Виктор Юго
Морски труженици (5)

IV
Други съмнителни черти у Жилиат

Мнението за Жилиат не беше напълно определено. Общо взето, го смятаха за белязан.

Белязаният има някъде по тялото си петно, което представлява лилия. За да оздравеят болните, достатъчно е белязаният да духне върху раните им или да ги накара да пипнат петното. Това лечение е най-сполучливо на разпети петък през нощта.

Няколко души, които присъствали един ден, когато Жилиат се къпел в морето, твърдяха, че са видели лилията. Когато запитали Жилиат, вместо да отговори, той започнал да се смее.

Селяните идваха със страх при Жилиат да поговорят за болестите си. Жилиат имаше лекарства, които му бяха останали от покойната; той даваше от тях на всеки, който му поиска, но не вземаше пари. Лекуваше загнояването около ноктите с билки, сиропът в едно от стъкълцата му пресичаше треската. „Химикът“ от Сен Сансон, когото във Франция бихме нарекли аптекар, предполагаше, че сиропът е от хининова кора. Най-неблагосклонните на драго сърце се съгласяваха, че Жилиат е доста добър към болните, когато ставаше дума за обикновени лекарства. Но обърнеха ли се към него като към белязан, не искаше и да чуе. Ако някой скрофулозен го помолеше да пипне петното, вместо отговор той му блъскаше вратата под носа. Упорито отказваше да извърши каквото и да било чудо — просто смешно за един магьосник. Не бъди магьосник, но ако си, гледай си работата.

Само един-двама души не споделяха общата неприязън към Жилиат. Сийор Ландоа от Кло Ландес беше писар в енорията на пристанището Сен Пиер, той завеждаше и пазеше дневниците за раждане, брак и смърт. Писарят Ландоа се гордееше с това, че е потомък на бретонския ковчежник Пиер Ланде, обесен в 1485 година. Един ден, като се къпел, сийор Ландоа навлязъл доста навътре в морето и едва не се удавил. Жилиат се хвърлил във водата, едва не се удавил и той, и спасил Ландоа.

От този ден Ландоа не говореше вече лошо за Жилиат. На тези, които му се чудеха, отговаряше:

— Защо да мразя човек, който не ми е сторил нищо лошо, а ми е направил услуга?

Писарят дори се посприятели с Жилиат. Той беше човек без предразсъдъци. Не вярваше в магьосници. Присмиваше се на тези, които се боят от привидения.

Смахнатичката Гаиму беше дала торбичка, която се връзва на шията и предпазва от зли духове; той се подиграваше с торбичката и не знаеше какво има в нея; все пак я носеше — чувстваше се в по-голяма безопасност, когато тя му беше на врата.

Някои смели хора се решиха след сийор Ландоа да установят някои смекчаващи обстоятелства, някои явни достойнства на Жилиат и понякога се стигаше до явни похвали: „Не пие, не пуши, не дъвче тютюн, нито пък смърка емфие“.

Но въздържанието е качество, когато имаш и други добродетели.

Всички мразеха Жилиат.

Както и да е, но като белязан Жилиат можеше да бъде полезен. Веднъж на разпети петък в полунощ — ден и час благоприятни за тоя род лечение, — случайно или пък по предварителна уговорка, всички скрофулозни на острова се струпаха пред „Къщата в покрайнината“ и със сплетени ръце и страшни рани молеха Жилиат да ги излекува. Той отказа. И тук прояви своята злина.