Вирджиния Хенли
Жена на страстта (25)

Глава 24

Голямата зала на Хатфийлд Палас едва побираше насъбралото се множество. Бес познаваше почти всички присъстващи. Тя се смееше и разговаряше с Робин Дъдли и красивата му сестра Мери Сидни. Малко преди това я бяха поздравили лорд Уилям Пар, сър Джон Тин, сър Хенри Брук, Уилям Хърбърт, граф Пембрук, както и десетина други благородници. Бес бе забравила, че познава толкова много английски графове.

Чифт силни ръце я сграбчи отзад. Тя се извърна и радостно извика:

— Амброуз Дъдли! Господи, последния път, когато се видяхме, ти беше едно розовобузесто момче, а сега си станал зрял мъж!

— А ти все още изглеждаш и се чувстваш като младо момиче, красавице.

Бес го потупа с ветрилото си.

— Аз съм почти… — погледна към Робин, — аз съм почти на двадесет и седем.

Робин отметна глава и се засмя. Всички бяха замаяни от вълнение. Половината нощ Бес бе прекарала с Елизабет и придворните й дами.

— Никога повече няма да спя! — бе заявила сияеща младата кралица. — Дворецът ми ще бъде осветен през цялата нощ, а аз ще танцувам до зори! Никакви правила повече! От сега нататък правилата в моето кралство ще създавам единствено аз! — Елизабет бе смъкнала строгата сива рокля и я бе захвърлила в огъня. Докато пламъците обхващаха плата, смехът й истерично се извиси. — Занапред всичките ми рокли ще бъдат великолепни и ще ги сменям по шест пъти на ден!

— Горките дами, които ще обслужват гардероба ти — обади се Бес, макар че напълно разбираше опиянението на приятелката си. — Ами бижутата?

— Всемогъщи боже, сега бижутата на Короната ми принадлежат и ще ги нося всичките до едно!

Кат Ашли й донесе нощницата.

— Агънце мое, трябва да поспиш. Утре ще трябва да произнесеш първото си обръщение като кралица.

Елизабет се извърна и се втренчи в нея, после блестящите й очи обходиха един по един всички присъстващи.

— Кълна се в свещената Христова кръв, никой повече няма да ми казва какво трябва да правя!

Докато Бес стоеше заедно с братята Дъдли в очакване да се появи новата владетелка, тя знаеше точно каква кралица ще бъде Елизабет. Щеше да е властна и надменна, но тъй като имаше непоклатима вяра в съдбата си, от нея щеше да излезе прославен и силен монарх. Бе по-умна и хитра от всички мъже на този свят, а и не по-малко лукава и пресметлива. Бес беше сигурна, че Елизабет е родена за трона.

— Къде, по дяволите, е тя? — нетърпеливо възкликна Робин.

— Доставя й удоволствие да ни кара да я чакаме — усмихна му се Бес.

Най-после Елизабет се появи в голямата зала, посрещната от оглушителни аплодисменти и радостни викове. Тя не вдигна ръце, за да ги накара да спрат, а остана права, наслаждавайки се на бурните овации. Мина половин час преди тълпата да се усмири и да спре да крещи: „Да живее кралицата!“. Чак тогава Елизабет заговори. Изглеждаше величествено и се владееше до съвършенство.

— Всичко това е Божие дело и чудо в нашите очи. Аз дължа верността си на короната и на народа на Англия. Бремето, което ще трябва да поема, не е никак леко, така че ще избера най-достойните хора в кралството, за да ми помогнат да го нося. Днес назначавам сър Уилям Сесил за мой главен секретар и председател на личния кралски съвет. Другите ми съветници ще бъдат Уилям Пар, маркиз Нортхемптън, графовете на Аръндел, Бедфорд, Дерби, Пембрук и Шрусбъри. Останалите ще избера по-нататък.

— От днес сър лорд Робърт Дъдли ще бъде един от моите висши дворцови служители. Назначавам сър Уилям Сейнт Ло за капитан на кралската гвардия. Уилям Полит, маркиз Уинчестър, остава на поста главен ковчежник, а сър Николас Бейкън определям за лорд пазител на печата.

Бес бе очарована. Бейкън бе зет на Сесил и опитен адвокат, председател на Съвета за увеличаване на хазната. Винаги бе помагал на семейство Кавъндиш, когато Уилям бе искал да размени някое парче от земята си.

— Назначавам госпожа Катерин Ашли за първа придворна дама — продължи Елизабет. — Днес назначавам и още четири нови придворни дами: лейди Катерин Грей, лейди Мери Сидни, лейди Летис Ноулс и лейди Елизабет Кавъндиш.

Бес бе изумена. Елизабет бе възнаградила всички, които Бес познаваше, с важни дворцови постове, ала тя самата никога не бе очаквала, че ще заеме официална длъжност при двора. Дори не бе сигурна, че го иска. И без това в момента имаше прекалено много грижи. Как ще съумее да съчетае новата служба с останалите си задължения? Разбира се, отлично знаеше, че не може да откаже назначението. Ако го направи, щеше да обиди непростимо Елизабет. Бес бе достатъчно практична, за да е наясно, че ако иска отново да успее, ще трябва да има царствен покровител.

Същата вечер Бес бе представена на Летис Ноулс, братовчедка на кралицата по майчина линия. Всички новоназначени придворни дами благодариха възторжено на кралицата, а Бес събра смелост да поиска първата услуга:

— Ваше Величество, може ли да се върна в Брентфорд, за да съобщя новината на семейството си и да се погрижа за гардероба си?

— Бес, официалните ти задължения ще започнат чак след коронацията. Разбира се, че можеш да се прибереш у дома и да се погрижиш за гардероба си. Вече заповядах на шивачките си да работят денонощно. Когато вляза в Лондон, ще бъда облечена в пурпурно кадифе. Ще отида право в Тауър — разбира се, имам предвид кралските апартаменти. Джон, съпругът на Кат, е пазител на кралските бижута. Ще ми трябва цяла седмица, за да изпробвам всички! Ще празнуваме Коледа в Уестминстърския дворец, а коронацията ще се състои през януари. Новата година ще символизира началото на новото управление.

На следващата сутрин Бес се върна в Брентфорд. Елизабет бе опиянена от новата си власт и от сутрин до вечер правеше най-различни планове. Бес знаеше, че няма да й липсва. Елизабет от години мечтаеше и бленуваше за този миг. Последното нещо, което би искала новата кралица, бе съвет от друга жена.

Джейн и леля Марси слушаха запленени разказа на Бес за станалото в Хатфийлд.

— Елизабет ме назначи за придворна дама. Искаше ми се да не го бе правила. Как, за бога, ще успея да се справя с всичко? Ще се наложи да живея в Уестминстърския дворец и да следвам двора навсякъде, където на Елизабет й скимне да отиде. Вие и децата ще трябва да останете в Брентфорд.

Марсела плесна с ръце.

— Точно от това се нуждаеш, Бес. Ти принадлежиш на двора! Ще разцъфтиш, така ще бъдеш в центъра на вселената! Елизабет ще събере около себе си най-великите мъже на Англия. Къде другаде ще имаш възможност да си избереш подходящ съпруг?

— Аз никога няма да се омъжа отново — твърдо отсече Бес.

— Аз пък съм сигурна в обратното — възрази леля Марси.

Младата жена предпочете да не обърне внимание на пророчеството й.

— Нямам амбиции за себе си, но децата ми са нещо съвсем друго. Връзките ми в двора ще им бъдат много полезни. Господи, само да имах пари, за да им осигуря прилични зестри.

— Нуждаеш се от богат и щедър съпруг, който да ти угажда във всичко — изтъкна Марсела. — Бракът е единственият отговор.

— Ти си успяла през целия си живот да го избегнеш — сухо отбеляза Бес.

— Ах, това е, защото не съм от жените, които привличат другия пол. Но ти, Бес, си точно от тях, колкото и да го отричаш!

— Най-хубавото е, че няма да ми се наложи да правя нови дългове, за да си подновявам гардероба. Имам великолепни рокли.

— Нужно ли е да ти напомням, че ти бяха купени от един богат и щедър съпруг? — не се отказваше Марсела.

— Кавъндиш наистина невероятно ме разглези. Но никога повече няма да се влюбя. Дадох на Уилям цялото си сърце, а когато се врека в любов на някого, то е за цял живот! Не мога да изпитам същите чувства към друг мъж.

Бес прекара Коледа с децата си в Брентфорд. След празника лодката на Кавъндиш, натоварена с прекрасните рокли на Бес и част от личните й вещи, отплува към Уестминстър Палас за посрещането на Новата година.

Бес знаеше точно какво да очаква при двора. Освен вълнение и великолепие щеше да има злобни приказки зад гърба, дребнава ревност, заговори и интриги за сдобиване с повече влияние и сила. Всички придворни, в това число и самата тя, бяха опортюнисти, които непрекъснато си съперничеха, за да запазят мястото си в обществената йерархия.

Дадоха й стаи близо до кралските покои. Тя бе доволна, защото малцина привилегировани имаха достъп до личните апартаменти на Елизабет. Двете й разкошно обзаведени стаи бяха до жилището, предназначено за сестрата на лорд Дъдли, Мери Сидни, с която Бес се познаваше от години.

Мери помогна на Бес да закачи роклите си в големия гардероб.

— Дрехите ти са красиви. Но ти винаги си имала изключително изискан вкус. Какво ще облечеш довечера?

— Бал ли ще има? — уморено попита Бес.

Мери се засмя.

— Всяка нощ има бал, освен ако не е маскарад или пиеса, или музикални изпълнения. Балът в навечерието на Нова година ще бъде с маски, но има изисквания към костюмите. Всички трябва да сме облечени като богини от митологията.

— Това означава, че нямам много време, за да си ушия костюм. Нейно Величество пак ли ще бъде Цирцея?

— А, не. Кралицата ще бъде Венера, а моят скъп брат ще бъде нейният Адонис. — Мери завъртя очи и избухна в смях.

Бес реши тази вечер да облече най-семплата си дреха, защото още бе в траур. Роклята бе от сива копринена тафта и моделът бе съвсем обикновен, но платът шумолеше тайнствено. Зави косата си на френски кок и я покри с мрежа, украсена с мъниста от черен кехлибар. Надяваше се да внуши уважение със скромното си и достолепно облекло. Всички в двора сигурно бяха чули за финансовия скандал, свързан с името на Кавъндиш, и тя трябваше да държи главата си високо изправена, но и да не се набива на очи.

Първият мъж, който я покани на танц, бе сър Джон Тин. Зеленият му кадифен жакет хармонираше със зелените му очи.

— Аз още съм в траур, Джон. Струва ми се, че не е редно да танцувам.

— Бес, намеренията ми са почтени. Бих искал да те ухажвам.

Бес бе смаяна. Той не си губеше времето и съвсем открито намекваше за брак. Изглежда огромният й дълг от пет хиляди лири не го стряскаше.

— Как върви строежът в Лонглийт?

И двамата изпитваха страст към строителството и с часове можеха да обсъждат фрески или сводести тавани, разговор, който Бес се надяваше, че ще го отклони от ухажването.

Следващият мъж, който я покани на танц, бе сър Хенри Брук, наскоро станал лорд Кобам.

— Много любезно от ваша страна да ме поканите, лорд Хари, но тази вечер не танцувам.

— Любезността няма нищо общо с поканата ми, Бес. Търся си съпруга.

Бес се надяваше, че ще се измъкне с шега.

— Хари, ти си търсиш съпруга, откакто брат ти Том се ожени за Кати, дъщерята на съпруга ми. Обаче все още си ерген.

— Така е, защото дамата, която желаех, не беше свободна. А сега вече е. — Взе ръката й и я целуна пламенно.

Бес решително измъкна пръстите си.

— Сестра ти току-що пристигна, трябва да поговоря с нея.

Лорд Хари я последва, когато тя отиде да поздрави сестра му Елизабет и съпруга й Уилям Пар. Докато Хари разговаряше със сестра си, Пар целуна Бес по бузата и прошепна:

— Ти никога няма да бъдеш самотна, Бес, не и докато аз съм при двора.

Младата жена не можеше да повярва на ушите си. И ако това не беше предложение! Не искаше да го обиди — все още му дължеше пари за земите на север, — но не искаше името й да бъде замесено в непристоен скандал.

— Как бих могла да бъда самотна, когато имам такава скъпа приятелка като съпругата ти Елизабет? — мило попита Бес.

Кралицата, придружена от Робин Дъдли, влезе в балната зала. Носеше фина златиста рокля с дълбоко изрязано деколте. Високият корсаж бе украсен с едри топази. Всички дами се отпуснаха в дълбоки поклони, а Елизабет ги вдигаше една по една, като минаваше покрай тях.

Когато Бес се изправи, погледът на Елизабет се плъзна по дрехата й.

— Аз изгорих всичките си сиви рокли. Предлагам и ти да направиш същото.

— Простете несъгласието ми с Вас, мадам — обърна се Робин Дъдли към кралицата. — Роклята придава на лейди Кавъндиш изключително излъчване.

— И това излиза от устата на мъж, който може да съблече една жена по-бързо от всеки друг в двора.

Дръзките очи на Робин я огледаха от главата до петите.

— Напоследък не съм постигнал особен успех в тази насока, мадам.

Елизабет го плесна игриво с ветрилото си, очевидно наслаждавайки се на словесните им закачки.

— Добродетелността сама по себе си е награда. Робин поднесе обсипаните й с пръстени пръсти към устните си.

— Не, мадам, добродетелността сама по себе си е наказание.

Двойката открито флиртуваше и Бес знаеше, че до утре дворът ще гъмжи от клюки за връзката на Дъдли кралицата. Дали Елизабет го бе избрала, защото бе женен, или помежду им наистина съществуваше силно сексуално привличане? Бес си припомни какво означаваше това чувство и бе благодарна, че самата тя никога вече нямаше да го изпита. Голямата страст бе твърде всепоглъщаща и емоционално изтощителна. Тя бе тридесетгодишна вдовица и майка на шест деца, огромно финансово бреме тегнеше върху плещите й. В живота й нямаше място за подобни глупости.

Докато Бес се придвижваше покрай дансинга, забеляза, че всички присъстващи мъже и жени флиртуваха. Радваше се, че тези неща вече не я вълнуваха. Извърна се, когато усети нечий поглед върху себе си. С облекчение видя, че това бе граф Хънтингтън от Дарбишър. Младата жена го поздрави топло, но в следващия миг съжали, че го е сторила, защото той се втренчи замислено в нея.

— Наистина съм разтревожен за теб, скъпа моя. Жена, която не задоволява естествените си потребности, много скоро отслабва и става раздразнителна. — Наведе се към ухото й. — Съвкуплението поддържа жената пълничка и доволна.

Бес погледна студено към чашата му с вино.

— В такъв случай ви предлагам да побързате при своята графиня преди съвсем да се е стопила — или да ви е сложила рога.

Бес се отдалечи бързо. Искаше й се да се оттегли в стаите си, но според протокола никой не можеше да напусне бала преди кралицата. Отправи се към вратите в дъното на залата и се озова до сър Уилям Сейнт Ло.

— Лейди Кавъндиш, съжалявам дълбоко за загубата ви.

— Благодаря ви, милорд. — Той бе единственият мъж тази вечер, който бе достатъчно благороден, за да й изкаже съболезнованията си. Някога Кавъндиш й бе казал, че Сейнт Ло е джентълмен, който никога няма да омърси репутацията на една дама, и Бес му бе благодарна за уважението, което й засвидетелстваше. Всъщност единствено с него от присъстващите мъже се чувстваше в безопасност.

— Позволете ми да ви намеря един стол, лейди Кавъндиш. Нейно Величество ще танцува с часове.

Бес му бе благодарна за съобразителността и двамата седнаха и се заприказваха.

— Какво щастие, че животът на кралицата се промени толкова драматично откакто за последен път се срещнахме, лейди Кавъндиш. Вие възстановихте желанието й за живот и й вдъхнахте смелостта, от която тогава се нуждаеше. — И двамата бяха близки приятели на Елизабет, които я бяха виждали в най-лошите й дни.

— Вие също сте страдали в Тауър.

— За мен беше не толкова задължение, колкото привилегия.

Бес се зачуди дали Сейнт Ло не е влюбен в Елизабет. Той бе с нея от толкова години и още не се бе оженил. Но, разбира се, той е бил избран за поста си, защото бе съвършен джентълмен с безукорни маниери. Никога не би си позволил фамилиарничене, за разлика от някои други. Погледът на Бес обходи залата и се спря на Робин Дъдли.

Усмихна се на Сейнт Ло и се запита на колко ли е години. Може би в средата на четиридесетте, но изглеждаше както винаги. Късо подстриганата му коса и мустаците му бяха посивели, но фигурата му бе стройна и стегната като на дългогодишен войник.

— Съжалявам, че при вас нещата не са толкова щастливи както при кралицата, лейди Кавъндиш. Искрено се надявам, че през новата година късметът ще се усмихне и на вас.

„Късмет? Дали намеква за финансовите ми затруднения?“

— Сър Уилям, аз почти се боя от идващата година.

— Помолете кралицата да ви помогне, милейди. Тя е много щедра към тези, на които вярва.

— Не бих могла. Има твърде много алчни ръце, твърде много паразити в двора.

— Вие сте нещо специално, милейди. Не се съмнявам, че когато празниците и коронацията отминат, кралицата ще си спомни за вашето тежко положение.

Дай боже! Бес искрено се молеше да стане така.

 

 

Беше й трудно да заспи в чуждо легло и Бес лежа будна с часове, мислейки за мъжете, които тази вечер й направиха предложения. Нито веднъж пулсът й не се ускори, нито един от тях не накара сърцето й да забие по-бързо. Остана напълно безразлична. Съмняваше се, че някога отново ще бъде привлечена от мъж. Тази част от нея, която откликваше на силния пол, бе мъртва.

Новогодишният маскен бал щеше да бъде извънредно пищно празненство. На него щяха да присъстват пет пъти повече гости от предишната вечер. Голямата зала, залата за аудиенции, просторните преддверия едва щяха да поберат поканените.

Бес отначало реши да се облече като Изида, богинята на луната, но Летис Ноулс й каза, че тя вече си е ушила костюм на тази богиня. Така че Бес реши да се маскира като Ундине, водната нимфа. Върху синята си долна риза тя приши ефирни зелени воали, а на главата си сложи малка шапка, украсена със зелени мъниста, разноцветни и сребристи нишки. Едва ли изглеждаха като водорасли, но нали богинята трябваше да бъде по-скоро фантастична, отколкото реалистична.

 

 

Дворецът бе толкова претъпкан с развеселени гости, че Бес много скоро бе разделена от Мери и Летис. Отклони толкова много покани за танц, че им загуби броя. Много от костюмите бяха красиви, собствениците им навярно със седмици ги бяха измисляли и шили. Някои бяха много остроумни, като Янус, богът с две лица, но останалите нямаха нищо общо с митологията.

Бес се забавляваше да отгатва кой се крие зад маските, което тази вечер бе още по-трудно, тъй като в двореца присъстваха много дипломатически представители от Франция, Испания и Швеция, дошли да ухажват кралица Елизабет, за да сключат изгодни договори за страните си.

Висока фигура в тъмночервен дяволски костюм се поклони пред нея, улови ръката й и я поведе към дансинга. Бес се отдръпна и отказа, но мъжът със сатанинската маска изглежда не разбираше значението на думата не. Заради смолисточерната му коса Бес предположи, че е испанец. Стори й се по-лесно да се примири и да танцува, отколкото да направи сцена. После бавно осъзна, че един испанец никога не би се облякъл като дявол.

— Кой сте вие? — озадачено попита Бес.

— Нима не можеш да се досетиш, моя малка монахиньо?

Бес си припомни костюма на послушница, който бе носила преди години и бе обзета от ужасно подозрение. Протегна ръка и смъкна маската. Сините очи на лорд Талбът се засмяха насреща й. Нямаше да позволи да я предизвика и побърза да потуши избухналата в гърдите й искра, която заплашваше да се превърне в гневен изблик.

— Не е нужно да се маскирате, за да изобразите дявола. Лицето ви е също като на Луцифер — нехайно подхвърли тя.

— И други са ми го казвали — лениво отвърна той. Пурпурният му жакет бе в ярък контраст с мургавата му кожа и тъмни коси. Белите му зъби проблясваха.

Докато си разменяха язвителни забележки, Бес внезапно осъзна, че той е невероятно привлекателен. Талбът бе истински аристократ, произхождаше от стара и благородна фамилия и това си личеше във всяка черта на лицето му, във всяка извивка на фигурата. Изглеждаше високомерен, защото се държеше с вродена гордост.

— Очарован съм, че Нейно Величество ви е избрала за една от придворните си дами. Дворът на Елизабет ще бъде ненадминат, ако се обгради с умни и красиви жени.

Бе се превърнал в един обигран ухажор на тридесет години, много по-чаровен и фин, отколкото в младостта си. Въпреки това той продължаваше да бъде властен и опасен, една много силна комбинация, на която бе трудно да се устои.

— А джентълмените при двора какви трябва да бъдат — умни или глупави, милорд?

Талбът се засмя, искрено развеселен.

— Уверявам ви, че няма да липсват и от двата вида. — Подкупващият му поглед задържа нейния. — Нейно Величество е достатъчно умна, за да се заобиколи с хора, доказали верността си като вас, лейди Кавъндиш.

Когато музиката се смени, Бес внезапно осъзна, че се намира на дансинга. Опита се да си тръгне, но ръката му я стисна по-силно и не й даде възможност да избяга.

— Аз не бива да танцувам, милорд, още съм в траур.

— Но сте облечена като морска нимфа и песента ви на сирена е неустоима. Вдовица си повече от година, Бес. Траурът ти отдавна свърши.

— Аз не говоря за общоприетия траурен период от една година. Говоря за това, което е в сърцето ми!

Той се втренчи недоверчиво в нея. Застаряващият й съпруг я бе оставил насред финансова катастрофа.

— Кавъндиш бе двадесет години по-стар от теб. Винаги съм предполагал, че си се омъжила…

— За парите му? — Внезапно побесня. — В такъв случай се оказах жестоко излъгана, нали, милорд Сатана?

— Не исках да кажа това. Най-смирено моля за извинение, Бес. Познаваме се толкова отдавна, че си позволявам да говоря съвсем открито. Прости ми, нямах представа, че е било брак по любов.

— Ти никога в живота си не си бил смирен! — избухна младата жена. — Нито пък знаеш какво означава да си в нужда.

— Тук вече напълно грешиш, „Свадливке“. — „Гладът ми за теб е разяждащ“ — помисли си той, надявайки се, че е успял да прикрие нуждата, която заплашваше да го погълне.

Бес се зачуди дали го е разбрала правилно, но беше толкова ядосана, че й се искаше да го зашлеви през лицето. Когато осъзна, че е била примамена в средата на дансинга, цялата се разтрепери от гняв. Сърцето й ускорено заби, а пулсът й се учести. За пръв път от четиринадесет месеца Бес се чувстваше жива!

Изведнъж я заля вълна на страх. Лорд Талбът бе толкова привлекателен, че тялото й му отговаряше въпреки желанието й.

— Дяволите да те вземат, Талбът! — Бес се извърна и избяга от залата. Когато стигна до голямата зала, намали крачка, защото тук тълпата бе почти непроходима. На вратата едва не се сблъска със сър Уилям Сейнт Ло, който говореше със стражата.

— Лейди Кавъндиш, може ли да ви правя компания? — любезно попита той.

Бес го улови под ръка, сякаш бе нейното спасение.

— Синтло — произнесе тя името, което му бе дала кралицата. — Търсих ви — мило излъга младата жена.