Виктор Юго
Морски труженици (4)

III
Враждебност

Не обичаха Жилиат в енорията. Имаше много причини. Най-напред къщата, в която живееше. После, произходът му. Каква беше тая жена? И откъде това дете? Местните жители не обичат загадъчните пришълци. После дрехата му — работническа дреха, а той, макар и не богат, имаше от каква да живее, без да работи. После градината, която той успяваше да обработва и откъдето изкарваше картофи въпреки приливите при равноденствието. После дебелите книги на полицата, които той четеше.

Други причини.

Къщата на Жилиат се наричаше „Къщата в покрайнината“. Тя беше разположена на самия край на носа или по-скоро на канарата, която образуваше малко естествено пристанище настрани, в залива Уме Паради. Там водата е дълбока. Къщата стоеше сам-сама на носа, почти извън острова, на точно толкова място, колкото е необходимо за една градинка. Високите приливи заливаха понякога градинката. Между пристанището Сен Сансон и залива Уме Паради има голям хълм, на който се издигат кули, увити в бръшлян — замъкът Вал, — така че „Къщата в покрайнината“ не се виждаше от Сен Сансон.

Защо Жилиат живееше самотен? „Къщата в покрайнината“ беше нещо като лазарет — държаха го там под карантина. Ето защо хората напълно естествено се чудеха на неговото уединение и го упрекваха за самотата, която те бяха създали около него. Къщата, пък и човекът можеха да се превърнат в трупове. Убиваше ги суеверието. На Ламаншкия архипелаг имаше много такива къщи — мъртъвци.

Не ходеше никога на черква. Излизаше често нощем. Разговаряше с магьосници. Някои магьосници са много услужливи и за две-три гвинеи отнемат болестите ви. Търкалят се по леглото си и крещят. Докато те се гърчат, вие си казвате: „Я, няма ми вече нищо“. Други ви лекуват от всякакви болести, като увиват тялото ви с кърпа. Толкова просто средство — да се чудиш, че никой още не се е досетил. Миналия век кралският съд в Гернсей връзваше магьосниците на клада и ги гореше живи. Днес той ги осъжда на осем седмици затвор — четири седмици на хляб и вода и четири в карцер — едно след друго.

В 1747 година са горили за последен път магьосници в Гернсей. Градът използувал за тая цел един от площадите на кръстопътя Бордаж. От 1565 до 1700 година на кръстопътя Бордаж са били изгорени единадесет магьосника. Общо взето, злодеите си признавали. Помагали им да си признаят с изтезания. Площадът Бордаж е правил и други услуги на обществото и религията. Там са горили еретици. По времето на Мария Тюдор изгорили заедно с други хугеноти майка с двете й дъщери. Майката се наричала Перотин Маси. Едната дъщеря била бременна. Родила в жарта на кладата. Новороденото се търколило вън от жаравата; някой си Хус го прибрал. Управителят Елис Гослен, добър католик, заповядал да хвърлят детето обратно в огъня.

Жилиат се отбивал при вълшебните камъни, пръснати тук-там в околността. Бяха почти уверени, че са го виждали да поздравява учтиво Пеещата скала. Купуваше всички птици, които му предлагаха, и ги пускаше да си отлетят. Любезен беше с жителите на Сен Сансон, но с удоволствие свиваше в страни, за да не срещне някой от тях. Често ходеше на риболов и винаги се връщаше с риба. Работеше градината си в неделя. Имаше гайда — купил я беше от шотландски войници, които бяха минали през Гернсей, и свиреше с нея привечер сред крайбрежните канари. Какво може да се иска от един край, в който живее такъв човек?

А книгите, които му бяха останали от покойната и които той четеше — и те бяха опасни. Преподобният Жакмен Ерод, пастор в Сен Сансон, когато влязъл в къщата за погребението на жената, прочел на гърба на тия книги следните заглавия: „Речник на градинаря“, „Кандид“ от Волтер, „Наставления за здравеопазването на народа“ от Тисо.

Преподобният отец забелязал на една от книгите наистина мрачното и застрашително заглавие: „De Rhubarbo“^[1].

Да отбележим все пак, че този труд, ако се съди по заглавието, беше написан на латински и Жилиат, който не знаеше латински, надали четеше тая книга.

В същност тя не беше нищо друго, а едно изследване на доктор Тилингиус „Върху ревена“, отпечатано в Германия в 1679 година.

Кой можеше да твърди, че Жилиат не се занимава с магьосничество, с врачуване, с „любовни питиета“? Нали имаше стъкълца.

Защо се разхождаше вечер, а понякога до среднощ по крайбрежните скали? Явно, за да разговаря с тъмните сили, които бродят нощем в мъглата по морския бряг.

При едно преброяване на населението, станало на острова, на въпроса, с какво се занимава, отговорил: „Рибар съм, когато има риба за ловене“. Влезте в положението на почтените хора — те не обичат такива отговори.

Бедността и богатството са относителни понятия. Жилиат имаше ниви, къща и в сравнение с тези, които нямат нищичко, не беше беден. Един ден, за да го изпита, а може би и за да му намекне — има жени, които биха се омъжили и за самия дявол, стига той да е богат, — една девойка запита Жилиат:

— Кога най-после ще се ожените? Той отговори:

— Ще се оженя, когато Пеещата скала се омъжи. Пеещата скала е грамаден камък, който стърчи в една градинка. Този камък е много съмнителен. Не се знае защо е там. Чуват на него да пее петел, а петелът не се вижда — крайно неприятно нещо. После, доказано е, че той е бил поставен в градинката от сарагусети, а сарагусети и таласъми е все едно.

Ако видите нощем, когато гърми, мъже да летят вихрено в червенината на облаците — те са сарагусети. Една жена, която живее край Големите дюни, ги познава. Една вечер на някакъв кръстопът имало сарагусети и тази жена викнала на един каруцар, който не знаел кой път да хване:

— Попитайте тях: те са хора услужливи, учтиви, не е лошо да поприказвате с тях.

Не ще и дума, че тази жена е била вещица.

Справедливият и учен крал Яков I заповядвал да варят такива жени живи, опитвал вареното и по вкуса му определял: „вещица“ или „не е вещица“.

Жалко, че днешните крале нямат такива дарби, които доказват ползата от кралската власт.

По всичко личеше, че Жилиат е магьосник. Никой поне не се съмняваше в това.

Виждаха го понякога да полива земята със стомна. А сипеш ли вода на земята, получават се очертания на дявола.

Умни и почтени хора, заслужаващи пълно доверие, твърдяха, че са виждали Жилиат да разговаря с жаба. А в Гернсей няма жаби, в Гернсей има само водни змии. Жаби има само в Джерсей. Жабата навярно беше доплувала от Джерсей, за да поприказва с Жилиат. Разговорът бил приятелски.

Често пъти между двама селяни се водеше следният разговор:

— Хубав ми е волът, нали, съседе?

— Много е угоен, съседе.

— Виж ти, вярно, че е така.

— Повечето е на лой, отколкото на месо.

— Дявол да го вземе!

— Сигурен ли сте, че Жилиат не го е урочасал?

Жилиат се спираше на синора при орачите или край градините при градинарите и се случваше да им каже следните тайнствени думи:

— Когато цъфне дяволската юзда, жънете зимната ръж. (Скоба: дяволската юзда, това е крастата.)

— Ясенът се разлистя — няма да има вече мраз.

— В лятното равноденствие цъфти бодилът.

— Не вали ли през юни, житото ще хване ръжда. Пазете се от къклицата.

— Черешите се наливат, пазете се от пълнолунието.

— Ако времето в шестия ден на новолунието се задържи като през четвъртия или петия ден, то ще си остане такова през целия месец.

— Не изпускай из очи съседите, с които имаш дело. Пази се да не те измамят. Дадеш ли на прасе топло мляко — умира. Натъркаш ли зъбите на кравата със свирчовина — престава да яде.

— Белювицата си хвърля хайвера — пазете се от треска.

— Явяват се жаби — сейте пъпеши.

— Овчето руно цъфти — сейте ечемик.

— Липата цъфти — косете ливадите.

— Сребристата топола цъфти — откривайте парниците.

— Тютюнът цъфти — затваряйте топлиците.

И страшно нещо, който се вслушваше в съветите му, сполучваше.

Говореше се, че Жилиат наднича в кладенците, а това е опасно, когато човек има лоши очи. И наистина един ден в Аркюлон, близо до пристанището Сен Пиер, водата в някакъв кладенец се развалила. Женицата, на която бил кладенецът, казала на Жилиат:

— Вижте каква е водата. И му подала пълна чаша. Жилиат се съгласил:

— Мътна е — потвърдил той. — Вярно. Женицата, която му нямала доверие, му казала:

— Оправете я.

Жилиат я запитал има ли обор, оттича ли се някъде оборът, вадата не минава ли край кладенеца? Женицата отговаряла да. Жилиат влязъл в обора, прочистил го, отбил вадата и водата в кладенеца се избистрила. Всеки може да си мисли, каквото си ще. Един лош кладенец не се оправя току-така, от само себе си. Работата не беше никак проста — наистина как да не повярваш, че Жилиат е омагьосал водата.

Един ден отишъл в Джерсей и отседнал в предградието Сен Клеман, на улица Альор. Альор значи призраци.

В селата събират сведения за човек; съпоставят сведенията; изводът е общественото мнение.

Добавете, че той не беше добър.

Веднъж един човечец биел магаре. Магарето не помръдвало. Човечецът го ритнал няколко пъти с дървените си обуща и магарето паднало. Жилиат се спуснал да вдигне магарето, но то било мъртво. Жилиат напляскал клетия стопанин.

Друг път видял момче да слиза от едно дърво с току-що излюпени гарджета, почти без пера и съвсем голи. Жилиат взел птичетата от момчето и в злината си стигнал дотам, че ги върнал в гнездото.

Минувачите го упрекнали, но той само показал бащата и майката, които грачели над дървото и се прибирали в гнездото си. Имаше слабост към птиците — отличителна черта на магьосниците.

Децата имат любима забава — да развалят гнездата на чайките и мартините в крайбрежните скали. Те носят оттам безброй сини, жълти и зелени яйца, с които украсяват лицето на камините. Крайбрежните скали са стръмни и понякога децата се подхлъзват, падат и се убиват. Няма нищо по-красиво от камина, изпъстрена с яйца от морски птици! Жилиат се чудеше какво да измисли, за да напакости. Той се катереше с опасност за собствения си живот по стръмните морски канари и поставяше там сламени чучули със стари шапки и най-различни плашила, за да попречи на птиците да си вият там гнезда, а следователно и на децата да се катерят там.

Ето защо целият край почти мразеше Жилиат.