Виктор Юго
Морски труженици (22)

I
Първи багри на зора или пожар

Жилиат никога не беше разговарял с Дерюшет! Познаваше я само отдалеч, както познаваме зорницата.

В деня, когато Дерюшет срещна Жилиат по пътя към черквата и го изненада, като написа името му на снега, тя беше шестнадесетгодишна. Точно предната вечер мес Летиери й беше казал: „Не върши детинщини. Ти си вече голяма.“

Името „Жилиат“, написано от това дете, падна в незнайна дълбина.

Какво бяха жените за Жилиат? Самият той не можеше да каже. Срещнеше ли жена, той я плашеше и сам се плашеше от нея. Говореше с жена само в краен случай. Никога не е бил любимият на нито една селска хубавица. Когато се случеше сам на пътя и видеше насреща жена, прескачаше някоя градинска ограда или се завираше в някой храст и си отиваше. Отбягваше дори бабите.

В това коледно утро, когато срещна Дерюшет и тя написа името му на снега, той се прибра в къщи и не помнеше вече защо беше излязъл. През нощта не спа. За какво ли не мисли: че ще е добре да посади черна ряпа, че изложбата беше добра, че не беше забелязал мина ли корабът от остров Серк; да не му се е случило нещо? — че беше видял цъфнало заешко зеле — нещо рядко по това време. Той никога не узна каква точно му е била покойната стара жена, реши, че положително му е била майка и се замисли с дълбока нежност за нея. Спомни си за женската прикя в кожения куфар. Сети се, че преподобният Жакмен Ерод навярно някой ден ще бъде назначен декан в пристанището Сен Пиер, епископски наместник, и че мястото му в Сен Сансон ще остане свободно. Спомни си, че втория ден на коледа ще бъде двадесет и седмият ден на луната и следователно пълният прилив ще бъде в три часа и двадесет и една минута, полуотливът в седем и петнадесет, пълният отлив в девет и тридесет и три, а полуприливът, в дванадесет и тридесет и девет минути. Спомни си с най-дребни подробности облеклото на шотландеца, който му беше продал гайдата. Събуди се късно през деня и първата му мисъл беше Дерюшет.

Следната вечер заспа, но цяла нощ сънува шотландския войник. В полудрямка си каза, че следколедните съдебни заседания ще станат на двадесет и първи януари. Сънува също стария отец Жакмен Ерод. Събуди се, сети се за Дерюшет и страшно и се разсърди; съжаляваше, че не е вече дете, та да и замеря прозорците с камъни.

После се сети, че ако беше дете, майка му щеше да бъде жива и заплака.

Реши да прекара три месеца в Шузе или Менкие. Но не замина.

Не стъпи вече на пътя от пристанището Сен Пиер за Вал.

Мислеше си, че името му, „Жилиат“ стои там, написано на земята, и всеки, който мине, го гледа.