Вирджиния Хенли
Жена на страстта (9)

Глава 8

Въпреки уверението, което бе дал на Бес, че не се бои да умре, Робърт Барлоу бе ужасен от мъките, сред които издъхна баща му. Ала не я бе излъгал напълно. Ако Бес беше до него, изпитанието, което му предстоеше, не бе толкова страшно. Макар че майка му не искаше да го приеме, Робърт се страхуваше, че страда от същата болест, отнесла баща му в гроба.

Този ден бе съдбовен за Робърт Барлоу — бе загубил баща си, но се бе сбъднало и най-горещото му желание. Силните емоции го изтощиха и той бе на границата на припадъка. Благодарността към Бес едва не изцеди и последните му сили, докато тя му помагаше да изкачи стълбите към спалнята си.

Робърт бе доволен, че стаята бе удобна и просторна, с камина, а от днес нататък нямаше да е сам в нея. Младежът се отпусна изнемощял на леглото. Отгатнала състоянието му, Бес започна да го съблича. Когато се наведе, за да изуе ботушите му, той се почувства унизен. Очите му плувнаха в сълзи, когато погледна към любимата червенокоса глава.

— Бес, как стана така, че днес е най-нещастният и най-щастливият ден в живота ми? — изхлипа безсилно.

Бес се изправи, седна до него и го прегърна.

— Роб, има такива дни, в които доброто и лошото се преплитат… случват се неща, които завинаги променят живота ни. Вече не можеш да направиш нищо за баща си, той е в ръцете на Бога. — „Ала ти лежиш на моите“ — помисли си младото момиче. — Искам да си починеш, за да възстановиш силите си. — Доразсъблече го, нагласи го в леглото и грижовно подпъхна завивките под него. После сложи още дърва в огъня.

— Бес, не ме оставяй.

Тя приближи до леглото и отново го взе в прегръдките си. Внезапно нещо в него се пречупи и той избухна в сълзи. Бес го притисна до гърдите си, давайки му силата, утехата, любовта си.

Когато Робърт заспа, Бес слезе долу. Следобедът бе преполовил, но семейството й все още не си бе тръгнало. Марсела бе помогнала да изкъпят и облекат Артър Баслоу, а Ралф и Джеймс бяха отишли в обора, за да издоят кравите. Джейн плъзна ръката си в тази на Бес и я стисна. Отец Руфъс уреждаше с госпожа Барлоу погребението на съпруга й.

Двамата прекъснаха разговора си и госпожа Барлоу се втренчи сурово в Бес.

— Това е неприлично… нямаше търпение да го заведеш в леглото!

Бес бе потресена от грозния намек. Погледна свекърва си право в очите.

— Робърт е болен. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна да се излекува. Ще ти бъда благодарна, ако ми помогнеш.

Марсела, която от часове бе сдържала острия си език, побърза да се намеси:

— Бес е права. Ще погребеш сина си до баща му, ако не си отвориш очите. — Извърна се към майката на Бес. — Ще отида вкъщи, за да видя дали момичетата са се нахранили.

— Ще те придружа — рече Бес. — Трябва да си взема нещата.

— Всички ще дойдем. Мисля, че госпожа Барлоу има нужда да остане сама — твърдо заяви Елизабет Хардуик.

Когато пристигнаха в къщата, Бес веднага се качи горе, за да опакова нещата си. Писмото на Роуг Кавъндиш все още бе на малката масичка до леглото. Грабна го, скъса го на две, после размисли и го сложи на дъното на сандъка си.

Сгъна дрехите си, после прибави към купчината отдавна забравената си кукла Есмералда, с която сега си играеха по-малките й сестри. Бес осъзна, че куклата бе олицетворение на самата нея. Беше я нарекла лейди Пънсънби, защото се надяваше, че един ден тя самата ще притежава подобна титла. Колко наивна е била! Затвори капака на сандъка и се втренчи в него. Всичко, което притежаваше на този свят, се побираше в този малък сандък.

Майка й влезе в стаята.

— Бес, не знам дали някога бих могла да ти се отблагодаря? Ти си толкова добра и самоотвержена…

„Не съм! Аз съм най-егоистичната жена на света! Благодаря на Бога, че не можеш да прочетеш мислите ми.“

— Пази онзи лист, който ти подписа госпожа Барлоу. Докато е у теб, тя няма да повдигне обвинение срещу Ралф.

След като майка й излезе, се появи Марсела.

— Бес, какво мога да ти кажа, дете? Няма да получиш нищо хубаво от този брак, освен може би утехата, че си помогнала на Елизабет и Ралф.

— Робърт е този, който се нуждае от утеха.

— И ти ще му я дадеш, не се съмнявам. — Марсела я привлече към гърдите си и я целуна по челото. — Моя скъпа Бес, понякога съдбите ни се подреждат по странен начин… Всяко нещо с времето си. Ти си толкова млада и целият ти живот е пред теб. Може би, след като сега се отказваш, някой ден ще постигнеш съкровеното си желание.

 

 

Сега Бес Барлоу имаше една основна цел — да възстанови здравето на съпруга си и да направи живота му по-приятен. Настоя да й освободят стаята до спалнята им и я превърна в уютна всекидневна. Прекарваше по-голямата част от времето си с Робърт, като се изключи седмицата, през която гостува у близките си след сватбата на Джейн. Приготвяше сама храната му, разтриваше гърдите му, вареше му отвари и го развличаше със забавни истории, за да поддържа духа му бодър.

Стана всичко за Робърт: майка, болногледачка, приятелка, компаньонка, всичко, само не съпруга. Той никога не се опита да консумира брака им и Бес реши, че вероятно се дължи на възрастта. Все пак Роб бе по-малък от нея и навярно тялото му не бе достигнало физическа зрелост. Макар че бе висок, той бе изключително слаб с недоразвити мускули и други мъжествени белези.

Бес осъзна, че никога нямаше да го знае, ако миналото лято край реката не бе видяла напълно гол онзи дързък дявол Джордж Талбът. Противно на волята си тя сравняваше двамата млади мъже. Ако не се бе уверила със собствените си очи, никога не би помислила, че двама връстници могат да бъдат толкова различни!

Раменете и ръцете на Талбът бяха мускулести, както и стройните му крака. Гърдите му бяха покрити с гъсти черни косми. Обаче най-силно впечатление й бе направила мъжествеността му, щръкнала между силните му бедра. Това бе първият й сблъсък с гол и възбуден мъж.

Припомни си как нахалният дявол се бе забавлявал с изумлението й и сви рамене. Беше благодарна, че младият й русокос съпруг не представлява никаква заплаха за невинността й. Робърт направо я боготвореше, просто не бе достатъчно здрав, за да я направи своя, и Бес изпитваше облекчение от този факт.

За никого не бе тайна, че Робърт обожаваше младата си съпруга, и в резултат майка му стана болезнено ревнива. Тя говореше злобно на Бес, но внимаваше да не предизвиква прекалено много снаха си. Имаше нещо заплашително в тази червенокоса млада жена, която отговаряше за имението на Барлоу.

Когато Съветът на попечителите се появи в имението, не можаха да докоснат дела на Бес, който съставляваше една трета от собствеността. Останалите две трети също останаха на семейството, след като Годфри Босуел, съпругът на Джейн, откупи попечителството на Робърт Барлоу.

През цялата зима здравето на Робърт бе лошо, но с идването на пролетта настъпи подобрение. През май започна да придружава Бес на езда и те присъстваха на сватбата на по-малката й сестра Алис с Франсис Лечи от Чатсуърт, племенник на втория й баща Ралф. Изкачиха билото на хълма, извисяващ се над Чатсуърт, и спряха конете, за да починат.

— Роб, това е най-красивото място, което съм виждала през живота си! — заяви Бес и изпълни гърдите си със свежия пролетен въздух.

Чатсуърт бе потънал в зеленина, а река Дъруент се извиваше на запад подобно на блестяща сребърна панделка. На изток се простираше Шерудската гора.

— Когато бях малко момиче, идвах много често тук и си представях как един ден ще си построя вълшебен замък.

— Бедната Бес. Мечтала си да бъдеш принцеса, а вместо Прекрасния принц получи мен.

Тя го погледна и си помисли, че красивото му лице и гъстата руса коса са достойни за принц. Само да беше по-силен, тъжно въздъхна.

— Спести си съжалението. Не се съмнявам, че ще бъдеш най-красивият млад мъж на сватбата — увери го младото момиче. „Само да бе по-здрав, много по-здрав.“

Когато по-късно вечерта се върнаха у дома, романтичното настроение не ги бе напуснало. Затова Бес не се изненада, когато почувства ръцете му да се обвиват около нея. Той обичаше да я държи, да я гледа и гали косата й. Бес знаеше, че това му доставя удоволствие, а тя нямаше нищо против да приема нежните ласки на младия си съпруг.

— Алис беше много красива булка, пък и Чатсуърт е прекрасно място за сватба — въздъхна Бес.

— Тя не е и наполовина толкова хубава, колкото си ти, скъпа. Караш сърцето ми да пее, Бес, чуваш ли го? — Роб бе доста по-висок и лицето й почиваше на гърдите му.

Бес го прегърна и тъжно рече:

— Трябва да ядеш повече, Роб. Нима никога не си гладен?

— Гладен съм за теб. Бес, ти си омъжена, а все още си девствена. Тази нощ искам да те направя своя съпруга. Мога ли да те целуна, скъпа? Бес, не искам да се заразиш. Обичам те твърде много, за да те нараня.

Бес го целуна близо до устата. Тя цъфтеше от здраве и не се боеше, че може да прихване болестта от съпруга си. Изглеждаше й по-силен и по-здрав от деня на сватбата им и тя се запита какво ли ще е усещането да изгуби девствеността си. На устните й затрептя лека усмивка, когато си спомни колко пламенно я бе защитавала от Роуг Кавъндиш.

Окуражен, Робърт покри лицето й с целувки. Обичаше красивата си съпруга с цялото си сърце и душа и внезапно бе завладян от силно физическо желание да я люби и с тялото си. За пръв път галеше гърдите й и притискаше устни към твърдата й плът. Развълнуван както никога досега, почувства как се възбужда. Когато твърдата му мъжественост се отърка в гладките й бедра, Роб простена от удоволствие.

Мили боже, най-после щеше да стане истински мъж и да постигне най-съкровеното си желание — да направи жена красивото момиче, което бе негова съпруга. Повдигна с треперещи ръце късата й нощна риза и впи жаден поглед в разкошното младо тяло, разкрило се пред очите му.

— Толкова си хубава, че дъхът ми секва.

Роб дишаше тежко и за миг Бес се изплаши. Може би не бе достатъчно силен, за да се люби с нея. Запита се отчаяно какво да направи, за да му помогне. Дали щеше да е по-лесно, ако тя поеме инициативата? Прокле неопитността си. Искаше й се да познава по-добре тайните на секса. После с вродената си женска мъдрост реши да не наранява гордостта му, поемайки водещата роля. Трябваше да лежи пасивно и покорно и да го остави да я обладае. Един мъж трябва да убие сам дракона в собствената си пещера, иначе няма да бъде мъж.

Той я привлече към себе си и тя изпита странно, но приятно усещане. Усети мъжествеността му да се търка в нея и Бес разтвори бедра в сладка покана. Остана изненадана от реакцията на Роб. Той продължи да се търка ожесточено в слабините й, после извика и тялото му се скова. Изохка, разтърсен от конвулсии, а после се отпусна изнемощял в леглото.

— Съжалявам, толкова съжалявам… не можах да се спра.

— Роб, всичко е наред. Изобщо не ме боля — увери го тя, но думите й го накараха да простене, сякаш го подлагаха на ужасно мъчение. Бес усещаше нещо мокро върху бедрата си и се питаше дали това е девствената кръв, за която говореха. Все пак можеше ли да има кръв без болка? Това съвкупление бе доста странно, реши накрая тя. Беше чувала, че когато мъжете са обсебени от страст, не мислят за нищо друго. Изглежда сексът бе нещо много по-приятно за мъжете, отколкото за жените. Отметна влажните кичури от челото на Роб и нежно погали лицето му.

— Обичам те, Бес! Ти си толкова добра и великодушна. Не мога да ти опиша с думи каква радост и наслада изпитах. Обещавам ти, че следващия път ще бъде много по-добре.

Той заспа след минути, напълно изтощен от първото си сексуално преживяване.

Бес остана дълго будна в прегръдките му, заслушана в спокойното дишане на съпруга си. Зрялото й тяло смътно жадуваше за нещо повече. Не разбираше за какво точно, знаеше само, че сексуалният акт я бе разочаровал. След като с години бе слушала похотливи намеци и дръзки шеги, Бес очакваше, че ще й се случи нещо разтърсващо и незабравимо. Не като жалкото преживяване, което бе споделила със съпруга си.

Час по-късно една жадна и настойчива уста я завладя. Дори в съня си тя се запита как съпругът й изведнъж бе станал толкова силен и мускулест. Притискаше се към твърдото мъжко тяло, безпомощна пред силното желание, което се надигаше в нея. Възбудата й бе толкова могъща, че й се искаше да закрещи. Устните му бяха твърди и тя ги харесваше; ръцете му приличаха на стоманени скоби, които я държаха като безводна пленница, и това я очароваше.

— Когато свърша с теб, никога вече няма да бъдеш същата — обеща един дълбок глас и Бес закопня с цялото си сърце наистина да стане така! Устните и силните му ръце я възбуждаха до лудост. Когато тъмната му фигура се надвеси над нея, приготвяйки се да я прониже със страховитото си оръжие, тя се гърчеше и стенеше от желание, молейки го да я вземе. В кръвта й бушуваха пламъци, гърдите я боляха от възбуда, коремът й бе напрегнат от едва сдържана страст, женствеността й пулсираше от сладката болка на очакването. Неговата страст разпалваше нейната и от гърлото й се изтръгна вик. Да! Да! Това бе дългоочакваното обладаване! Да вземеш всичко, да дадеш всичко, да изпиеш до дъно вълшебния еликсир на любовта.

Бес внезапно се събуди. Сънят бе все още жив и ярък в съзнанието й, до последната подробност. Той беше в леглото с нея. Виждаше го, усещаше го, вкусваше го. Споменът за Роуг Кавъндиш я бе завладял така изцяло, сякаш тази нощ я бе откраднал от леглото й. Страните й пламнаха, когато си припомни какъв див огън бе разпалило всяко негово докосване. „Бъди проклет, Кавъндиш, да гориш във вечния огън, дано!“

С напредването на лятото Робърт няколко пъти се опитва да я люби, но резултатът бе плачевен. Сънищата на Бес все по-често и по-често бяха изпълнени с образа на Роуг Кавъндиш. Срам и гняв се бореха в нея и засилваха желанието й един ден да си разчисти всички сметки с омразния съблазнител.

 

 

С първите есенни ветрове се завърна и мъчителната кашлица на Робърт. Каквито и грижи да полагаше, състоянието му не се подобряваше. През октомври много отпадна. Силите му бяха почти изчерпани и Бес виждаше колко зле се чувства съпругът й. Той никога не се оплакваше, страдаше мълчаливо и винаги намираше сили да й се усмихне.

Обичаше да прекарва часове седнал в креслото с книга в ръка — това бе другата страст в живота му, след любовта към красивата му съпруга. Докато четеше класиците и поезия, Бес седеше край него и бродираше. Една вечер в началото на ноември двамата се бяха настанили край камината.

— Женени сме вече почти година и искам да знаеш, че това бе най-щастливата година в живота ми — каза Робърт.

— Роб, колко мило да го кажеш. Благодаря ти. Този гоблен, който шия, ще отбележи нашата първа годишнина. — Подаде му ръкоделието, което изобразяваше вълшебен замък.

— Това аз ли съм на този бял кон? — смаяно възкликна младият мъж.

— Да, ти си принцът, а аз — принцесата. Остава само да избродирам преплетените ни инициали и ще е готов.

— Толкова си умна, скъпа.

— Глупости, ти си по-умният от двама ни. Четеш философия и поезия и дори сам си се научил на френски и италиански.

Внезапно Робърт се закашля мъчително. Очите на Бес се разшириха от ужас, когато видя, че плюе кръв. Когато пристъпът най-после отмина, тя го изкъпа, сложи го да си легне и приседна до него. Говореше му тихо и нежно, опитвайки се да го успокои.

— Ще започна да подготвям коледните подаръци. Мисля да избродирам две възглавници за майка ти. Направих и някои скици на къщата.

Робърт я наблюдаваше с тъжен поглед.

— Няма да преживеем още една година заедно, Бес.

— Не говори така, моля те, Роб.

Но с настъпването на декември Бес трябваше да признае, че този път състоянието на Робърт е много сериозно. Когато посети семейството си и получи покана за Коледа, сподели, че е силно загрижена за здравето на съпруга си и навярно ще прекарат празниците у дома.

Седмицата преди Коледа бе оживена, изпълнена с посещения и празнични приготовления. Децата изпаднаха в дива радост, когато заваля в навечерието на Коледа. По-малките братя и сестри на Робърт извадиха шейната от обора и отидоха да се пързалят. Бес и Робърт ги наблюдаваха от прозореца и се радваха на веселието на младите Барлоу.

По традиция на Бъдни вечер жителите на съседните села се събираха в църквата и споделяха празничната трапеза. В полунощ отец Руфъс отслужваше коледната служба. Госпожа Барлоу пожела на Робърт и Бес щастлива Коледа и заедно с останалите си деца се отправи към църквата в Идънсор.

Къщата внезапно притихна. Застанала до прозореца, Бес гледаше падащия сняг, опитвайки се да прогони чувството на самота.

— Тази вечер си тъжна, Бес — тихо се обади Робърт.

— Не, не, разбира се, че не съм — побърза да отрече тя и сложи нови дърва в огъня.

— Съжалявам, че се налага да пропуснеш коледното веселие, скъпа.

— Глупости! Тук ще си устроим собствен празник. Ще си разменим подаръците, а аз имам една бутилка вино, която пазя за специални случаи.

Извадиха подаръците и Бес наля две чаши вино. Робърт пръв отвори своя подарък. Беше обложка за книги, върху която бе избродирала името му с копринен испански конец. В долния ъгъл се виждаха преплетените им инициали.

— Много е красива, също като теб, Бес. Всичко, което правиш, е красиво.

Тя го дари с ослепителна усмивка и дръпна панделката на своето пакетче. Вътре имаше сребърен нож за отваряне на писма, чиято дръжка завършваше с красиво изработена глава на елен.

— О, откъде го имаш, Роб?

— Беше на дядо ми. Той ми го остави.

— Но ти трябва да го пазиш. Защо ми го даваш?

Той стисна ръката й.

— Много скоро няма да имам нужда от него. Искам ти да го вземеш.

— Не говори така, Роб. През зимата винаги се влошаваш. Когато дойде пролетта, отново ще яздим заедно…

Дългите му пръсти докоснаха устните й, за да я накарат да замълчи.

— Бес, трябва да говоря за тези неща. Ти винаги ме спираш, защото смяташ, че така е по-добре, но, скъпа, остави ме да говоря. Толкова дълго го тая в себе си. Трябва да го кажа.

Тя застина неподвижно, изпълнена с мъчително предчувствие. Робърт посочи гоблена, изобразяващ приказния замък.

— Никога вече няма да се изкача на хълма над Чатсуърт, Бес, но ти трябва да го направиш. Не позволявай на мечтите си да умрат.

Бес преглътна мъчително огромната буца, заседнала в гърлото й. Тази вечер той не приличаше на момче, говореше като зрял мъж, прекалено мъдър за годините си.

— Направи ме толкова щастлив, Бес. Моля те, не тъгувай, когато умра. Съжалявам единствено, че не можах да ти дам дете. Щеше да бъдеш прекрасна майка, Бес.

Гърлото й се бе стегнало толкова силно, че не можеше да говори, и тя само мълчаливо поклати глава в знак на отрицание.

— Да! Трябва да продължиш живота си без мен! От теб блика такава страст и жизненост. Обещай ми отново да се омъжиш и да имаш децата, които аз не можах да ти дам. Обещай ми!

— Роб — изхлипа тя.

— Ще живееш и заради двама ни. Всичко е наред, Бес. Почти през цялото време живея в някаква еуфория. Дори не страдам много.

Бес не знаеше какво означава еуфория — не бе чела толкова много като Робърт, — но здраво го прегърна.

— Нека ти помогна да си легнеш — настоя тя, изпълнена с нова решителност да го накара да оздравее.

Робърт протегна ръка към чекмеджето на нощната масичка.

— Направих завещание, Бес. Не, изслушай ме, много е важно. Бедният Годфри Босуел, съпругът на сестра ти Джейн, който откупи попечителството ми, ще загуби своите хиляда лири, когато умра, защото по-малкият ми брат Джордж е следващият наследник. — Робърт замълча, за да си поеме дъх, а Бес нежно го погали по гърба.

— Поне Съветът на попечителите не може да сложи ръка върху брачния ти дял. Скъпа Бес, това е толкова малка награда за всичко, което ти ми даде. Но Съветът ще прибере останалите две трети, защото Джордж е непълнолетен. В завещанието си посочвам Годфри Босуел за попечител, така че делът на Джордж да не може да бъде препродаден.

— Разбирам, Роб.

Бес взе листа и го целуна по челото. Наблюдаваше го, докато изпи виното си, отпусна се на възглавницата и се унесе в сън. С чашата в ръка, Бес отиде до прозореца и втренчи невиждащ поглед навън. Трябваше да приеме истината. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Робърт няма да живее още дълго, независимо какви грижи полага за него. Заля я огромна вълна от жалост към младия й умиращ съпруг. Чувстваше се и безкрайно виновна. Колко пъти бе стояла край този прозорец потисната като птичка, затворена в клетка?

Не знаеше колко дълго бе останала погълната от нерадостни мисли. Спомни си, когато започна да трепери, и отиде да разпали огъня. Пушекът се вдигна на валма и тя отвори димоотвода, за да не изпълни стаята.

В леглото зад нея Робърт се събуди и започна да кашля. Изпълнена с угризения, че му е причинила неудобство, Бес бързо рече:

— Съжалявам, Роб, аз съм виновна за дима. Сега ще ти налея чаша вода.

Водата го задави и спазъмът се усили. Бес знаеше какво ще последва, вече се бе случвало. Изтича да донесе ленена кърпа, за да попие кръвта. Но внезапно кърпата подгизна от кръв и Бес с ужас осъзна, че Робърт има силен кръвоизлив.

В гърдите й се надигна паника. За миг й се стори, че кръвта спря и Робърт се отпусна изтощен върху възглавниците. Стисна ръката му и почувства, че той стисна нейната в отговор. После кръвта отново избликна, но този път не спря.

Бес седеше като замаяна, продължавайки да стиска ръката на Робърт. В леглото се образува огромна локва кръв, сред която безжизнено лежеше слабото и бледо тяло на съпруга й.