Виктор Юго
Морски труженици (31)

III
Клюбен отнася и не връща нищо обратно

Сийор Клюбен натовари Дюранд, взе на борда порядъчно количество волове и замина както винаги от Сан Мало за Гернсей в петък сутринта.

Същия този петък, когато параходът излезе в открито море и капитанът можеше да напусне за малко мостика, Клюбен влезе в каютата си, затвори се, взе един куфар, сложи дрехи в едното отделение, сухари, няколко кутии консерви, няколко фунта пресовано какао на питки, хронометър и далекоглед в другото, заключи куфара и вмъкна през дръжката му предварително приготвено въже, за да го вдигне на гръб, ако се наложи. После слезе в трюма, влезе в кабелното отделение и излезе с едно от ония въжета с възли и кука, които служат на работниците при калафатене на корабите по море и на крадците по суша. С такива въжета човек по-лесно се катери.

От Гернсей Клюбен отиде в Тортвал. Там престоя тридесет и шест часа. Занесе куфара и въжето, а се върна с празни ръце.

По това време, което е толкова далеч от нас, че може да се смята за историческо, в Ламанш била силно развита контрабандата. Контрабандистите се стичали най-много на западния бряг на Гернсей. Напълно осведомените хора, които знаят с най-големи подробности какво се е случило преди половин век, като че ли е било съвсем скоро, ще ви кажат имената на много от тия кораби, повечето астурийски или от Гипускоа. Няма никакво съмнение, че не е минавало и седмица, без да се появят един-два кораба било в залива Светците, било в Пленмон — сякаш напълно редовни съобщения. Една пещера в Серк се наричала и продължава да се нарича „Дюкяните“, тъй като в нея контрабандистите са разпродавали стоката си. За нуждите на този род търговия в Ламанш се е говорил някакъв особен контрабандистки език, днес вече забравен.

На много места по английското и френското крайбрежие контрабандата била в тясна връзка с откритата законна търговия. Тя имала достъп в дома на не един крупен финансист, през тайната вратичка, разбира се, и се вливала подмолно в стокообращението и в цялата кръвоносна система на промишлеността. Търговец наглед, а в същност контрабандист — ето тайната на много състояния. Няма спор — преследвана от законите, контрабандата се сродила тясно с финансовия свят. Била във връзка с „най-доброто общество“.

Двамата най-прочути контрабандисти, които се отбивали по това време в Пленмон, били Бласко и Бласкито. Били едноименници. У испанците и католиците това е родство; съгласете се, че общ светец на небето е също така достойно за уважение, както общ баща на земята.

Знаеш ли горе-долу тайния път на контрабандистите, нямало нищо по-лесно и по-трудно от това, да влезеш във връзка с тия хора. Достатъчно било да надвиеш нощния страх, да отидеш в Пленмон и да се сблъскаш лице срещу лице с тайнствения въпросителен знак, който ще изникне там.