Вирджиния Хенли
Жена на страстта (28)

Глава 27

— В добро и зло, в богатство и бедност, в болест и в здраве, ще те обичам и ще те почитам, докато смъртта ни раздели. В името на Светия Бог, заклех се. — Гласът на Бес се извиси в кралския параклис.

Сър Уилям плъзна сватбения пръстен на безименния й пръст.

— С този пръстен аз се вричам на теб, с тялото и душата си, и с всички земни блага, които притежавам.

— Обявявам ви за мъж и жена в името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин — произнесе напевно свещеникът.

От мига, в който се омъжи, Бес забеляза, че към лейди Сейнт Ло се отнасяха по различен начин, отколкото към лейди Кавъндиш. Общественото й положение внезапно се издигна и всички на сватбеното тържество й засвидетелстваха много по-голямо уважение, което тайно я забавляваше.

Младата жена тайно се ужасяваше от срещата си с лорд Талбът. Как, за бога, би могла да преглътне и хапка, докато усеща студения поглед на сините му очи?

Какво да стори, когато той поиска да танцува с младоженката?

Около час след началото на празненството Бес чу кралицата да отбелязва:

— Жалко, че тази вечер лорд Талбът не можа да се присъедини към нас. Извикаха го на север, граф Шрусбъри се е разболял.

Младоженката почувства, че отмалява от облекчение. Зачуди се дали Талбът е напуснал двора, защото не желаеше да признае брака й. Може би използваше като извинение здравето на баща си. Тя изпитваше искрена привързаност към стария граф и мислено се помоли дано не е сериозно болен.

Най-после можеше да се отпусне и да се забавлява. Обаче в съответствие с новото си положение на лейди Сейнт Ло се налагаше да бъде по-сдържана, отколкото в миналото. Напомни си да не пие твърде много вино и да не ругае. Започваше нов живот и искаше новият й съпруг да се гордее с нея.

Изглежда гостите се стараеха да държат Уилям и Бес разделени, тъй като младоженците танцуваха с почти всички присъстващи, но не и един с друг. Оказаха се заедно чак в полунощ.

— Мислиш ли, че ще настояват да присъстват на първата ни брачна нощ? — промърмори Бес със закачливи искри в тъмните си очи.

Сър Уилям се изчерви и сдържано отвърна:

— Надявам се, че няма да направят нещо толкова вулгарно.

Бес повика братята Дъдли.

— Нуждая се от помощта ви. Не искам свидетели в спалнята. Моят нов господар го смята за вулгарно.

— Ами то е си е точно така — засмя се Робин. — Нали в това е целият смисъл!

Амброуз Дъдли й смигна.

— Не мислиш ли, че е добра идея да се кача горе с вас и да му покажа как да се справи със съпружеските си задължения?

— За бога, той е третият й съпруг — лениво отбеляза Робин. — Бес ще му покаже какво да направи!

В крайна сметка Елизабет ги спаси от неудобната ситуация. Тя позволи на младоженците да се оттеглят сами, а никой от придворните нямаше право да напуска празненството преди кралицата да си легне.

След назначаването на сър Уилям Сейнт Ло за главен домакин на Англия той се премести в разкошен апартамент на втория етаж на двореца, в същото крило, където бе настанен и Сесил. Бес бе очарована от новото си жилище — повечето от придворните не разполагаха с подобни удобства.

Камериерът на сър Уилям им отвори вратата, но Бес не пристъпи вътре и съпругът й я погледна несигурно.

— Съществува обичай младоженецът да пренася булката през прага.

Синтло се засмя и я вдигна на ръце, а Бес усети как възбуденият му член се отърква в задните й части. Притисна устни към ухото му и прошепна:

— Освободи камериера си.

Бес не се притесняваше от това, което ще последва, изпитваше единствено любопитство.

Съпругът й я пусна внимателно на пода и учтиво попита:

— Пристигнаха ли вещите на лейди Сейнт Ло, Грийвс?

— Да, милорд. — Прислужникът кимна към спалнята.

— Прекрасно. Тази вечер няма да се нуждаем от услугите ти. Благодаря ти, Грийвс.

Дори и след като слугата си тръгна, Синтло продължи да се държи сдържано и любезно. Поклони й се и изрече тържествено:

— Навярно искаш да останеш за малко сама.

Бес остана леко изненадана, че той не желае да я съблече. Или може би беше толкова възпитан, че не би направил подобно нещо без покана? Тя го дари с ослепителна усмивка и отиде в спалнята. Съблече се бавно и освежи лицето и ръцете си с розова вода, надявайки се, че той ще влезе и ще я завари гола. Когато младоженецът не го направи, тя облече кремавата копринена нощница и се изкачи в леглото. Той продължаваше да не идва и Бес реши да го повика. За своя изненада установи, че не може да го нарече Уилям. Вместо това извика:

— Можеш да влизаш, Уил, готова съм!

Едва тогава приближи до леглото и я погледна с обожание.

— Толкова си красива. — Протегна ръка, сякаш искаше да докосне косата й, но бързо я отпусна, все едно не се осмеляваше да го стори. После духна свещите и се съблече на тъмно.

Бес се усмихна в мрака. Изглежда новият й съпруг бе много срамежлив. Може би тя трябваше да направи първата стъпка. Усети как леглото се огъна под тежестта му и си напомни да се държи като дама.

В мига, в който Синтло се озова до нея, цялата му свенливост изчезна. Ръцете му се плъзгаха навсякъде по тялото й. Никога не бе очаквала, че един мъж може да се възбуди толкова бързо. В мига, в който го докосна, той изпъшка, извика и се притисна към гладкото й бедро. За да му помогне, Бес се опита да свали нощницата си.

— Елизабет, не мога да чакам — простена той, дръпна нагоре коприната и я възседна. Проникна бързо в нея и Бес бе смаяна от силата на желанието му. Разтвори широко крака и му се отдаде, опитвайки се да нагоди тялото си към неговото. От две години не се бе любила и предпочиташе той да бъде по-бавен първия път.

— Елизабет… Господи… Елизабет! — Той се изви и се изпразни, когато Бес усети първите тръпки на възбудата.

Ръцете му я прегърнаха и съпругът й зарови лице на гърдите й.

— Съжалявам, съжалявам, скъпа моя. Прощаваш ли ми, Елизабет?

Отначало Бес помисли, че й се извинява, задето е свършил толкова бързо и я е оставил незадоволена. Погали нежно косата му.

— Не исках да те нараня… прости ми, че бях такова животно! — замоли се той.

Изведнъж Бес осъзна, че й се извинява, задето я е обладал насила.

— Уил, ти не си ме наранил и със сигурност не си животно. — Седна в леглото и запали свещите.

— Обичам те толкова много, как можах да ти сторя това?

Изглеждаше засрамен и нещастен.

— Всичко е наред, ти не си ме наранил.

— Наистина ли? О, господи, нямаш представа колко ми беше хубаво. Ти ме възбуждаш както никоя досега. Бес, ти проявяваш такова разбиране към мъжките удоволствия.

— Уил, жената също изпитва удоволствие.

Той се засмя и поклати глава.

— Ти дори не подозираш за вълнението и насладата, които преживях. За мъжа е различно. Една дама никога не може да изпита нещо толкова… покварено.

Бес с усилие сдържа смеха си. Не, искаше й се да плаче. Това, което наистина искаше, бе да стигне до оргазъм. Облиза устни и легна отново. Когато той духна свещите и приближи към нея, Бес бе сигурна, че този път е готова. Съпругът й я целуна нежно, а тя се изви подканящо към него. Бедрата й докоснаха слабините му и тя усети, че членът му е мек и отпуснат. Той я целуна отново, а тя пъхна върха на езика си в устата му, за да го подразни.

— Лека нощ, Елизабет… благодаря ти.

Бес остана да лежи будна в широкото легло дълго след като спокойното му дишане показа, че е заспал. „Не всички мъже са еднакви!“ Осъзна, че нарочно бе избрала Сейнт Ло, защото бе пълна противоположност на Кавъндиш. Бес просто не искаше да обича друг. Каза си, че повече не желае да изпита отново онази дива страст и съкрушаваща болка. Сейнт Ло бе добър мъж. Бракът им щеше да бъде добър. Нямаше да съжалява!

Докато лежеше до съпруга си, чувството за безкрайна празнота, настанило се в стомаха й, бе като разяждащ глад, но още по-лошо.

— Уилям — прошепна тя два часа по-късно, докато се унасяше в сън. Ала не Уилям бе този, който изпълни сънищата й през тази нощ, нито пък новият й съпруг.

 

 

Един глас, мек като черно кадифе, нашепваше в ухото й: „Ти никога не си била обичана от мъж на твоята възраст — от мъж в разцвета на силите си“. Бес се извърна и се остави в ръцете му. „Самурена наметка… черен жребец… ще те обладая върху седлото… гола за цяла седмица… крещиш от страст, докато прониквам в горещата ти и влажна сърцевина… второто съвкупление — толкова бавно и чувствено… ще се гърчиш, ще стенеш и ще се извиваш, докато те водя към върха…“ Третият път я люби истински, с цялото си тяло, докато тя не затрептя в неистова жажда, готова да му отдаде всичко, което искаше от нея.

 

 

На следващия ден Бес и Синтло пристигнаха в Брентфорд, където се повеселиха на малко празненство с нейното семейство. Младоженците бяха освободени от задълженията си в двора и Бес реши да използва това време, за да премести отново семейството си в Чатсуърт. Нямаше търпение да покаже на сър Уилям великолепната къща, която бе построила, както и да го запознае с благородните си приятели в Дарбишър.

Джейн и Марсела напълно одобряваха брака й и се отнасяха към Сейнт Ло с почти благоговейно уважение. Дъщеря й Франси изглеждаше малко резервирана към втория си баща, но синовете й, сега на девет, осем и седем, се надпреварваха да спечелят вниманието му. Малките Елизабет и Мери, съответно на четири и три годинки, не се бояха от нежния мъж с добре оформена сива брада и постоянно се катереха в скута му.

Докато Бес бе заета с опаковане на багажа на цялото домакинство, Сейнт Ло пазаруваше подправки, ангинари, маслини, вино и всичко друго, за което можеше да се сети и което бе в изобилие в Лондон, но можеше да липсва в Дарбишър.

Преди да тръгне, Бес се запаси с достатъчно количество змийско биле против забременяване, за да бъде сигурна, че няма да зачене. Може и да се бе омъжила повторно, но Кавъндиш щеше да си остане единственият баща на децата й. Кавалкадата, която потегли по широкия северен път, бе доста внушителна, тъй като и двамата взимаха със себе си слугите си, а Бес водеше и учителите, и бавачките на децата.

По време на пътуването младоженците оставаха сами чак когато вратата на спалнята се затвореше зад тях. Младоженецът бе толкова развълнуван от младата си съпруга и възбудата му се засилваше, вместо да намалява. Всяка нощ той заспиваше сексуално заситен, но изобщо не подозираше, че любимата му Елизабет лежи до него будна и незадоволена.

Когато Чатсуърт се показа на хоризонта, Бес изтръпна от щастие. За малко да го изгуби. Беше се заклела, че никога вече няма да застраши безценното си имение. Бе рискувала много, като отлагаше продаването му, за да изплати дълга си към Короната, и съдбата бе проявила благосклонност към нея. Застанала пред дома на мечтите си, Бес за сетен път се увери, че бе постъпила правилно. Бе заложила всичко и бе спечелила!

Сър Уилям беше изключително впечатлен от Чатсуърт, чиито прекрасни градини се простираха на около десетина километра.

— Чатсуърт е най-голямата ми страст — довери му тя със сълзи на щастие в очите.

— Както ти си моята, скъпа. Искам да подновиш строежа. Трябва да го завършиш.

— Благодаря ти, Уил, това е най-хубавият сватбен подарък, който можеш да ми направиш.

Бес не губи ценно време. Незабавно нае работници, които да дялат варовик и да приготвят хоросан, и други, които да изкопаят въглища от мините в имението. С помощта на управителите си, Франсис Уайтфийлд и Тимоти Пюзи, Бес нае зидари, мазачи, дърводелци, майстори за покрива и стъклари. Написа писмо до своя добър приятел Джон Тин и го помоли да й изпрати неговия специалист по фреските. Подписа писмото Елизабет Кавъндиш, видя грешката си, зачеркна Кавъндиш и написа новото си име Сейнт Ло.

Сър Уилям бе на върха на щастието си. Семейството бе нещо ново за него и той с радост изпълняваше ролята на грижовен баща. Беше изключително щедър, винаги внимателен, безкрайно търпелив и във всичко поддържаше младата си съпруга. Баща му бе оставил голямо богатство, което той с удоволствие харчеше за Бес и децата.

Синтло беше в Чатсуърт две седмици, когато получи известие от кралицата, която настояваше незабавно да се върне. Елизабет искаше да премести двора в Уиндзор и не можеше да се оправи без капитана на личната си гвардия и главния домакин на Англия. Бес скри разочарованието си и му каза, че веднага ще се заеме с опаковането на багажа.

— Скъпа моя, не е нужно и ти да се връщаш. Искам да останеш тук и да се наслаждаваш на лятото заедно с децата. Кралицата може и да заповядва на мен, но не и на съпругата ми. Веднага щом се върна в двора, ще платя дълга ти. Това ще умилостиви Нейно Величество. Ще ми липсваш ужасно, но ти обичаш Чатсуърт, а твоето щастие е най-важно за мен.

— О, Уил, ти също ще ми липсваш. Толкова си мил и щедър.

След като съпругът й замина, Бес установи, че наистина й липсва. Той задоволяваше всяка нейна прищявка и тя не се съмняваше в любовта, която сияеше в очите му. Много скоро се потопи в работата — започна да строи третия етаж на Чатсуърт — и всеки час от деня й бе зает. Тъй като според закона тя можеше да предяви претенции за земята, която е облагородила, Бес прибави допълнителни двадесет и пет акра към Ашфорд, които огради с дълбок ров и жив плет и ги нарече Поляната на чучулигите.

Сър Уилям всяка седмица изпращаше в Чатсуърт каруца с продоволствие, а също книги и бонбони за децата, подправки, като карамфил, джинджифил, смокини, испански копринени конци за Бес. Писмата му бяха затрогващи и винаги започваха със: „Скъпа моя, по-скъпа дори от живота ми“.

Към края на лятото Франсис Грей пристигна от Брадгейт да я посети и Бес се ужаси, като видя колко напълняла бе приятелката й. Франсис обичаше да я настаняват на удобен в стол в градината и прекарваше целия ден в клюки.

— Е, лейди Сейнт Ло, много съм горда с теб. С всяка следваща женитба се изкачваш все по-нависоко по стълбичката на успеха. Как успя да го уловиш?

Прямотата на Франсис не можеше да я обиди и затова Бес отвърна:

— Според леля Марсела се дължи на гърдите ми.

— Може би, скъпа, но съм по-склонна да вярвам, че е заради червената ти коса и приликата ти с кралицата. Той от години е влюбен в Елизабет.

Бес се усмихна.

— Да, но сега единствено аз имам любовта му.

— Заедно с парите и земите му, предполагам. Срещала ли си някога безпътния му брат Едуард — черната овца на семейството?

— Не. Трудно е да си представиш, че някой от фамилията Сейнт Ло може да бъде разпътен.

— Едуард е една злобна свиня. Тъкмо затова сър Уилям е образец на почитан и уважаван джентълмен — за да уравновеси скандалните истории на брат си. Едуард се оженил за една богата вдовица, след като отровил стария й съпруг. След месец и тя починала и според слуховете също е била отровена. Тогава той насочил вниманието си към годеницата, която баща им избрал за брат му, и се оженил за нея. Семейството се отказа от него и го лиши от наследство. Така че, когато баща му умре, сър Уилям ще получи целия Съмърсет и Глостършър.

Бес чувстваше, че е непочтено да клюкарства за семейство Сейнт Ло. По-добре да попита Уил за семейството му, не се съмняваше, че ще й каже истината — съпругът й ненавиждаше лъжата.

— Как се чувства Катерин при двора на Елизабет? — попита тя, за да смени темата. — Не съм се виждала скоро с нея, защото тя е дежурна през деня, а аз само през нощта.

— Горката Катерин. Няма съпруг и се тревожа какво ще стане с нея, когато умра. Писах на кралица Мери, преди да умре да отмени декрета, с който й забранява да се омъжва. Предполагам, че сега ще трябва да пиша на Елизабет. Бес, ако нещо се случи с мен, ще помолиш ли кралицата да намери подходящ съпруг за Катерин?

Бес се разтревожи.

— Франсис, да не си болна?

Приятелката й сви рамене.

— Боя се, че имам воднянка. Напоследък колкото и течности да пия, почти не ходя по малка нужда.

— О, скъпа моя, съжалявам. Ще помоля Марсела да ти запари чай от камшиче. Сигурна съм, че ще ти помогне. Искаш ли да си легнеш?

Франсис й намигна.

— Прекарвам достатъчно време в леглото, откакто се омъжих за моя млад коняр. Няма значение, Бес, поне ще умра с усмивка на лицето!

 

 

Есента неусетно дойде и сър Уилям пристигна в Чатсуърт, за да отведе съпругата си в Уиндзор. Бе платил за обучението на младите Хари и Уилям Кавъндиш в Итън, чиито сгради можеха да се видят от кулите на Уиндзор Касъл. Другите деца щяха да останат в Чатсуърт заедно с майката на Бес, Джейн и Марсела.

Срещата им в леглото бе повторение на първата им брачна нощ и Бес реши като се върнат в двора, да поговори с Уил и внимателно да го посъветва да не се вълнува толкова и да се научи повече да се владее.

Апартаментът на лорд и лейди Сейнт Ло в Уиндзор Палас беше още по-разкошен от този в Уестминстър и дори разполагаха с две спални. Двамата често канеха на гости свои приятели, а синовете на Бес ги посещаваха всяка седмица.

Месеците се нижеха един след друг. Всеки час, през който Елизабет не бе затворена в кабинета си със Сесил, тя прекарваше с Робин Дъдли. Бес бе доста изненадана, че в Уиндзор той имаше открит достъп до спалнята на кралицата. Двамата изглежда бяха престанали да се крият. Влюбената двойка яздеше всяка сутрин из огромния парк на Уиндзор, ходеха лов за лисици, на лов със соколи, стреляха с лък или се разхождаха хванати ръка за ръка покрай брега на реката.

Когато Бес попита Мери Сидни как се развиват брачните преговори на кралицата с чуждестранните й кандидати, Мери й довери една тайна:

— Съпругата на брат ми, Ейми, страда от заболяване на гърдите. Докторите казват, че й остава да живее по-малко от година. Всички тези брачни преговори с Франция, Испания и Шотландия са просто хвърляне на прах в очите, за да се печели време. Робин казва, че Елизабет ще се омъжи за него, когато бъде свободен.

През следващата седмица нито Бес, нито съпругът й бяха дежурни и прекараха нощта заедно в спалнята си. Тогава Бес заговори за любовната връзка на Елизабет с Робин Дъдли.

— Бес, ти грешиш. Кралицата е девствена.

Тя го погледна удивено. Та той бе капитан на личната й гвардия още когато Том Сиймор й бе любовник. Как бе възможно да се заблуждава така?

— Мъжете я намират за очарователна и с техните сексуални фантазии се роят край нея като пчели на мед. Но тя никога няма да позволи на никой мъж да стигне докрай.

Бес се взря в него замислено за миг. Изведнъж я осени мисълта, че той също е от тези мъже, които имат сексуални фантазии за Елизабет. След това й хрумна нещо друго. Когато Уилям се ожени за нея, той бе девствен или почти! Притесненията му не са били следствие от срамежливостта му, а са се дължали на липса на опит. При едно момче това би било възхитително, но не и за един мъж на средна възраст. Бес скришом се усмихна. Май трябваше да го обучи, както безцеремонно я бе посъветвала Франсис Грей.

— Уил, скъпи, ще ми помогнеш ли да сваля роклята си?

За миг той се озова до нея със светнали от нетърпение очи.

— Сигурна ли си, че не искаш да повикам камериерката ти?

Тя обви ръце около врата му.

— Искам ти да ме съблечеш, мили. Обичам да усещам ръцете ти върху тялото си.

Бес никога досега не бе събличана толкова бързо. Той припряно навлече копринената й нощница.

— Пъхни се в леглото, Елизабет — нетърпеливо рече той и се запъти да духне свещите.

— Не, Уил, не искам да лягам в леглото и моля те не угасяй свещите. Искам да те гледам, докато се събличаш.

Той облиза пресъхналите си от възбуда устни и бързо свали жакета и ризата си. Поколеба се за миг, после ръцете му посегнаха към панталоните.

В този миг Бес приближи към него и го бутна върху леглото. Смъкна ботушите му, а с другата ръка свали панталоните му.

— Бес, недей, ще свърша — отчаяно промълви съпругът й.

— Да, мили, ще свършиш. А после ще се възбудиш отново.

Разкопча и последното копче и членът му щръкна навън. Тя обви пръсти около него, после започна нежно да го милва.

Уил простена и започна да се движи неистово в шепата й. Бес знаеше, че няма да издържи и минута. Наведе се над него, обхвана с длан тестисите му, отърка ги един в друг, после пръстите й стиснаха мъжествеността му и тя почувства как избухна. Перлените капки на спермата му изригнаха като фонтан и се посипаха върху нощницата й там, където покриваше гърдите и корема й. Той се отпусна задъхан до нея.

Очите му я изпиваха. Тя се придвижи отгоре му и хвана ръката му. Плъзна пръстите му по корема си, а после ги насочи към пищните си гърди. Заобиколи зърната им, които набъбнаха от възбуда.

— Господи, Бес, искам те! — пресипнало простена той.

— Не е нужно да бързаме, разполагаме с цялата нощ. Защо да не довършим събличането? — Помогна му да свали останалите си дрехи, накрая изхлузи и нощницата си. Плъзна се гола до него и докосна с устни неговите.

Уил изохка и пъхна език в горещата мекота на устата й. Бес почувства как членът му отново се надига до бедрото й.

— Вие сте много егоистичен любовник, милорд — прошепна тя в ухото му. — Ако ме възбудите, аз също ще мога да достигна до върха като вас.

Той се втренчи смаяно в нея. Не й повярва напълно, но в очите му блесна надежда. Тя насочи пръстите му към слабините си, разтвори червено-златистите къдрици и откри женствената си сърцевина.

— Имам една нежна пъпчица, можеш ли да я почувстваш? Ако си поиграеш с нея, ще се възбудя. Тогава, когато влезеш в мен, пъпката ще се разтвори и аз ще изпитам върховно удоволствие.

Той погали нежното цвете с възглавничката на пръста си и Бес простена тихо, за да му покаже, че изпитва наслада от това, което й прави. Когато плъзна пръста си в недрата й, тя се изви, за да го окуражи.

— Бес, не мога да чакам — задъхано прошепна той. Тя се усмихна, окъпана от меката светлина на свещите. Той я нарече Бес, Елизабет бе изчезнала.

— Нито пък аз. Побързай, скъпи.

Когато той отново я възседна и проникна дълбоко, Бес изигра великолепно представление, за да покаже насладата си. Извика името му, сякаш бе получила оргазъм. Знаеше, че съзнанието, че я е задоволил, ще му достави повече удоволствие, отколкото бе получил досега. И ако имаха късмет, следващият път щеше да е по-добре. Тя никога нямаше да изпита всепоглъщаща страст, но поне част от празнотата щеше да изчезне.

 

 

Задълженията на сър Уилям го принуждаваха да става на разсъмване. Когато Бес отвори очи, видя, че съпругът й вече се е изкъпал и напълно облечен, се взира с обожание в нея. Приседна на края на леглото.

— Бес, реших да оставя всичките си земи в Съмърсет и Глостършър на теб, а след това да преминат на децата ти.

— Но брат ти сигурно ще наследи част от земите, ако двамата с теб нямаме деца?

— Брат ми е пропаднал негодник. Омърсява всичко, до което се докосне. Земите са мои и ще направя с тях каквото пожелая. Знам, че имаш дългове, скъпа моя, и тези имения ще ти дадат сигурност.

Бес разбираше колко уязвим е сър Уилям. Искаше да й даде луната и звездите, но тя не желаеше да я обвинят, че го е омаяла, за да забогатее за негова сметка.

— Уил, не искам да съм причината за неприятности между теб и брат ти. Като твоя съпруга ще наследя една трета от земите ти и това ми е напълно достатъчно.

Когато съпругът й излезе, Бес започна да трепери без някаква видима причина. Загърна се в топлия си халат и отиде до камината. Докато се взираше в синкавите езици на пламъците, изпита лошото предчувствие, че над нея е надвиснало нещо ужасно. Извърна се и втренчи поглед в тъмните ъгли на стаята, неспособна да прогони необяснимата тревога, която я сграбчи.