Виктор Юго
Морски труженици (27)

VI
Щастие е за корабокрушенците, че срещнаха тоя кораб

В Ламанш равноденствието се познава отрано. Морето е тясно, пречи на вятъра и го вбесява. През февруари излизат западните ветрове и гонят вълните във всички посоки. Плаването става опасно. На брега не свалят очи от сигналната мачта; тревожат се за корабите, които може да са в беда. Морето сякаш е примка. Грамадно, яростно дихание разтърсва кръгозора: надига се страшен вятър. Мракът вие и вее.

Вятърът е една опасност, мъглата — друга.

Мореплавателите открай време са се плашели от мъглите.

В океана има три области с мъгли: една екваториална и две полярни. Моряците наричат и трите области с едно-единствено име: „Дяволски кутел“.

Във всички води, а най-вече в Ламанш, мъглите по време на равноденствието са опасни. Те изведнъж забулват с мрак морето. В мъглата, дори когато не е много гъста, винаги има опасност да не познаеш изменението на морското дъно по изменения цвят на водата — последицата е коварно прикриване на близките подводни скали и плитчините. Корабът е пред подводна скала и нищо не го предупреждава. Често корабите, попаднали в мъгли, имат само един изход — да легнат в дрейф или да пуснат котва. При мъгла стават толкова корабокрушения, колкото и при вятър.

След един мъглив ден последва яростна буря, но пощенският кораб „Кашмир“ успя да се добере благополучно до Англия. Той успя да влезе в пристанището Сен Пиер при първите слънчеви лъчи на кръгозора, в същия миг, в който от замъка Корне приветствуваха изгрева с топовен изстрел. Небето се беше прояснило. Очакваха кораба „Кашмир“, тъй като с него трябваше да пристигне новият пастор на Сен Сансон.

Малко след пристигането на кораба в града се пръсна слух, че през нощта, в морето, до него се е приближила лодка с екипаж на потънал кораб.