиери презираше или по-скоро, беше чужд на оная страна от живота, която се нарича суета. Чувствуваше се полезен — това го радваше. Да бъдеш необходим според него беше по-важно, отколкото да си известен. Той имаше, както споменахме, само две слабости и следователно само два стремежа: Дюранд и Дерюшет.
Както и да е, той заложи всичко на морето и спечели.
Печалбата беше Дюранд, която се носеше по вълните.
