Вирджиния Хенли
Жена на страстта (5)

Глава 4

Една силна ръка дръпна юздите и спря коня.

— Защо, по дяволите, избяга от мен? — Думите излетяха от устата му също като остри стрели.

„Защото ми достави удоволствие!“ — Бес го погледна с широко отворени очи. Гърдите й бързо се повдигаха и спущаха.

— Защото се изплаших. — Не беше изцяло лъжа. Дали щеше да стовари гнева си върху нея?

— Господи, няма да те изнасиля!

— Имам ли честната ви дума, сър? — задъхано промълви девойката.

— Разбира се. — Той присви очи. — Мили боже, каква умна жена си — вече успя да ме накараш да се защитавам.

— Положение, което несъмнено мразите. — В очите й затанцуваха весели пламъчета.

— Ще ти покажа аз едно положение — изръмжа той, но очите му закачливо блеснаха. Бес реши, че може да му се довери, макар и не напълно. Ръката му продължи да стиска юздата на коня й и той го поведе бавно към гората. Яздиха поне четири километра, преди да открият малката поляна край едно плитко поточе.

— Уединението е ценно нещо. — Кавъндиш слезе от коня и привърза животните към едно дърво, така че да могат да пасат от свежата трева. После приближи и се вгледа в лицето й. — През следващите няколко часа ще бъдеш само моя.

Протегна силните си ръце. Бес се поколеба за миг, преди да се плъзне надолу в облак от кадифени поли и шумолящи фусти. Той дръзко я задържа до гърдите си, след като краката й докоснаха земята — не достатъчно дълго, за да я изплаши, но достатъчно, за да се наслади на уханието на върбинка, и със сигурност достатъчно дълго, за да притисне гърдите й до своите и да отърка твърдата си мъжественост в мекия й корем. Не я спря, когато тя се отдръпна.

Кавъндиш носеше къса и елегантна наметка, която свали от раменете си и разстла върху тревата, огряна от слънчевите лъчи.

— Истинската причина да се облечеш в зелено е да не се забележат петната от тревата — многозначително промърмори младият мъж.

— Роуг Кавъндиш, вие сте прекалено обигран за мен! — възмутено възкликна тя и понечи да се надигне, сякаш възнамеряваше да си тръгне.

— А ти си прекалено невинна за мен — отвърна й и я улови за ръката, за да я задържи до себе си.

Тъмните й очи станаха огромни.

— Лъжец — прошепна тихо. — Моята невинност те възбужда.

— Господи, вярно е — изпъшка той. — Не знам откъде да започна с теб.

— О, ти наистина си голям измамник! — разсърди се тя, после го погледна право в очите. — Ще бъдеш ли винаги честен с мен?

Той кимна.

— Ако честността ми те възбужда. — Повдигна ръката й към лицето си, прокара върха на езика си по дланта й, после притисна устни към китката й, за да усети туптенето на пулса й.

Бес го наблюдаваше напрегнато, докато той си играеше с пръстите й — прокара език по дължината им, после ги раздели и пъхна единия в устата си. Тя ахна, когато започна да го смуче. Изведнъж усети приятни тръпки между бедрата си. Знаеше, че той е твърде опитен с жените, и отлично разбираше какво изпитва в момента. Издърпа ръката си и чу гърления му смях.

Кавъндиш понечи да погали лицето й, но девойката се отдръпна.

— Обещах, че няма да те изнасилвам, но възнамерявам малко да те събудя.

Тя се замисли за миг и реши да му позволи някои малки волности. Беше време да се отърве от невежеството си по въпроса, какво се случваше между един мъж и една жена. Бес бе слушала безкрайни приказки за сексуалните наслади, но нямаше никакъв личен опит. Щом го беше избрала за свой учител, не беше ли време да започне с първия урок?

Когато плъзна пръсти по страната й, ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка.

— Ти си невероятно красива. — Свали мрежата й за коса и копринените вълни се изсипаха в ръката му. Пръстите му се гмурнаха в блестящата им мекота.

Бес, имаш най-великолепната коса, която някога съм виждал.

— Защо толкова ти харесва? Заради цвета ли?

— Да, прилича на пламъци. Бих могъл да стопля ръцете си на тях. Косата ти те прави специална. Пред теб и блондинките, и брюнетките изглеждат безцветни.

— Казват, че червената коса била белег на горещ темперамент, и в моя случай напълно отговоря на истината — доверително рече тя.

— Именно това е възбуждащото. Кой мъж би устоял на желанието да укроти една истинска фурия?

Бес доволно се засмя.

— Продължавай.

— Истината ли искаш?

Тя се взря в очите му.

— Винаги.

— Освен това постоянно напомня, че къдриците между бедрата ти също са червени.

— О! — Устните й се разтвориха в искрена изненада. — За това ли си мислят мъжете?

— По хиляда пъти на ден — увери я той.

Бес реши, че й се подиграва.

— Проклет лъжец.

— Откровен лъжец. — Пусна косата й, повдигна лицето й и много бавно приближи устни към нейните.

Бес затвори очи. Мъжкият му мирис я обгърна, а докосването и вкусът му я опияниха. Разтвори устни и отвърна на целувката му.

— О, толкова отдавна се чудех какво представлява една целувка. Истинско облекчение е да разбера, че много ми харесва!

— Никога ли досега не са те целували? — смаяно попита той.

Тъмните й очи сияеха, устните й трепереха. Пръстът му обходи очертанията им и цялото й тяло потрепери. Тя внезапно сграбчи ръката му, заби зъби в палеца му, после го погледна ужасено.

— Не биваше да правиш това, Бес.

Тя се взираше в него с огромните си тъмни очи.

— Разкрива твърде много от теб, скъпа.

Видяла развеселеното изражение на лицето му, пое дълбоко дъх.

— Това ми подсказва колко чувствена си. Разкрива ми, че ти си изключително страстна жена. Макар и едва пробудила се, ти притежаваш невероятна чувственост, на която никой мъж не е способен да устои.

Привлече я в прегръдките си и впи устни в нейните. Целувката му стана настойчива и устните й се разтвориха под езика му. Тръпнещото й тяло се притисна към него и тя му отвърна с жар. Помежду им избухна огън, който заплашваше да ги погълне и изпепели.

Ръцете му обхванаха гърдите й и Кавъндиш разбра, че ако не се отдръпне, след миг тя ще лежи гола в тревата. За свое огромно изумление установи, че съвестта му се обажда. Изправи се рязко и се запъти към коня си. Какво, по дяволите, ставаше с него? Да люби Елизабет Хардуик, бе желанието, което го завладя още от първия миг, когато я зърна. Единствената причина за идването му в Челси бе да я примами в леглото си!

А сега двамата бяха сами в гората. Какво го спираше? С малко убеждаване и нежни ласки той щеше да я възбуди до такава степен, че доброволно да му се отдаде. Бе девственица, не подозираше, че сексуалната възбуда може да заличи всякакъв разум, да срути всички прегради. Но след това тя щеше да смята, че я е предал, а истината беше, че той я желаеше не само за един път. Осъзна, че отговорността бе изцяло негова.

Уилям разтвори торбата, привързана към седлото, и извади вързоп с храна и мях с вино. Приближи към нея и развърза вързопа. Вътре имаше печен петел, сирене и хрупкави ябълки. Бес се усмихна доволно и Кавъндиш разбра, че отново се владее. В този миг искаше да бъде само с нея и двамата да се насладят докрай на усамотението си. Трябваше да укроти желанието си и да се погрижи страстта да не го отведе там, откъдето нямаше връщане.

Доставяше му удоволствие да я гледа как се храни. Тя захапа лакомо едно бутче, а когато тръпчивият сок на зелената ябълка потече по брадичката й, го облиза с наслада.

— Нека те науча как се пие от мях.

Ръцете му уловиха нейните и той показа как и къде да стисне мяха и как да нагласи устата си, за да поеме гъстата струя червено вино. Урокът бе придружен с бурен смях и Уилям осъзна колко прекрасно бе да си с жена, която умее да се весели.

Когато изпиха виното, той се опъна върху меката трева и я привлече към себе си, така че гърдите й да се притиснат към неговите, и се взря в красивото й лице. Прекараха следващия час в целувки, докосваха се и си шепнеха нежни слова, смееха се. Струваше му огромно усилие, за да овладее желанието си да я обладае, но Уилям бе възнаграден с искреното удоволствие, с което Бес приемаше този чувствен флирт.

В далечината изсвири ловджийски рог и Бес седна и затърси мрежата си за коса. Уилям я намери и й помогна да прибере разрошените си къдри.

— Скъпа, трябва да замина за Дувър, за да направя инвентаризация на манастира „Сейнт Радгънд“. Ще ми отнеме известно време, защото се налага да оценя земите и рентите, които събират.

— Кога заминаваш?

— Утре. Ще ти липсвам ли?

— Може би… малко — подразни го тя.

— Кажи истината! Кажи, че ужасно ще ти липсвам!

С престорена тържественост тя сложи ръка на гърдите си.

— Ще отнесеш сърцето ми със себе си, Уилям.

Той се надигна и я целуна по челото.

— Скъпа, когато се върна, ще поговорим за нашата връзка. Искам да бъдем заедно.

Рогът изсвири по-близо. Уилям стана на крака и й помогна да се изправи.

— Ти върви първа, за да не ни видят заедно. Челси се намира ей там в далечината. След няколко часа и аз ще се присъединя към лова. — Повдигна я и я нагласи на седлото, после я целуна. — Не забравяй, че те обожавам.

Бес препусна към Челси Палас. Мислите й бяха объркани. Това ли бе любовта? Дали, когато Уилям се върне от Дувър, ще я помоли да се омъжи за него? Всичко изглеждаше прекалено прекрасно, за да е истина, въпреки това Бес вярваше с цялото си сърце, че съдбата й е приготвила великолепен подарък.

 

 

Елизабет Тюдор, червенокосата дъщеря на краля, бе прекарала цели дни да броди из Хамптън Корт Палас, да изследва всяко кътче, всяка стая, преддверията, галериите и стълбищата. Особено впечатляващо бе Кралското стълбище, чиито стени и таван бяха изрисувани от италиански майстори на четката. Ала фактът, че това стълбище водеше към кралските апартаменти, бе много по-важен за Елизабет, отколкото прекрасните стенописи.

Да научи плана на кралската резиденция, бе първата работа на Елизабет Тюдор. Това й даваше чувство на сигурност и увереност, както и възможност да избегне обществото на хора, които мразеше и презираше. Спомените за Хамптън бяха още живи в съзнанието й — щастливите мигове с майка й, както и часовете на безкрайна тъга.

Стигна до дългата галерия и спря. При мисълта за сладката й мащеха Катерин Хауард в гърлото й заседна огромна буца. Елизабет си я представи как тичаше по тази галерия, крещейки името на краля, когато бе узнала, че е обвинена в изневяра. „Мили Боже, нима измина само година от онзи февруари, когато я обезглавиха? Струва ми се, че я оплаквам с години.“ После си спомни за майка си, Ан Болейн, и осъзна, че винаги ще скърби за нея.

Елизабет Тюдор отпъди трагичните спомени и по-щастливи мисли изпълниха съзнанието й. Катерин, толкова млада и жадна за удоволствия, бе винаги мила с нея и грижовна като истинска майка. Катерин Хауард се падаше братовчедка на Ан Болейн и й бе разказала всичко за нея и пагубния брак с баща й, крал Хенри. През годините Елизабет бе проявявала огромно любопитство към живота на жената, която я бе родила, но винаги когато си позволеше да зададе някакъв въпрос, получаваше само плесници.

Елизабет си спомняше и другата си мащеха, Джейн Сиймор, която обичаше да се разхожда из залата с часовниците, тук в Хамптън, преди да роди малкия принц Едуард. По онова време Елизабет беше само на четири години, но не бе забравила колко жестока бе мащехата й с нея и как я прогони в Хатфийлд, за да бъде колкото се може по-далеч от баща си, крал Хенри.

Елизабет Тюдор се усмихна с тайно задоволство. „Джейн правеше интриги, за да замести майка ми, но лукавата кучка също свърши в гроба.“ Все пак краткото й пребиваване на трона на Англия не бе изцяло напразно. Бе родила брат на Елизабет и я бе снабдила с вуйчо, Томас Сиймор. Мисълта за него я накара отново да се усмихне. Томас приличаше на златокос бог и бе един от малкото хора на този свят, които обичаше и на които вярваше.

Елизабет приближи към високия прозорец с решетки, отвори го и се надвеси навън. Денят бе твърде приятен, за да стои затворена вътре, и тя реши да излезе в градините. Забеляза една голяма лодка да приближава към малкия пристан и остана да види кой пристига. Разнесе се женски смях и Елизабет присви очи, за да разбере кои са дамите. Разпозна пълничката Франсис Грей, маркизата на Дорсет. Харесваше Франсис, която никога не се държеше високомерно, но смяташе малката й дъщеря, лейди Джейн Грей, за лицемерна набожна кучка, глупава и скучна.

Елизабет бе дочула, че я готвят за съпруга на принц Едуард и че много скоро ще се присъедини към кралските деца, за да бъдат обучавани заедно. Неколцина благороднически синове вече се образоваха в кралския двор заедно с принц Едуард, така че кралската учебна стая вероятно в близко време щеше да се пръсне по шевовете. Елизабет се засмя високо, когато се сети за синовете на граф Уорик. Братята Дъдли щяха превърнат в ад живота на малката Джейн!

Елизабет се промъкна в библиотеката и си избра една книга, която да вземе със себе си в градините. Всеки ден оттук нататък безмилостните есенни ветрове ще оголват красивите цветни лехи и ще брулят листата от сенчестите дървета. За да избегне посетителите, Елизабет мина през задните коридори, опасващи вътрешния двор.

Докато пресичаше Сребърната галерия, Елизабет видя някаква жена да идва насреща й. Когато помежду им остана около метър и половина, те изведнъж се заковаха на място и се втренчиха една в друга. И двете момичета бяха облечени в пурпурни дрехи и имаха едни и същи смайващо червено-златисти коси. И двете бяха слаби, еднакви на ръст и в ръцете си държаха книги. Удивителната прилика не свършваше дотук — и двете вървяха с изправени рамене и гордо вдигнати глави. Беше все едно да се погледнат в огледало.

— Коя, по дяволите, си ти? — остро попита Елизабет.

— Казвам се Елизабет Хардуик. А ти коя си, по дяволите?

— Аз съм лейди Елизабет.

— Ваша Светлост — смаяно възкликна Бес и се наведе в почтителен поклон.

— Напоследък не си спомням някой да се е обърнал към мен с подобна титла.

— Не мога да ви нарека просто лейди, след като сте принцеса!

— Ха! Зад гърба ми ме наричат малкото копеле.

— Ще съжаляват, когато един ден станете кралица.

Кехлибарените очи на Елизабет заискриха със златиста светлина. „Ще съжаляват и още как!“

— Защо никога досега не съм те виждала?

— Аз съм от Дарбишър, Ваша Светлост. Лейди Зуш ме приюти в дома си като компаньонка на дъщерите й.

Елизабет се втренчи слисано в нея. Елизабет Хардуик бе дъщеря на земевладелец, докато тя самата бе дъщеря на крал. Как бе възможно да си приличат толкова много?

— Дори имената ни са еднакви. — Заобиколи Бес и внимателно я огледа. — Погледни ръцете ни — това е необикновено! — И двете притежаваха еднакво изящни ръце, с дълги и фини пръсти, макар че тези на лейди Елизабет бяха обсипани с пръстени. — Още не съм достатъчно голяма, за да имам гърди, но когато порасна, ще се моля на Бога да са като твоите, госпожице Хардуик.

— Моля ви, наричайте ме Бес, Ваша Светлост. „Толкова ми е леко да говоря с това момиче, все едно че я познавам от години.“

— Двете бихме могли да бъдем сестри, Бес. Всъщност искаше ми се да си моя сестра. Мисля, че помежду ни съществуват много повече общи неща, отколкото имам с тази, която ми е на главата. — Елизабет наблюдаваше внимателно Бес, за да види как ще реагира на непочтителния й намек за ревностната католичка и нейна полусестра Мери. Видя, че Бес бе по-скоро развеселена, отколкото шокирана, и Елизабет я хареса още повече.

— Какво четеш?

— О, Ваша Светлост, книгата не я моя. Принадлежи на лейди Джейн Грей. Изпратиха ме да я донеса от лодката, но май се изгубих. Стаите в Хамптън са разположени в пълен безпорядък.

Елизабет едва не се задави от смях.

— Те са гордостта и радостта на баща ми. Досега никой не си е позволявал да ги критикува. Колко освежително да срещнеш някой, който свободно казва каквото мисли.

— Навярно съм прокълната с откровения си език.

Елизабет кимна разбиращо.

— Отговорите идват лесно и на моите устни, но се научих да бъда предпазлива. Какво чете лейди Джейн?

Бес й показа книгата.

— Латински! Малката кучка я носи със себе си само за да впечатли околните. Какво удоволствие, по дяволите, може да изпита едно момиче от латинския?

Бес избухна в смях, като чу ругатнята на младата принцеса.

— Вуйчо ми Том Сиймор ме научи да ругая. Той е моряк, а всички моряци имат доста солен речник. Баща ми смята да го назначи за адмирал на флотата. — Макар че младата принцеса бе по-малка от Бес, личеше, че е изключително умна за годините си. — Ела в градините с мен, искам да си поговорим.

Бес се поколеба.

— Ще си изпатя, ако не занеса книгата, Ваша Светлост.

— Аз ще се погрижа за това — решително отсече Елизабет. — Ела.

Отне им само няколко минути, за да стигнат до апартаментите, където бе настанена лейди Франсис Грей.

Бес промърмори някакво извинение и подаде книгата на лейди Джейн. Видя как лейди Зуш зяпна смаяно, като видя колко много си приличат двете червенокоси млади момичета.

— Лейди Елизабет, колко се радвам да ви видя! Мога ли да ви представя моята приятелка, лейди Маргарет Зуш. — Франсис беше искрено радостна да види Елизабет отново в двора, където й беше мястото.

— Лейди Маргарет — кимна младата принцеса. — За мен винаги е удоволствие да ви видя, лейди Франсис. Бих искала госпожица Хардуик да ми прави компания, ако можете за час да се лишите от услугите й.

Лейди Зуш бе онемяла от изненада, но Франсис побърза да отговори:

— Разбира се. Джейн е тук, за да посети принц Едуард. Очакваме всеки момент вашия баща да ни приеме.

— Добро утро, лейди Елизабет — печално поздрави лейди Джейн.

— Age quod agis. Прави, каквото правиш — преведе Елизабет. — Vivat rex!

— Да живее кралят! — почтително повтори лейди Джейн.

Последното, което искаше Елизабет, бе да присъства, когато баща й се появи. Отношението й към него бе доста объркано. Сред най-ранните й спомени бяха радостните картини как я подхвърля във въздуха, но те се смесваха с образа на гневното му лице и несдържаните му крясъци. Беше се научила да запазва самообладание в негово присъствие, защото знаеше, че мрази и презира страхливците. Хората казваха, че тя е също като него — никой не отричаше, че е дъщеря на Стария Хенри, — но Елизабет бе забелязала, че щом зърнеше червената й коса, можеше да се развесели, но не бе изключено и да се разгневи.

Елизабет улови Бес за ръката и двете излязоха от стаята. Минаха през малката градина и навлязоха в градината с големия фонтан. Бес зърна една мъхеста пчела да пърха безпомощно във водата, извади и я остави върху каменния ръб, за да изсъхнат крилете й.

— Мили боже, толкова си импулсивна. Действаш, без да се замислиш.

— Не, замислих се. Сравних живота на пчелата с риска да бъда ужилена и реших, че си струва.

— Мислиш бързо като мен, но аз се научих да действам доста по-предпазливо — обясни Елизабет.

— Може би защото много пъти сте били жилена.

Когато стигнаха до лабиринта, Елизабет решително рече:

— Ще влезем вътре, за да не бъдем обезпокоявани от никого. — Седнаха на пейката в средата на лабиринта. — Разкажи ми за себе си. Искам да разбера каква е жизнената ти философия, надеждите и мечтите ти. Искам да знам какво има тук — Елизабет докосна челото й — и тук — положи длан, където биеше сърцето й. — Не! Размислих, нека аз да те опиша.

Бес енергично кимна.

— Ти притежаваш горещ темперамент, суетна си, изгаряш от жажда за знания и си изпълнена със страст за живот. И като капак на всичко си изключително амбициозна.

— Вие ме описахте удивително точно, Ваша Светлост.

Елизабет се засмя.

— Освен това си умна, духовита и откровена.

— Вярвате ли в съдбата? — нетърпеливо попита Бес.

— Да. Вярвам в собствената си съдба.

— Вярвате ли, че един ден ще бъдете кралица?

Елизабет стисна устни — предпазливостта бе на първо място.

Бес докосна ръката й.

— Не е нужно да ми казвате, аз го знам! Сигурна съм в своето бъдеще и съм убедена, че и вие също сте уверена във вашето.

— Разкажи ми.

— Ще сключа сполучлив брак и ще имам много синове и дъщери. Ще притежавам градска къща в Лондон и великолепен дом в провинцията, където един ден ще посрещам кралица Елизабет I!

— Предупреждавам те, много е опасно да споделяш мечтите си. Аз не вярвам на никого.

— Тогава нека се закълнем да вярваме в себе си и една на друга — импулсивно предложи Бес.

Елизабет притисна сърцето си с ръка.

— Каквото и да стане. — Усмихнаха се и двете, зарадвани от зараждащото се приятелство. — Знаеш ли някои клюки?

— Ами… — Бес бе чула доста приказки за крал Хенри, но внезапно осъзна, че не е благоприлично да ги споделя с дъщеря му.

— Наистина знаеш нещо! Разкажи ми, иначе никога няма да ти простя!

— Познавате ли дама на име лейди Катерин Пар?

— Разбира се. Тя е много близка със сестра ми лейди Мери. Заедно ходят на литургия.

— Не смея да продължа, Ваша Светлост. Това засяга и вас…

— Баща ми? Мили боже, как съм могла да бъде толкова сляпа? Тази жена има амбицията да стане кралица!

— Така се говори.

Елизабет чу мъжки гласове и притисна устните си с пръст. Двама мургави и тъмнокоси младежи се промушиха през живия плет. Лицата им засияха от удоволствие, когато видяха двете момичета.

— Лейди Елизабет, колко се радвам! Търсехме някакво развлечение. — Тъмнокосото момче, на възрастта на Елизабет, се поклони галантно.

— Робин Дъдли, пречиш ни.

По-високият юноша, който изглеждаше на около шестнадесет, беше дори по-мургав от приятеля си. Докато оглеждаше Бес, очите му се разшириха. После протегна ръка и докосна щръкналите й гърди.

— Истински ли са? — попита той.